Определение № 345 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2629/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. М. чрез адв. Й. против определение № 6056/16.05.2023 г. по гр. д. № 4381/2022 г. на Софийски градски съд (СГС). С последното е оставена без уважение молбата на М. М. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по горното дело решение № 930 от 24.02.2023 г. в частта за разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и се иска то да бъде отменено. Ответната страна по жалба – „Юробанк България“ АД е подало отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който взема становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат, СГС е застъпил принципната постановка, че разноските са направените от страните разходи за водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Посочил е, че тази процесуална материя е уредена с императивни норми, съдържащи се в ГПК. Изтъкнал е, че процесуалният закон изисква предварително внасяне на разноските за събиране на доказателства от страните в определения от съда размер, както и че отговорността за разноски, която по своето естество е деликтна и безвиновна, се разпределя между страните съобразно изхода на спора, като по описания ред се разпределя и отговорността за разноски, направени във връзка с допускане и изслушване на съдебна експертиза по делото. Съобразено е правилото на чл. 75 ГПК, че възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед извършената работа и направените разноски и подлежи на предварително внасяне от страните в указания от съда размер. Градският съд е приел, че цитираната от молителката Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица е приета на основание чл. 403, ал. 1 ЗСВ и отмяната на същата по реда на контрола за законосъобразност от ВАС или приемането на нова такава не се отразява на утвърдените в ГПК правила за определяне на отговорността на страните за разноски по граждански дела. В допълнение е посочил, че както първоначалното, така и допълнителното възнаграждение за вещите лица се определя от съда и внесеният за целта депозит не е от категорията на разноски, по които се иска изменение на решението в частта за разноските. Обжалваното определение е правилно. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход по спора, което тя може да упражни във всяка инстанция, в която производството по делото приключва. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая с постановеното по делото въззивно решение, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от М. П. М. срещу „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й и за възстановяване на предишна работа. С оглед изхода на спора в полза на ответника по делото - „Юробанк България“ АД, са присъдени направените във въззивното производство разноски в общ размер на 1 400 лева, от които 1 300 лева за депозит за вещи лица и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Предвид обема и тежестта на възложената комплексна съдебно - техническа и счетоводна експертиза, в проведеното съдебно заседание на 25.01.2023 г., въззивният съд е увеличил първоначално определения депозит (от 600 лв.) за възнаграждение на вещите лица с още 700 лева, или общо сумата от 1 300 лева, вносима от ответната банка. Налице са данни за реалност на сторения разход (депозита) – съгласно платежни нареждания на л. 16 и л. 148 от въззивното дело. Съобразявайки благоприятния резултат по спора за банката и обемът на извършената от вещите лица работа по експертизата, въззивният съд е възложил разноските за вещи лица в общ размер от 1 300 лв. в тежест на ищцата и е оставил без уважение молбата й за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Като е процедирал по този начин СГС е постановил законосъобразно определение за реализиране отговорността за разноските, което ще следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.