Определение № 459 от 16.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 104/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2, предл.2-ро ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „София Парк“ АД и „Билдест“ ЕООД срещу определение № 2739/30.09.2025 г. по т.д. № 1794/25 г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата по чл.303 ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 179/04.07.2025 г. по т.д. № 1049/24 г. на ВКС в частта, с която е отменено решение № 796/21.12.2023 г. по т.д. № 568/2023 г. на САС, потвърждаващо решение № 450/04.04.2023 на СГС по т.д. № 1726/20 г., и „София Парк“ АД и „Билдест“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на „Кор кънстракшън“ ООД сумата от 1 350 424,34 лв., представляваща горницата над сумата от 21 946,55 лв. до сумата от 1 372 370,89 лв. – по договор за доставки и строителство от 25.01.2019 г. Според частните жалбоподатели обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се в частната жалба, че след като касационнният съд е констатирал нередовност на молбата по чл.303 ал.1 ГПК, е следвало да даде указания на молителите за нейното отстраняване. Поддържа се, че действията на председателя на II –ро Т.О. на ВКС по администриране на преписка вх. № 13476/17.07.2025 г. сочат на редовност на молбата за отмяна с вх. № 87114/17.07.2025 г. За редовността на молбата може да се съди и от постановеното определение № 2375 от 24.07.2025 г. по ч.т.д. № 1510/25 г. на ВКС за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Поддържа се, че с решението на ВКС, чиято отмяна се иска по реда на чл.303 ал.1 ГПК, е следвало не да се реши спорът по същество, а е следвало делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, защото нито СГС, нито САС са се произнесли по възражението на частните жалбоподатели /ответници по иска/, че не е налице извънсъдебно признание на предявения иск, обективирано в електронно писмо на И. Й. от 27.12.2019 г., защото то не е подписано от представителите на двете дружества. По този начин е нарушено правото на защита на частните жалбоподатели /молители/, защото липсва произнасяне по тяхното възражение. Ответникът „Кор Кънстракшън ООД е подал отговор, с който оспорва частната жалба. По допустимостта. Частната жалба е подадена от надлежни страни в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, преграждащ развитието на производството по чл.303 -309 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. По същество – частната жалба е неоснователна. Правилни са изводите в обжалваното определение, че наведените в молбата по чл.303 ал.1, т.5 ГПК доводи за непроизнасяне от ВКС по т.д. № 1049/24 г. по възражението на молителите /ответници/ за липсата на представителна власт на лицето, направило от тяхно име извънсъдебно признание в електронно писмо от 27.12.2019 г., са извън обхвата на производството по отмяна на влязло в сила решение. Настоящият състав на касационният съд намира, че фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на който се позовават молителите, може да е налице, когато е повдигнато фактическото твърдение, че поради нарушаване на процесуалните правила те са били лишени от възможността да участват в инстанционното разглеждане на спора. Касационният съд констатира, че в молбата за отмяна не са повдигнати твърдения за конкретно нарушение на процесуалните правила, което да е довело до лишаване на молителите от възможността да участват в инстанционното разглеждане на спора. Молителите, включително и в частната жалба, не отричат участието си в процеса пред трите съдебни инстанции. Напротив – тезата им сочи, че те са участвали надлежно в производството пред всяка една съдебна инстанция и не са били лишени от възможността да релевират доводи и възражения срещу предявения иск, както и да сочат доказателства в подкрепа на тяхната защитна линия. Твърденията в молбата за отмяна – за необсъждане от съда на възражението на молителите за липса на представителна власт на лицето И. Й., направило от тяхно име в електронно писмо от 27.12.2019 г. изявление за извънсъдебно признание на иска, са релевантни в производството по разглеждане на касационна жалба по същество. Тези твърдения не се отнасят до нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителите в процеса, приключил с окончателното решение на ВКС, което да е основание, предвидено от законодателя по чл.303 ал.1 ГПК, за отмяна на последното решение. Повдигнатите в молбата по чл.303 ал.1 ГПК фактически твърдения, въз основа на които молителите извеждат основателността на тяхното искане, не позволяват въведеният от тях факт да се подведе под нормата на чл.303 ал.1, т.5 ГПК. Настоящият състав на касационния съд намира, че фактическите твърдения в молбата би могло да се подведат под нормата на чл. 281, т. 3 ГПК – да се квалифицират като касационно основание за отмяна на обжалвано по реда на инстанционния контрол въззивно решение. Въпросът дали съдът, постановил решението, чиято отмяна се иска, е обсъдил в пълнота наведените по делото доводи и възражения, респ. дали неговите изводи по тях са обосновани, е извън предмета на производството по отмяна на влязло в сила решение. В производството по чл.303 -309 ГПК за отмяна на влезли в сила решения касационният съд не действа в качеството на редовна съдебна инстанция за контрол, която да разглежда въпроси, имащи значение за правилността на процесното решение, а оттам и за основателността на иска. Производството по чл. 303 ГПК е средство не за инстанционна проверка, а за извънинстанционен контрол и защита срещу решения, които са неправилни, но само при наличие на някоя от изчерпателно посочените в нормата на чл. 303 ГПК причини - извън тях, молбата е недопустима. С т. 10 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. Настоящият състав на касационния съд намира, че подадената молба изначално - по твърдения, е процесуално недопустима, защото посочените в нея факти не попадат в хипотезата на което и да е от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. В този случай е налице основание за оставяне без разглеждане на молбата, а не за даване на указания за отстраняване на нередовности. Правилно предходният състав на касационния съд не е давал указания за отстраняване на нередовности, защото въведеният от молителя факт не е относим към никое от изчерпателно посочените в нормата на чл.303 ал.1 ГПК основания за отмяна, а липсата на относими към производството за отмяна на влязло в сила решение основания води до недопустимост на молбата за отмяна. Възражението в частната жалба, че действията на председателя на II-ро Т.О на ВКС по администриране на преписка вх. № 13476/17.07.2025 г. сочат на редовност на молбата за отмяна с вх. № 87114/17.07.2025 г., е неоснователно. Председателят на II-ро Т.О на ВКС не извършва проверка за процесуалната допустимост на молба по чл.303 ал.1 ГПК, доколкото съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е компетентен да се произнесе по този въпрос. Този извод следва да се отнася и до определение № 2375 от 24.07.2025 г. по ч.т.д. № 1510/25 г. на ВКС, с което по твърдения в частната жалба е било спряно изпълнението на влязлото в сила решение. Настоящият състав на касационния съд намира, че изводът в обжалваното определение за недопустимост на молбата поради липсата на твърдения, очертаващи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд,