Определение № 7885 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6232/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в Затвора - [населено място], против определение от 15.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1310/2026 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, Трето отделение, с което му е отказано предоставяне на правна помощ по същото дело. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебното определение, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по съществото на искането му, като му бъде предоставена исканата от него правна помощ във вид на процесуално представителство по адм.д. № 1310/2026 г. по описа на ВАС. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в определения за това срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред ВАС е образувано по касационна жалба на Г. К. срещу Решение № 1353/12.01.2026 г. по адм.д. № 8413/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Г. В. К. срещу Административен съд София-област, за обезщетение за неимуществени вреди, сочени за търпени в периода от 15 до 17 юли 2025 г. в резултат на достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при осъществяване на правораздавателната дейност на същия съд, в размер на 1 000 000 (един милион) евро. С изрична молба вх. № 4896/17.02.2026 г. на ВАС Г. К. е поискал предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство по делото. След което е постановено обжалваното пред настоящия петчленен състав определение от 15.04.2026 г. по адм. дело № 1310/2026 г. по описа на ВАС, Трето отделение, с което му е отказано предоставяне на правна помощ по същото дело във вид на процесуално представителство. За да стигне до този правен резултат, тричленният състав на ВАС, след анализ на разпоредбите на чл. 21, чл. 23 и чл. 24 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и предвидените в тях предпоставки за предоставяне на правна помощ, съответно хипотези, в които поисканата помощ може да бъде отказана, е заключил че, макар Г. К. да не разполага с финансови средства да плати за адвокатска защита по делото, доколкото тази защита не е задължителна и предвид характера на делото и вида на търсената защита, предоставянето на исканата правна помощ следва да бъде отказано. Съдът е стигнал до извода, че заведеното от К. дело не се отличава с фактическа и правна сложност, а отделно от това предоставянето на исканата от него правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която предоставянето на такава помощ би донесла за него по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП. Така постановеното определение е правилно. Системата за правна помощ обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това - чл. 23, ал. 2, изр. първо ЗПП, както и случаите, когато предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗПП е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. Съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП, съгласно които правна помощ по чл. 21, т. 1 ЗПП не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Делото е с минимална фактическа и правна сложност и е поредно от този вид, което ищецът е инициирал. За съда са налице задължения по АПК да осигури служебно съдействие на ищеца за правилно разрешаване на спора - чл. 170, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК, вр. чл. 7 и чл. 9 АПК. При тези обстоятелства, процесуалните права на ищеца са гарантирани, съответно – правилни са решаващите изводи на тричленния състав за това, че предоставянето на правна помощ във вид на процесуално представителство по делото не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващия за платен от държавата адвокат. Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия