Определение № 4237 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11304/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Ш. А., чрез адв. Димитров, за изменение на решение № 1876/18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 11304/2025 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта за разноските. Подателят на искането твърди, че разноските в проведеното касационно производство не са му присъдени в пълен размер с оглед представените доказателства за действително извършени разходи в хода на делото. Моли съда да измени решението в частта за разноските, като му присъди направените разноски в пълен размер, а именно 624,00 евро. Ответникът по искането – председател на Комисия за защита на потребителите, чрез юрк. Петкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на претенцията. Като взе предвид изложеното в искането и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, състав на второ отделение, оставя в сила решение № 1897/29.09.2025 г. постановено по адм. дело № 415/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменена заповед № 211/30.05.2025г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Със съдебния акт Комисията за защита на потребителите е осъдена да заплати на М. Ш. А. разноски в касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 319,05 (триста и деветнадесет евро и пет евроцента), равностойност на 624,00 лева. Разноските са присъдени съобразно направеното от ответника по касационната жалба искане (писмено становище от 06.02.2026г.) и след съобразяване с доказателствата за действително извършени разходи в касационното производство и представения списък за разноски. При тези факти Върховният административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските е подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция. В случая решението на съда е благоприятно за ответника пред касационната инстанция М. А., поради което на последния са присъдени направените по делото разноски съобразно претенцията на страната, изразена чрез процесуалният представител адв. Димитров, който в писменото становище от 06.02.2026г. изрично сочи, че претендира разноски съобразно „представения списък“. В списъка на л. 29 от делото са посочени разноски в размер на 624.00лв., представляващи адвокатско възнаграждение. На основание направеното искане на страната са присъдени разноски в размер на равностойността на посочената сума в евро. Поради това липсват основания за изменение на решението в частта за разноските, искането е неоснователно и следва да се отхвърли. Доводът на подателя на искането, че размерът на разноските е неправилно определен, е неоснователен. В съответствие с диспозитивното начало при произнасяне по делото съдът се ръководи от исканията на страните. В случая претенцията за разноски е ясно изразена в представеното писмено становище, подписано от адв. Димитров и изрично препраща към представения списък за разноски, в който адвокатското възнаграждение е посочено в лева. Именно в съответствие с това искане на М. А. са присъдени направените разноски. Обратно на поддържаната от процесуалния представител на страната теза, съдът няма процесуално задължение да извършва преценка за евентуална „техническа грешка“, допусната в списъка с разноски при посочване на дължимата сума, още повече че до 01.02.2026 г. левовете са законно платежно средство на територията на Република България (чл. 24 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) и няма пречка страната по делото да претендира само част от действително направените разходи. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,