Определение № 3928 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2140/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2428/02.04.2026 г. на Г. И. Г. и С. З. Г., чрез адвокат И. В., срещу разпореждане № 288/19.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 56/2026 г. на Апелативен съд - Варна, с което е върната частната им жалба срещу определение № 94/12.02.2026 г. по в.ч. гр. д. № 56/2026 г. на Апелативен съд - Варна. Жалбоподателите считат, че апелативният съд не е бил функционално компетентен да се произнесе частната им жалба, оставена без уважение с определение №94/12.02.2026 г., поради което и обжалваното с настоящата частна жалба разпореждане № 288/19.03.2026 г. е процесуално недопустимо. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното разпореждане е прието, че определение № 94/12.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 56/2026 г. на Апелативен съд-Варна е постановено в производство по реда на чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК. Посочено е, че съгласно приетото в ТР №2/2018 г., ОСГТК на ВКС тези определения не подлежат на касационно обжалване, тъй като с тях се потвърждава преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да се потвърди. С разпореждане № 7102/28.11.2025 г. по в. гр. д. № 1531/2024 г. на ОС-Варна е върната частна жалба вх. №33033/14.11.2025 г. на Г. Г. и С. Г., насочена срещу разпореждане № 4282/22.07.2025 г., постановено по същото дело, за издаване на изпълнителен лист. Срещу разпореждането от 28.11.2025 г. е подадена частна жалба вх. № 35411/03.12.2025 г., която е разгледана от Апелативен съд – Варна и е оставена без уважение с определение № 94/12.02.2026 г. по в.ч.гр.д. №56/2026 г. Срещу това определение е подадена частна жалба вх. № 3594 от 20.02.2026 г. При извършената проверка от администриращия апелативен съд е констатирано, че частната жалба е насочена срещу необжалваем негов акт и е постановено нейното връщане с обжалваното в настоящото производство разпореждане № 288/19.03.2026 г. Съобразно ТР № 2/2022 г. по тълк.д. № 2/2018 г. на ОСГТК, ВКС, определението на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. С постановяване на неговия съдебния акт се изчерпва възможността за инстанционен контрол на постановеното за първи път от въззивния съд преграждащото определение. С оглед на това в случая определение № 94/12.02.2026 г. на Апелативен съд - Варна е окончателно и не подлежи на касационен контрол, поради което правилно е върната частната жалба срещу него. С оглед изложеното, частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.