Определение № 9594 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8607/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на жалба на М. В., гражданин на Украйна, срещу определение № 4632 от 27.05.2026 г., постановено по адм.д. № 953/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо с рег. № КП-04-2231/14.04.2026 г. на директор на Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ при Държавна агенция за бежанците и производството по делото е прекратено. С жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното определение, тъй като независимо от използваната от административния орган формулировка, съдържанието, правният смисъл и непосредствените последици на оспореното писмо представляват изричен отказ да бъде даден ход на подадената от оспорващия международна закрила под формата на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Жалбоподателят поддържа, че съдът е следвало да анализира действителното съдържание и ефекта на писмото, а не да се ограничи до неговата формална квалификация. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. При условията на евентуалност е направено искане да бъдат дадени задължителни указания относно допустимостта на съдебния контрол върху оспореното писмо. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Бургас е било образувано по жалба на М. В., гражданин на Украйна, против писмо с рег. № КП-04-2231/14.04.2026 г. на директор на Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ при Държавна агенция за бежанците, с което лицето е било уведомено, че първоначално изпратеният му отговор във връзка с молбата за закрила има уведомителен характер и с него не се формира нито положителен, нито отрицателен краен акт. В писмото е посочено още, че след официалното решение на СЕС по дело С-249/25 от страна на ДАБ при МС ще бъдат предприети всички необходими мерки, за да се гарантира изпълнението на европейското законодателство. За да остави без разглеждане подадената жалба, първостепенният съд е приел, че при съобразяване на правомощията на Министерския съвет на Република България (МС) и Решение за изпълнение на (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕО, МС е въвел временна закрила на всички украински бежанци на територията на страната, с цел да получат достъп до права и закрила в ЕС веднага, без да чакат и без да се налага да подават индивидуални молби до страната приемник, като е приел Решение № 144 от 10 март 2022 г. на МС, изм. с Решение № 180 от 30 март 2022 г. на МС във вр. с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. Съдът изрично е посочил, че с решение № 190 на Министерския съвет от 17.02.2026 г. срокът на действие на временната закрила за гражданите на Украйна е продължен до 4 март 2027 г., като до края на този срок, приеманите в Република България граждани на трети държави или лица без гражданство от категориите, определени в решението за изпълнение на Съвета от 4 март 2022 г., имат възможност да се ползват с правата от временната закрила. Административен съд – Бургас е счел, че с оспореното писмо ответникът е разяснил характера на предоставената временна закрила и правните последици от нея, като е посочил и че писмото има само уведомителен характер. Изложил е съображения, че актът не засяга законни интереси на жалбоподателя, тъй като с него не е извършена проверка по допустимостта на молбата, нито същата е разгледана по същество, а е указан реда, по който същата ще бъде разгледана. Приел е, че съдебен контрол би подлежал евентуален краен акт, с който приключва производството по подаденото искане. В мотивите на постановеното определение е прието още, че процесното писмо не може да бъде възприето и като отказ да бъде разгледана молбата, а произнасянето по нея само е отложено във времето, с оглед предвиденото в ЗУБ, в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г. и постановяването на решение по дело С-249/2025 г. на СЕС. Определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Оспореното писмо е издадено от директор на Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/ и е във връзка с молба с рег. № РПЦБ-01-100/10.03.2026 г. на жалбоподателя М. В., подадена до председателя на ДАБ, с която независимо от получената временната закрила, е поискал предоставянето на хуманитарен статут в Република България, на основание чл. 9, ал. 1, т. 9 ЗУБ във вр. с чл. 2, буква „е“ от Директива 2011/95 ЕС. По така подадената молба, директорът на Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ при ДАБ, вместо да изпрати молбата на компетентния за това орган, се е произнесъл с предхождащо оспореното в настоящото производство писмо с рег. № КП-04-1498/13.03.2026 г., с което е уведомил молителя /и настоящ частен жалбоподател/, че попада в обхвата на временна закрила, предоставена с РМС от 17.02.2026 г., с което срокът на действието й за гражданите на Украйна е продължен до 4 март 2027 г. В отговор на това писмо, М. В. е изпратил изрично искане, заведено в ДАБ с рег. № КП-04-2214/14.04.2026 г., за образуване на производство и разглеждане по същество на подадената молба за международна закрила, в което се е позовал на решение на СЕС по дело C-195/2025. С процесното писмо с рег. № КП-04-2231/14.04.2026 г. на Директор на Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“, в което е отразено, че се издава във връзка с цитираното предходно писмо и последващото искане на молителя /цитирани са съответните изходящ и входящ номер/, е изложено, че изпратеният от страна на ДАБ отговор има уведомителен характер и че молбата ще бъде разгледана при осъществяването на бъдещо събитие – изтичане на срока на предоставената временна закрила. Административният орган е посочил, че цитираното от молителя решение на СЕС не урежда кога трябва да бъдат регистрирани молбите за международна закрила, подадени от лица, които се ползват от временна закрила, и че ДАБ ще предприеме всички необходими мерки, за да се гарантира изпълнението на европейското право, след произнасянето на СЕС по дело С-249/25. Поставените пред Съда преюдициални въпроси са следните: 1) Трябва ли член 17, параграф 2 от Директива 2001/55 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба позволява на държавите членки да спрат разглеждането на молба за международна закрила, подадена от лице, ползващо се с временна закрила, за срока на временната закрила? 2) Трябва ли сроковете за произнасяне, предвидени в член 31 от Директива 2013/32, да се тълкуват в смисъл, че когато молба за международна закрила е подадена от лице, ползващо се с временна закрила …, преди началото или докато тече срокът на временната закрила, сроковете за произнасяне започват едва след края на временната закрила или те продължават да текат след края на тази закрила?“. Според настоящия касационна инстанция, както с подадената първоначална молба, така и с последващото искане с рег. № КП-04-2214/14.04.2026 г. на ДАБ, се поставя въпросът за предоставяне на друг тип закрила, извън обхвата на временната такава, съгласно РМС № 190 от 17.02.2026 г. Въпреки че в обжалваното писмо няма изрично волеизявление за спиране на административното производство, правният ефект на акта е, че същият спира разглеждането на отправената до органа молба с рег. № РПЦБ-01-100/10.03.2026 г. за предоставяне на хуманитарен статут, до постановяването на решение по дело С-249/25 на СЕС. Съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 5 АПК, актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV, което обуславя извода, че производството пред административния съд е допустимо и депозираната жалба следва да бъде разгледана. В съдебното производството следва да бъдат обсъдени въпросите относно компетентността на издателя на акта, дължимото тълкуване и прилагане на чл. 17, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, включително при съобразяване на Решение на СЕС от 20 ноември 2025 година по дело С-195/25 Framholm, както и дали са били налице предпоставките за спиране на производството до произнасянето на СЕС дело С-249/25 Jilin. За пълнота следва да бъде посочено и че по последното дело, СЕС се е произнесъл с Решение от 1 октомври 2026 година /актът е публично достъпен на https://curia.europa.eu/. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са били налице предпоставките за прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 1 АПК, поради което и обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав на Административен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд,