Определение № 297 от 18.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4105/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Н. К. Н., чрез адв. С. П., за изменение на решение № 54/16.03.2018 г., постановено по гр.д. № 4105/2017 г., в частта за разноските. Страната твърди, че съдът е пропуснал да й присъди съдебноделоводни разноски по делото. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решение № 54/16.03.2018 г. по гр.д. № 4105/2017 г. на Върховния касационен съд е постановено по реда на чл. 303 ГПК. Съдът е намерил за основателна молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на Н. Н. и е отменил влязлото в сила решение Ловешкия окръжен съд по гр.д. № 175/2017 г., като е върнал делото за ново разглеждане от въззивната инстанция по делото и по този начин е възобновил висящността на спора. Съдебноделоводните разноски, сторени по делото се присъждат с оглед резултата по материалноправния спор, който в случая не е разрешен в производството по чл. 303 ГПК. Ловешкият окръжен съд при новото разглеждане на въззивната жалба следва да присъди сторените и в производството по отмяна съдебноделоводни разноски, но не с оглед резултата по чл. 303 ГПК, а с оглед крайното разрешение по съдебния спор – чл. 78 ГПК. В този смисъл е и изричното разяснение в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което и самата страна цитира, но неточно интерпретира. При тези данни, няма основания за изменение на постановеното от състава на Върховния касационен съд в решението му по делото в частта за разноските. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение