Определение № 4 от 07.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5011/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. Г. чрез пълномощника адв. Х. срещу определение № 883 от 30.09.2021г. постановено по ч.гр.д. № 597/2021г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1157 от 24.06.2021г. по гр.д. № 1058/2021г. на Великотърновски районен за прекратяване на основание чл. 299 ГПК на производството по предявения от И. С. Г. против В. Т. Г. установителен иск за собственост по давностно владение. Според жалбоподателката неправилен е изводът на съда, че е налице идентитет между страните и предмета по гр.д. № 1398/2020г. и по настоящето дело, тъй като в предходното производство ищцата е самостоятелен ищец и е искала да бъде призната за изключителен собственик, а в настоящето наред с нея ищци са още две лица, така че претендираният обем права в двете производства е различен. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочи основанието очевидна неправилност на съдебния акт. Навеждат се доводи за явна необоснованост и противоречие с формалната логика по отношение на изводите за съвпадение на петитума и страните по двете дела. Ответницата по частната жалба В. Т. Г. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр.д. № 1058/2021г. на Районен съд-Велико Търново е образувано по искова молба на И. И. С., И. С. Г. и Т. С. С. против В. Т. Г. за установяване правото на собственост върху поземлен имот в [населено място] вода, представляващ УПИ ** по ПУП на селото, придобито чрез давностно владение, упражнявано от 05.04.2007г. В отговора на исковата молба ответницата е навела отвод за наличие на сила на пресъдено нещо. Установено е, че с влязло в сила решение от 23.03.2021г. по гр.д. № 1398/2020г. на Районен съд-Велико Търново е отхвърлен предявения от една от настоящите ищци - И. С. Г. против ответницата В. Т. Г. установителен иск за собственост на същия имот, въз основа на същото основание, давностно владение, упражнявано от април 2008г. При тези данни, с определение № 1157 от 24.06.2021г. първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения от ищцата И. С. Г. иск на основание чл. 299 ГПК. Приел е, че спорът между тази ищца и ответницата досежно правото на собственост върху имота, предявен на същото основание, е разрешен с влязло в сила решение и повторно предявеният иск е недопустим. С обжалваното определение № 883 от 30.09.2021г. въззивният съд е потвърдил това прекратяване. Изложил е съображения, че в случая е налице идентичност между страните по двата иска, тъй като и в двете производства участват И. Г. и В. Г. като насрещни страни. Обстоятелствата, че в настоящето производство като ищци участват и И. С. и Т. С. не променя този извод. Петитумът на по-рано заведеното дело е за изключителна собственост, а с второто дело И. Г. претендира права в по-малък обем /1/3 ид.ч./, при което искането за признаване на по-голям обем права поглъща това за признаване на по-малък обем. Основанието на двата иска е едно и също - давностно владение, като е налице известно различие в периода на владението - по гр.д. № 1398/2020г. се претендира такова от април 2008г. до завеждане на иска 01.07.2020г., а по настоящето дело - също от април 2008г. до завеждането на делото на 05.04.2021г. Съдът е посочил, че в новопредявената искова молба не се сочи период на давностно владение, изтекъл след приключване на устните състезания по делото с влязлото в сила решение и изтеклия такъв след приключването им /на 19.02.2021г./ до датата на завеждане на новообразуваното дело - 05.04.2021г. не обуславя твърдение за изтекъл период по чл. 79, ал.1 ЗС. Поради това съдът е заключил, че позоваването на придобивна давност от ищцата И. Г. по по-късно заведеното дело е преклудирано от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 1398/2020г. При горните обстоятелства и преценявяйки визираните от жалбоподателката основания за допускане на касационен контрол, настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ гражданско отделение, счита, че такива липсват. Не могат да бъдат споделени доводите за явна необоснованост и за очевидна неправилност на решаващите изводи на съда, касаещи обективния и субективен идентитет на двата спора между И. Г. и В. Т.. Съдът е изложил обосновани и съвсем логични разсъждения както по отношение съвпадението на страните, така и по отношение предмета на двата иска. Посоченият принцип, че по-голямото поглъща по-малкото, почива именно на правилата на логиката. След като с влязлото в сила решение е отречено, че И. Г. е собственик на целия имот, то се счита отречено и притежаването на каквато и да е част от имота. Ясно е обосновано и минималното различие в претендирания период на давностно владение, което не променя констатацията за съвпадение на предмета на двата спора. Ето защо изводите на съда не могат да бъдат квалифицирани като очевидно неправилни. Несъгласието на жалбоподателката с тях не обосновава достъп до касационен контрол. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на определението на Великотърновски окръжен съд. От страна на ответницата разноски не се претендират. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.