Решение № 1644 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2017 г.

Решение № 1644 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на орган по приходите при О. Б., чрез процесуалния му представител адв. Ц. Х. срещу Решение № 179 от 7.04.2017 г. по адм. дело № 817/2016 г. по описа на Административен съд П., I състав. С обжалваното решение по жалба на Софийски университет "Св. К. О." е отменен Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ № 1 от 11.07.2016 г., издаден от С. Г. - орган по приходите при О. Б.. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че необосновано АС П. е приел, че АПВ е немотивиран и неясен при липса на изричен диспозитив, както и че органът по приходите не се е съобразил със задължителните указания на съда, дадени с решение № 127 от 26.02.2015 г. на АС П.. Оспорва като неправилен извода на съда, че СУ "Св. К. О." не е данъчно задължено лице във връзка с декларираната от него сграда с данъчна декларация № 06-03-145 от 19.11.2017 г. с оглед наличните данни за предоставяне на имота за управление и стопанисване на Г. стопанство "Широка поляна". Счита, че неправилно съдът е приел, че приходният орган не се е съобразил с обявения за нищожен АУЗД № 70 от 16.04.2014 г. Иска отмяната на решението със законните последици, като се постанови решение по съществото на спора, с което да се потвърди процесния АПВ или ако се приеме, че СУ "Св. К. О." не е данъчно задължено лице за декларираната от него сграда, а такова е Г. стопанство "Широка поляна", да се върне делото за ново разглеждане за конституиране като страна на процесния субект. Претендират се разноски. Ответникът - СУ "Св. К. О.", представляван от юрк. Павлова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като провери валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, установи следното: Предмет на съдебен контрол пред АС П. по жалба на СУ "Св. К. О." е бил АПВ № 1 от 11.07.2016 г., издаден от С. Г. - орган по приходите при О. Б.. С определение № 1231 от 24.11.2016 г. /на л. 47 от делото/ съдията - докладчик е конституирал като ответник кметът на О. Б., като последният е бил призован за първото по делото заседание съгласно призовка, прил. на л. 50 от делото. Съгласно протокола от първото насрочено заседание от 15.12.2016 г. ход на делото не е даден поради процедурата за нередовно призоваване на ответника по делото - кмета на О. Б. /призовката е връчена на 8.12.2016 г. и не е спазен 7-дневният срок за призоваване преди датата на насроченото съдебно заседание/. Делото е отсрочено за 26.01.2017 г., от 11.00 часа. С ново определение № 87 от 23.01.2017 г. /прил. на л. 55, гръб/ е посочено, че като ответник следва да се призове ръководител на звено за местни приходи при община Б., като на последния да се връчи препис от жалбата и му бъде указано, че може да сочи доказателства и че върху него пада тежестта на доказване на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Съгласно протокол от съдебно заседание от 26.01.2017 г. съдът е уважил възражението на кмета на община Б., конституиран първоначално като ответник по делото, заличил го е като такъв и е конституирал на негово място ръководителя на звеното за местни приходи към О. Б.. В следващо съдебно заседание на 17.02.2017 г. ответникът - ръководителят на звеното за местни приходи към община Б., чрез адв. Христоскова, е направил възражение да не се дава ход на делото, като ответник по делото следва да бъде конституиран органът по приходите, издал оспорения АПВ. Съдът е уважил възражението на новоконституирания ответник, заличил го е като такъв и конституирал на негово място орган по приходите при О. Б., издател на процесния АПВ. За датата на следващото съдебно заседание - 27.02.2017 г. органът по приходите при О. Б. не е бил редовно призован. Единственото редовно проведено съдебно заседание е от дата 10.03.2017 г., за която дата са били призовани жалбоподателят и конституираният от съда ответник /орган по приходите при община Б., издател на АПВ/, даден е ход на делото, събрани са доказателствата, даден е ход на делото по същество и са изслушани становищата на страните. Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като ответникът по делото е неправилно конституиран от първоинстанционния съд. Предмет на искането за възстановяване вх. № 67-00-25 от 26.06.2015 г. по описа на О. Б., във връзка с което е издаден процесният АПВ, са задължения за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за конкретни данъчни периоди, събрани от СУ "Св. К. О." въз основа на АУЗД № 70 от 16.04.2014 г., обявен за нищожен с решение № 127 от 26.02.2015 г. по адм. дело № 851/2014 г. на АС П.. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. На основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В случая процесният АПВ е издаден при условията на чл. 129 от ДОПК и същият подлежи на обжалване пред кмета на О. Б., което изрично е указано в заключителната част на акта. Съгласно чл. 129, ал. 7 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Видно от данните по делото, СУ "Св. К. О. е оспорил процесния АПВ по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК пред кмета на О. Б., като последният се е произнесъл по жалбата с решение № 2 от 28.09.2016 г. /прил. на л. 36 - л. 39 от делото/, с което е потвърден АПВ. В решението на горестоящия орган изрично е указано, че АПВ може да се обжалва по реда на чл. 156 от ДОПК пред АС П. в 14-дневен срок от получаване на решението. Съгласно чл. 159, ал. 1 от ДОПК, съдът разглежда жалбата с участие на страните, а съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК, при разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Съобразно цитираните разпоредби, съдът служебно конституира страните по делото, като в случая ответник по жалбата на СУ "Св. К. О." срещу АПВ № 1 от 11.07.2016 г., издаден от орган по приходите в О. Б., се явява кметът на община Б., който е решаващ орган по силата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Неправилно съдът е конституирал като ответник издателя на процесния АПВ предвид горецитираните специални разпоредби от ДОПК, дерогиращи действието на чл. 153, ал. 1 от АПК, което обуславя извода за недопустимост на обжалвания съдебен акт. В допълнение следва да се отбележи, че изрично в самия АПВ и в решението на решаващия орган е отразено по кой ред подлежи на обжалване АПВ и кои норми на ДОПК са приложими. Съобразно изложеното, решението следва да се обезсили и делото да се върне на друг състав на АС П. за правилно конституиране на страните в съдебното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение