Определение № 24 от 31.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 94/2012 г.

Производството пред ВКС е по чл.351, ал.5 НПК. От Т. Х. Ш., подсъдим по нохд № 148/2011 год. на Генералтошевския районен съд и внохд № 334/2011 год. на Добричкия окръжен съд, е подадена жалба против разпореждането на окръжния съд от 19.ХІІ.2011 год., с което е върната касационната жалба на Ш. против присъдата на този съд. В жалбата си Ш. твърди, че макар въззивната присъда на окръжния съд да има и част, с която първоинстанционната се потвърждава, тя „се явява в цялост като нова” и като такава подлежи на касационна проверка. В писменото си становище представителят на ВКПр е заел противното становище: след като с въззивната присъда е било потвърдено осъждането на жалбоподателя за престъпление по чл.318 НК, което именно осъждане той оспорва, касационно обжалване на въззивната присъда е недопустимо. Жалбата против връщането на частната жалба е неоснователна. Когато окръжен, респ.Софийският градски съд, потвърди или измени /освен в случаите по чл.336, ал.1, т.1 НПК/ постановено от районен съд осъждане, този въззивен акт не подлежи на касационна проверка – арг. от чл.346, т.2 във вр. с чл.336, ал.1 НПК. След като Ш. е бил осъден от районния съд за извършено престъпление по чл.318 НК и това осъждане окръжният съд е потвърдил, касационно обжалване на тази част от въззивния акт, дори и присъда, е процесуално недопустимо. Подадената от Ш. касационна жалба правилно е върната от Добричкия окръжен съд, макар и не на точното основание, което е по т.3 на чл.351, ал.4 НПК. С оглед казаното ВКС в състав от трето наказателно отделение