Определение № 8437 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Хотел Русковец“ ЕООД срещу Определение № 4314 от 09.07.2026 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 1004/2026 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № БЛРД26-ЗЗП-1 от 15.05.2026 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Благоевград. С доводи за неправилност на определението се претендира неговата отмяна. Твърди се, че спирането на ползването на водопровода на хотела за минерална вода ще доведе до тежки финансови загуби от неустойки по направени резервации. Посочва се също, че дружеството би изпаднало в невъзможност да изплаща възнаграждения на наетия персонал. Ответникът - началникът на РДНСК – Благоевград, представя писмено възражение, в което излага доводи, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането по чл. 166, ал. 2 АПК на настоящия частен жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № БЛРД26-ЗЗП-1 от 15.05.2026 г. на началника на РДНСК – Благоевград, с която на основание чл. 178, ал. 5 във вр. с ал. 1 и чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранено ползването на строеж „Водопровод за минерална вода до Хотелски комплекс „Русковец Ризорт“ с трасе, което започва от Помпена станция към КЕИ № 2, находяща се в поземлен имот 21498.350.133, продължава през поземлени имоти 21498.350.133, 21498.350.111, 21498.350.535, 21498.350.109, 21498.350.536, 21498.350.48, 21498.350.29, 21498.350.68, до сграда с идентификатор 21498.350.68.4 по КККР на гр. Добринище. Основанието за забрана ползването на строежа е, че не е въведен в експлоатация от компетентните органи, което е изискване за ползването му по чл. 178, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 2 ЗУТ. Съдът посочва, че спирането на предварителното изпълнение на основание чл. 166, ал. 2 АПК защитава от увреждане на права и законни интереси, а не вреди от прекратяване на евентуална неправомерна дейност. Забраната за ползване на строеж по чл. 178, ал. 5 ЗУТ е принудителна административна мярка, чиято цел е да преустанови ползването и да предотврати евентуално бъдещо ползване на невъведен в експлоатация по предвидения в закона ред строеж. Въвеждането в експлоатация на строежите е предпоставка за ползването им (чл. 178, ал. 1 ЗУТ), установена именно за защита на живота и здравето на гражданите. Следователно до въвеждането в експлоатация на строеж не възниква право и законен интерес от ползването му. В хипотезата на чл. 178, ал. 5 ЗУТ неустойки по договори, загуба на приходи или риск от прекратяване на договорни и трудови правоотношения не могат да обосноват спиране на предварителното изпълнение. При положение, че не са посочени други права или законни интереси, като увреждане на имуществото на дружеството, заплаха за живота и/или здравето или други значителни или трудно поправими вреди, не са изпълнени условията на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на процесната заповед е по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1 ЗУТ, а искането за спиране е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. В искането за спиране не се оспорват установените в административното производство факти, а именно, че се касае за неприет по установения ред строеж. Изложените доводи касаят издаденото разрешение за водовземане на минерална вода и са неотносими към фактическите основания за забрана ползването на строежа. При съобразяване на горните факти и обстоятелства съдът е обосновал правилен извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като предварителното изпълнение не би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. Нещо повече, ползване на неприет по установения ред строеж само по себе си може да доведе до вреда за адресата и трети лица. По аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК разноски се присъждат в зависимост от изхода на главния спор, поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение