Определение № 2770 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1147/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. К. В., чрез адв. Бусаров, срещу определение № 10632 от 01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 600/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което жалбата му против заповед № 510/ 04.03.2025г. на заместник- кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като има качеството на заинтересувано лице и съответно- правен интерес от оспорване на заповедта. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество. Ответникът – заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър не изразява становище. Ответникът Б. Л. И., чрез адв. Иванов, оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените разноски. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно приема, че жалбоподателят И. К. В., който се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], находяща се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ [номер] ,кв. 23 по плана на [населено място], не попада в кръга на заинтересуваните лица с право да оспорят заповед № 510/04.03.2025г. на заместник- кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър, с която е одобрено изменение на ПУП- ПЗ за съседния УПИ [номер], кв. 23 по плана на [населено място], изразяващо се в промяна на устройствената зона на имота от „жм“ на „жс“, като се запазва предвиденото свободно застрояване, при установени устройствени показатели. Законосъобразно е преценено, че като титуляр на вещни права в съседен имот, жалбоподателят не попада в кръга на заинтересуваните лица с право да оспорят административния акт по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Правилни са и изводите на административния съд, че условията на чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗУТ, обосноваващи непосредствено засягане на интересите на жалбоподателя, също не са осъществени. С одобреното изменение на ПУП- ПЗ не се предвижда свързано застрояване между имота на жалбоподателя и имота, предмет на заповедта и не се въвеждат ограничения в ползването и застрояването на имота на оспорващия. Поради това правилно е прието, че оспорващият не се явява заинтересувано лице в нито една от изброените хипотези. Заключението на административния съд, че с одобрения проект не са допуснати намалени разстояния към имота на оспорващия и същият не се явява заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ също е правилно и следва да бъде споделено. Както се установява от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, с одобрения проект не се променя предназначението на имота, който остава за жилищно строителство, не се променя на начина на застрояване (свободно), като съществуващата в имота жилищна сграда не се запазва, променя се единствено характера на застрояването от ниско на средно – с височина до 15м. Предвидено е ново свободно застрояване с четириетажна жилищна сграда, като трите етажа са на разстояние 3 м. от страничната регулационна линия към имота на жалбоподателя, а четвъртият етаж е с предвиден отстъп от 1м. и се на намира на 4м. от вътрешната регулационна граница на имота. Следователно, както административният съд правилно приема, изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 и на ал. 2, т. 1 ЗУТ са изпълнени. Разстоянието между новопредвидената сграда и тази в съседния УПИ [номер], кв. 23 по плана на [населено място] е определено при отчитане на денивелацията на терена и обстоятелството, че сградата в УПИ[ номер], кв. 23 се намира от по- благоприятната страна на ослънчаване. Поради това правилно е прието, че намалени разстояния към съседния УПИ [номер], кв. 23 по плана на [населено място] и сградите в него не са допуснати и жалбоподателят няма качеството на заинтересувано лице съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Възраженията, свързани с разстоянията на новопредвидената сграда към регулационната граница в дъното на имота и към сградата в съседния УПИ [номер], кв. 23 са ирелевантни, тъй като жалбоподателят не се легитимира като титуляр на вещни права в последния имот. Доводът на жалбоподателя, че е заинтересувано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2 т. 4 ЗУТ, също е неоснователен. С одобрения проект предназначението на имота не се променя и отреждането за жилищно строителство се запазва. Останалите съображения в частната жалба са такива по същество и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на настоящото производство, частният жалбопадател следва да заплати на ответника Б. Л. И. сумата 350.00 евро разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,