Определение № 321 от 07.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4118/2019 г.

ВКСIV гражданско отделение07.05.2020 г.докладчик Бойка Стоилова

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 85 от 23.ІV.2019г. по в.гр.д № 486/2018г. УКАЗВА на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на съобщение да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 410лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната. Определението не подлежи на обжалване. След осъществяване на процедурата във връзка с даденото указание делото да се докладва за преценка за следващите се процесуални действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат О.Ш. като процесуален представител на „Еврокапитал-България“ ЕАД Б. срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд от 23.ІV.2019г. по в.гр.д. № 486/2018г. Ответникът по жалбата „Литекс“ АД София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат С. Т. е изложил съображения, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Ответникът „Рос Ойл“ ЕООД В. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение ВТАС е потвърдил частично решението на ВТОС от 05.VІІ.2018г. по гр.д. № 896/2017г., с което са отхвърлени предявените от „Еврокапитал България” ЕАД срещу „Литекс” АД и „Рос Ойл” ЕООД искове за установяване, че „Литекс“ АД няма ипотечно право върху две постройки в [населено място] - с идентификатор..... с площ 307 кв.м и с идентификатор .... с площ 307 кв.м, предмет на нот.акт №... т... рег. № ... нот.д. № .../....г. по описа на нотариус Р. М. и на изпълнение по изп.д. № .... по описа на ЧСИ М. Г.. Въззивният съд е приел за установено, че с договора по нот.акт № .../......г. касаторът е обезпечил вземането на „Сибанк“ АД по договор с „Рос Ойл“ ЕООД за кредит за 219120 евро с учредяването на първа по ред договорна ипотека върху ПИ с идентификатор ........ по КК на гр.В.Т., целият с площ 4491 кв.м, представляващ п-л 7 кв.170, заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота. С договор от .......г. „Сибанк“ цедирала част от вземането си на „Литекс“ АД с привилегиите и обезпеченията му, вкл. ипотеката. Не се спори, че в поземления имот към 20.І.2011г. са били изградени и съществуват и сега сграда с идентификатор ..... със застроена площ 307 кв.м на един етаж и сграда с идентификатор..... с площ 122 кв.м, и двете с предназначение склад. По изпълнително дело от 2016г., образувано по молба на „Литекс“ АД, е поискано принудително изпълнение по отношение на собствените на „Еврокапитал-България“ АД недвижими имоти по нот.акт № .../....г., като на 19.ІV.2017г. е изготвено постановление за възлагането им. Не се спори и че към учредяването на ипотеката сградите са били собственост на ищеца. Поземленият имот е описан подробно в нотариалния акт – с идентификатор, площ, граници, местоположение, сградите в имота са свързани с него и представляват приращения по смисъла на чл.92 ЗС, страните по договора от 20.І.2011г. са уговорили ипотеката да се разпростре и върху сградите, а не само върху терена, ипотекирани са постройките в индивидуализирания с идентификатор поземлен имот, те са в достатъчна степе индивидуализирани чрез местоположението им в имота. Не се твърди и няма данни в поземления имот да да са съществували постройки, които да не са принадлежали на собственика на терена. Това описание на обекта на ипотеката в нотариалния акт, вкл. и на постройките в него, удовлетворява изискването на чл.167 ал.1 ЗЗД. Индивидуализацията позволява последваща преценка дали ипотеката е учредена при спазване на чл.167 ал.3 ЗЗД с оглед охраняване интересите на действителния собственик на имота – да не се ипотекира чужд имот. В случая имотът, вкл. постройките в него, са конкретизирани и определени като самостоятелни обекти, предмет на ипотечното право, в достатъчна степен, и е възможна идентификацията им по несъмнен начин. Нотариалният акт е вписан по партидата на собственика на терена, поради което всяко заинтересовано лице има възможност за справки за тежести по партидата на поземления имот и да установи наличието на ипотека върху него и върху изградените върху него постройки. При това положение е направен извод, че ипотеката е учредена валидно. Обстоятелството, че в нотариялния акт не са отразени идентификаторите на постройките и площта им при изричната уговорка за учредяване на ипотека върху поземления имот заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в него не е основание за друго заключение. В изложението на касатора се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по десет въпроса: 1. тълкуването на волята на страните, отразена в нотариалния акт за учредяване на ипотека върху терена и настоящите и бъдещите приращения налага ли то да се извърши само въз основа на акта или следва да се съобразят всички обстоятелства, вкл. вписването на акта единствено по партидата на поземления имот; 2. установяването на „друго“ по смисъла на чл.92 ЗС налага ли то да се извърши чрез изрично волеизявление или може извода за наличие на „друго“ да се направи чрез тълкуване на съдържанието на сделката; 3. уговорката в нотариалния акт ипотеката да се разпростре и върху приращенията, без да са описани и индивидуализирани съществуващите две сгради с идентификаторите им, не се ли отнася само до спомагателните сгради, които са без самостоятелно значение, и не противоречи ли на изискването за специалност на ипотеката, предвидено в чл.166 ал.2 и чл.167 ЗД, изискващо индивидуализиране на всеки самостоятелен обект на собственост, въпреки че правото на собственост се притежава от един субект; 4. когато собственикът на постройка я прехвърля, съгласно чл.63 ал.1 ЗС той уговаря ли изрично, че запазва правото на собственост върху земята, след като от прехвърлителния акт и по силата на чл.63 ЗС това се подразбира; когато съществуват две самостоятелни сгради, заснети по КККР, подразбира ли се под термина „приращения“, че ипотеката се разпростира и върху тях съобразно императивното правило на чл.167 ЗЗД или тяхното самостоятелно съществуване налага и изричното им посочване в нотариалния акт, без да са обозначени от обобщения и неиндивидуализиран термин „приращения“; 5. след като учредителя на ипотека е желаел да обремени не само мястото, но и сградите в него, в молбата за вписване не трябва ли да бъдат посочени номерата на имотните партиди на последните, за да е налице вписване на договора за ипотека, което е и елемент от фактическия му състав; 6. при вписване на ноталиалния акт за учредяване на ипотека, съдържащ описание на поземления имот, но без описание на сградите в него, сделката ще бъде вписана само по отношение на поземления имот, но не и по отношение на сградите, и тогава ще бъде ли осъществен елементът от фактическия състав „вписване“, без който ипотеката е недействителна“; 7. необходимо ли е при учредяване на ипотека върху терена да бъдат включени и отделните сгради върху него със съответната им индивидуализация, за да породи действие ипотечното право по отношение на тях; 8. ако в службата по вписвания се представи нотариален акт с описание на поземления имот, без описание на сградите върху него, прехвърлянето по правилото на чл.6 ал.3 ПВ няма ли да бъде вписано само по отношение на поземления имот, не и на сградите в него; спрямо третите лица собственикът на терена ще продължи ли да се легитимира като собственик на сградите; 9. ако той /собственикът/ извърши отделно разпореждане със сградите в полза на лице, различно от притежаващото обезпечение във вид на ипотека върху терена лице, то ще може ли да впише в имотния регистър правото на собственост върху сградите преди лицето, в полза на което е учредена ипотека; предвид оповестително-защитното действие на вписването по чл.113 ЗС новият собственик на сградите няма ли да може да противопостави претендираните от него права върху сградите на лицето с учредена ипотека върху земята, макар и преди него; 10. ипотекарният кредитор не би ли получил повече, ако ипотеката му се разпростре и върху сградата в имота, обект на ипотеката, т.е. няма ли да е налице прекомерност на обезпечението. ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато с оглед вероятната му недопустимост, вземайки предвид, че заявената с исковата молба претенция е за установяване несъществуването на ипотечно право върху сгради с идентификатор..... със застроена площ 307 кв.м на един етаж и сграда с идентификатор ...... с площ 121 кв.м, построени в поземлен имот с идентификатор ...... по КК на гр.В.Т., целият с площ 4491 кв.м, представляващ п-л 7 кв.170, и че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени искове за установяване несъществуването на ипотечно право върху сградите с посочените идентификатори, и втората с площ 307 кв.м, находящи се в [населено място], В.. На касатора следва да бъде указано в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 410лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Цитирани разпоредби

13