Определение № 3191 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2629/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК и чл. 27, ал. 9 ЗПЗП. Образувано е по частна жалба на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуален представител против Определение № 172/03.01.2025г., постановено по адм. дело № 9738/2024г., на Административен съд София – град, с което по искане на "Флора ДВ" ЕООД е спряно предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/2109#21 от 16.08.2024г. на зам изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" до приключване на производството по обжалването му с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба са изложени доводи за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Частният жалбоподател твърди, че от страна на молителя не са ангажирани доказателства, които да докажат наличието от значителни или трудно поправими вреди, като предпоставка за спиране изпълнението на акта, тъй като представения баланс е без посочване за периода за който се отнася и от него не се установява факта, че дружеството няма други средства с които да покрива текущите си задължения. Моли за отмяна на определението. Ответникът – "Флора ДВ" ЕООД, чрез процесуален представител оспорва частната жалба в представено писмено възражение. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 166, ал. 3 АПК подлежи на обжалване и в предвидения от закона 7 – дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд по искане на "Флора ДВ“ ЕООД е спрял предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/2109#21 от 16.08.2024г. на зам изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 166, ал. 4 АПК За да достигне до този резултат първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките визирани в нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК – а именно наличие на значителни и/или труднопоправими вреди от предварителното изпълнение на акта. Съдът е посочил, че от представеното доказателство – баланс за финансовото състояние на дружеството, се установява наличие на значителна трудност за земеделския производител да изпълнява предварително и задълженията си по издадения акт, които са в значителен размер, с оглед на факта, че финансовото състояние на дружеството не позволява то да погасява задълженията си. АССГ е стигнал до краен извод, че е налице реална възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за дружеството поради несъвместимост на продължаване на стопанската му дейност и предварителното събиране на вземането по акта, което от своя страна засяга принципа на съразмерност, поради засягане законните интереси на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за целта, преследвана с издаването му. Определението е неправилно постановено. Предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ е допуснато по силата на закона – чл. 27, ал. 9 ЗПЗП /нова ДВ бр. 85/2024г., в сила от 08.10.2024г./ и спирането му е при условията на чл. 166, ал. 4 във връзка ал. 2 от АПК - когато то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Правилно е посочено, че доказателствената тежест за установяване предпоставките за спиране, е на жалбоподателя. Неправилно, обаче, и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че дружеството е доказало тези предпоставки. Основателно е оплакването в частната жалба, че по делото не са ангажирани доказателства, че предварителното изпълнение на оспорения акт ще причини на жалбоподателя трудно поправими или значителни вреди. Неправилно съдът е приел, че от представеното единствено доказателство – баланс на дружеството за периода 01.01.-31.12.2023г., се установява финансовото състояние на земеделския производител. Това доказателство, неподкрепено с други, имащи отношение към финансовото състояние на дружеството, като справка за кредитна задлъжнялост издадена от обслужващата банка, рекапитулация, счетоводни справки за размерите на изплащани заплати и осигуровки на работещите в дружеството и др. подобни, не установява само по себе си необходимата информация относно затрудненото финансово положение на дружеството. От друга страна, неправилно съдът е кредитирал представената от молителя справка, доколкото финансовото състояние, наличието на имущество и активи, на парични средства и задължения се установява посредством официални документи, а не със справка, подписана от управителя на дружеството. Принципно правилно съдът се е позовал на практиката на ВАС приемаща, че доказателства, установяващи финансовото състояние на жалбоподателя, което съпоставено с размера на задължението, обуславя невъзможността му да го изпълни, обосновава извода за наличие на реална опасност от настъпването на труднопоправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, но това следва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние на молителя, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни новите финансови тежести. В конкретния случай не са представени писмени доказателства от вида на посочените, за да бъде възможно извършването на преценка дали е налице "значителна или трудно поправима вреда" по смисъла на закона - чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Единствено и само въз основа на представения, изготвен от управителя на дружеството баланс не може еднозначно да се достигне до извод за изпълнение предпоставките на разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК. Следва да се посочи и, че всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването му, са ирелевантни за основателността на искането. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК предпоставя преценка дали поради новонастъпили нови факти и обстоятелства, предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, т.е. съдебното произнасяне е свързано с променените последици от законосъобразното, допуснато по силата на закона, предварително изпълнение, в резултат на новонастъпилите факти. Такива факти по делото не са доказани, тъй като представеното доказателство – баланс на дружеството е за периода 01.01.-31.12.2023г., а акта е издаден на 16.08.2024г. Предвид гореизложеното оспореното определение на АССГ като неправилно следва да се отмени, а искането на дружеството да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,