Решение № 3796 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2464/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Радита“ ООД, подадена чрез адв. Добрева, срещу решение № 22/12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 277/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-03002524000613-091-001/24.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден в оспорените части с решение № 56/08.05.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено при неправилно тълкуване на чл. 134 от Търговския закон /ТЗ/, както и че съдът безкритично е възприел изготвената експертиза, която не отговаря на изискванията на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. /отм./. Относно отказаното право на данъчен кредит се сочи, че съдът е игнорирал представените множество документи, доказващи реалност на извършените доставки, свързани с изграждане на обект птицеферма за клетъчно отглеждане и закупуване на техническото й оборудване. Решението се обжалва и в частта, с която касаторът е осъден да заплати разноски в полза на НАП. Иска се отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата против процесния ревизионен акт. Претендират се разноски за двете инстанции съгласно представен списък.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Колева, оспорва основателността на касационната жалба по подробни аргументи, изложени в депозирана по делото писмена молба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 400,04 евро.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество – за основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Търговище е бил ревизионен акт (РА) № Р-03002524000613-091-001/24.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 56/08.05.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Варна при ЦУ на НАП в частите, с които на „Радита“ ООД за периода 2019 г. - 2023 г. са установени задължения по ЗКПО в общ размер на 171 465,14 лв. /главница/ и 50 793,38 лв. /лихви/ и задължения по ЗДДС в общ размер на 224 455,90 лв. /главница/ и 105 225,94 лв. /лихви/.

Цитираните задължения произтичат от следното:

1.Увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл.15 и чл.16 от ЗКПО за 2019 г. в размер на 174 361,01 лв., за 2020 г. – 175 654,56 лв., за 2021 г. – 169 579,95 лв., за 2022 г. – 180 914,22 лв. и за 2023 г. – 337 378,98 лв. с установени пазарни лихви по предоставени парични заеми на „РОК 7“ ЕООД, „РЕ“ ООД, „Поляница“ ЕООД и „Солар панел“ ЕООД.

2.Непризнато намаление на счетоводния финансов резултат на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за начислени данъчни амортизации в размер на 70 201,19 лв. за 2019 г., 71 547,66 лв. за 2020 г., 71244,02 лв. за 2021 г., 71006,28 лв. за 2022 г. и 70006,72 лв. за 2023 г.

3.Непризнато намаление на счетоводния финансов резултат с начислени данъчни амортизации на дълготрайни материални активи - птицеферма и технологично оборудване в размер на 7885,11 лв. за 2020 г., 94572,74 лв. – 2021 г., 94621,31 лв. – 2022 г. и 94621,31 лв. – 2023 г., както и непризнат данъчен кредит по ЗДДС в размер на 197 910,95 лв. за данъчен период м.11.2020 г., на основание чл.70, ал.5 и чл.69, ал.1 от ЗДДС по фактури, издадени от „Алгара“ ООД и „Лисец“ ЕООД.

4. Увеличение на счетоводния финансов резултат за 2022 г. на основание чл.28, ал.1 от ЗКПО със сумата от 19 240,00лв. представляваща непризнати разходи за липса на активи - бракувани пчелни семейства.

5. Увеличение на счетоводния финансов резултат за 2022 г. на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗКПО със сума в размер на 4251 лв., представляваща осчетоводени разходи за закупени самолетни билети.

6. Увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходи, които не са документално обосновани в размер на 5133,21 лв. за 2022 г. и в размер на 2432,11 лв. за 2023 г., както и отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от „Лисец“ ЕООД, в размер на 1026,64 лв. за данъчен период м.12.2022 г. и в размер на 486,42 лв. за данъчен период м. 11.2023 г.

7. Начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в размер на 7 823,40 лв. за дан. период м. 08.2021 г. и в размер на 17 208,49 лв. за дан. период м. 01.2023 г., касаещ установени липси на кокошки, при закупуването на които е ползван данъчен кредит.

Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Споделил е изцяло изводите на приходния орган, въз основа на което е обосновал извод за законосъобразно установени задължения по ЗКПО и ЗДДС, които произтичат от изменение на счетоводния финансов резултат на дружеството и отказано право на данъчен кредит. Въз основа на изложеното жалбата на дружеството срещу РА в обжалваните части е изцяло отхвърлена.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените множество доказателства, в резултат на което с решението си е преповторил изводите на приходния орган без да извърши собствен анализ на всички данни по делото и без да изложи конкретни мотиви, защо не кредитира представените в хода на ревизията доказателства от страна на дружеството и неговите доставчици.

Не е спорно, че основна дейност на „Радита“ ООД през ревизирания период е строителство на жилищни и нежилищни сгради, като дружеството е упражнявало дейност в различни обекти, сред които бензиностанция, автосервиз, птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки носачки и сграда „Пчеларско“, находяща се в гр. Търговище. Дружеството е и изпълнител и по договор, сключен с община Омуртаг за извършване на ремонт на уличното платно на два обекта, находящи се на [адрес] и [адрес], гр. Омуртаг.

1.Относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл.15 и чл.16 от ЗКПО за 2019 г. в размер на 174 361,01 лв., за 2020 г. – 175 654,56 лв., за 2021 г. – 169 579,95 лв., за 2022 г. – 180 914,22 лв. и за 2023 г. – 337 378,98 лв. с установени пазарни лихви по предоставени парични заеми на „РОК 7“ ЕООД, „РЕ“ ООД, „Поляница“ ЕООД и „Солар панел“ ЕООД, настоящият касационен състав счита, че неправилно е прието, че получените средства са заеми, а не допълнителни парични вноски по см. на чл. 134 от Търговския закон.

От доказателствата представени по делото, в т.ч. протоколи от проведени общи събрания се установява, че дружество е взело решение за предоставяне на парични суми под формата на допълнителни парични вноски по см. на чл. 134 ал. 1 от Търговския закон на „РОК 7" ЕООД, „РЕ“ ООД, „Поляница” ЕООД и „Солар панел” ЕООД, които са свързани лица с ревизираното дружество по смисъла на § 1, т. 3, буква „г" и „д" от ДОПК. Ревизиращият екип е стигнал до извод, че предоставените суми представляват парични заеми в хипотезата на чл. 16 ат.2 т.3 от ЗКПО, а не допълнителни парични вноски, тъй като е констатирал, че предоставените суми не са отразени в счетоводните регистри на „Радита" ООД по с/ка 493 „Задължения към съдружници" или друга сметка, която правилно отразява характера им като временни задължения. Въз основа на този извод в хода на ревизията била възложена експертиза за установяване на пазарна лихва по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО към датата на вземане на решението за предоставяне на паричните средства и на основание чл.15 и чл.16 от ЗКПО са определени приходи от лихви по предоставените парични средства под формата на „допълнителни парични вноски".Съдът е извел извод, че не са налице изискуемите предпоставки, за да е налице съставът на чл. 134 от ТЗ и правилно предоставените суми са третирани като заеми, предвид осчетоводяването им. Вторият аргумент на съда е, че предоставените парични средства под формата на допълнителни парични вноски на „Рок 7“ ЕООД, „РЕ“ ООД, „Поляница" ЕООД и „Солар Панел" ЕООД са с определен срок за 5 и 10 години, което представлява инструмент за дългосрочно финансиране, а не временна помощ, което е едно от условията на чл.134, ал.1 от ТЗ. В хода на съдебното производство е прието заключение на ССчЕ със същата задача като експертизата, възложена в хода на ревизията. Вещото лице е използвало публичните средностатистически данни на БНБ за лихвените проценти, при които се представят банкови кредити на нефинансови предприятия и е определило по-високи лихвени проценти от тези в експертизата, приета в хода на ревизията, с оглед на което съдът е приел, че установеният в хода на ревизията лихвен процент е по-благоприятен за ревизираното лице и законосъобразно е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за всички ревизирани години на основание чл.15 и чл.16 от ЗКПО, като са определени приходи от лихви по предоставените парични средства под формата на „допълнителни парични вноски". Въз основа на изложеното жалбата на дружеството срещу тази част от РА е отхвърлена като неоснователна.

Настоящият касационен състав счита, че изводите на съда са неправилни, тъй като необосновано е приел, че получените средства са заеми, а не допълнителни парични вноски по см. на чл. 134 от Търговския закон. На първо място са пренебрегнати представените протоколи от общи събрания на дружествата, в които изрично е посочено, че средствата се предоставят във връзка с временна необходимост от парични средства на съответното дружество, като в тях изрично са конкретизирани причините за това, размерът на предоставените суми и сроковете за връщането им. На следващо място по делото се установява, че получените допълнителни парични вноски са използвани основно за погасяване на задължения от дружествата, следователно е налице временната им необходимост от парични средства. Изложените мотиви от съда относно дългосрочността на отпуснатите заеми са напълно неоснователни, тъй като в закона няма посочени периоди, които да се приемат за краткосрочно и дългосрочно финансиране. Законодателят е използвал израза „временна необходимост от парични средства”, което не предпоставя някакви критерии за срока на връщане. Още повече по делото се установява, че предоставените средства са възстановени обратно на жалбоподателя в по-кратки срокове от уговореното, което е още един мотив за временния им характер, каквото е изискването на чл. 134 от ТЗ. Относно извода на съда за неправилното им осчетоводяването, следва да се посочи че осчетоводяването само по себе си следва да се преценява в съвкупност с другите доказателства по делото и неправилно съдът е извел извод за характера на паричните вноски само на база тяхното осчетоводяване и уговорения период. Задължение на органа по приходите е било да обоснове изводите си за отклонение от данъчно облагане, след като не признава взетите решения на Общите събрания, но това не е сторено. Следователно от всичко гореизложено следва извод, че са налице предпоставките на чл. 134 от ТЗ – дружествата имат временна необходимост от парични средства за погасяване на задължения/загуби, за същите е безспорно установено че имат непогасени задължения и общото събрание е взело решение такива да бъдат предоставени, с оглед на което неправилно с решението е прието, че предоставените парични средства представляват заеми, а не допълнителни парични вноски по см. на чл. 134 от Търговския закон. В тази връзка не е налице твърдяното отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО и неправилно с РА е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на „Радита“ ООД на основание чл.15 и чл.16 от ЗКПО за 2019 г. в размер на 174 361,01 лв., за 2020 г. – 175 654,56 лв., за 2021 г. – 169 579,95 лв., за 2022 г. – 180 914,22 лв. и за 2023 г. – 337 378,98 лв. с установени пазарни лихви по предоставени парични заеми на „РОК 7“ ЕООД, „РЕ“ ООД, „Поляница“ ЕООД и „Солар панел“ ЕООД. РА в тази част като незаконосъобразен подлежи на отмяна.

2. Относно непризнатото намаление на счетоводния финансов резултат на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за начислени данъчни амортизации в размер на 70 201,19 лв. за 2019 г., 71 547,66 лв. за 2020 г., 71244,02 лв. за 2021 г., 71006,28 лв. за 2022 г. и 70006,72 лв. за 2023 г., в хода на ревизията е установено, че дружеството е начислило данъчни амортизации на активи, за които с РА е прието, че не са представени доказателства за ползването им за дейността на дружеството. Съдът е извел извод, че поради липсата на доказателства за реално използване на заведените активи във връзка с осъществяваната дейност от дружеството, при формиране на данъчната основа за ревизираните отчетени периоди не следва да се вземат предвид начислените от жалбоподателя амортизации.

Изводите на съда са неправилни, тъй като по делото се установява, че всички активи са въведени в експлоатация и няма данни да е изтекъл изискуемият от закона 12 месечен срок, в който активите не се използват. Съгласно чл.59 ал. 1 от ЗКПО начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва /не носи икономическа изгода/ през период, по-дълъг от дванадесет месеца. По делото обаче са представени доказателства, от които е видно, че част от активите се използват за дейността на дружеството /фактура за наем на въздухоплавателно средство/. Наред с това органите по приходите твърдят, че касаторът е представил справка, от която е видно, че използването на процесните активи е преустановено, но видно от приложената справка, в същата липсват данни, че активите не се използват, нито са представени протоколи, от които да се установи, кога използването на активите е преустановено, с оглед на което тезата на приходния орган, преповторена от първоинстанционния съд е останала недоказана. Не е съобразен и фактът, че начислените амортизации, които не се признават от приходния орган са начислени по време на пандемията Ковид 19 и за този период приложение намира Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като ако активът е спрян от работа временно поради пандемията, но предприятието няма намерение да го продава или отписва, амортизациите продължават да се начисляват счетоводно и да се признават данъчно, тъй като активът е наличен за употреба. За да е налице хипотезата на чл. 59 от ЗКПО следва неизползването на актива поради пандемията да доведе до трайна загуба на неговата стойност и тогава предприятието следва да извърши обезценка, която ще се отрази в отчета за приходите и разходите, но в случая характера на активите /движимо и недвижимо имущество/ не води до трайна загуба на тяхната стойност, с оглед на което законосъобразно в счетоводството на касатора са начислявани амортизации. Въз основа на изложеното неправилно не е признато намаление на счетоводния финансов резултат на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за начислени данъчни амортизации в размер на 70 201,19 лв. за 2019 г., 71 547,66 лв. за 2020 г., 71244,02 лв. за 2021 г., 71006,28 лв. за 2022 г. и 70006,72 лв. за 2023 г. и РА подлежи на отмяна и в тази част като незаконосъобразен.

3. Относно непризнатото с РА намаление на счетоводния финансов резултат с начислени данъчни амортизации на дълготрайни материални активи - птицеферма и технологично оборудване в размер на 7885,11 лв. за 2020г., 94572,74 лв. за 2021г., 94621,31 лв. за 2022г. и 94621,31 лв. за 2023г. и непризнатия данъчен кредит по ЗДДС в размер на 197 910,95 лв. за данъчен период м.11.2020 г., на основание чл.70, ал.5 и чл.69, ал.1 от ЗДДС по фактури, издадени от „Алгара“ ООД и „Лисец“ ЕООД, настоящият касационен състав счита, че съдът не е извършил анализ на всички представени доказателства, в резултат на което е стигнал до необосновани правни изводи.

По делото се установява, както и не е спорно между страните, че през 2019 г. „Радита“ ООД започва изграждане по инвестиционен проект на птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки носачки, находяща се в с. Веселец, общ. Омуртаг, като изграденият актив „Птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки“ е заведен в амортизационния план през 2020 г. в група „сгради“ като първа категория, с годишна амортизационна норма 4%. Част от строителните дейности по изграждането на птицефермата са възложени от ревизираното лице на „Лисец“ ЕООД и на „Ненков“ ЕООД, в доказателство на което са представени договори и протоколи от извършени проверки на място, с които е констатирано завършените и подлежащи на заплащане натурални видове СМР. Органите по приходите са установили, че част от извършените СМР на процесния обект са превъзложени от „Ненков” ЕООД и „Лисец“ ЕООД на „Жокер 61“ ООД, който впоследствие превъзлага част от тези СМР на „Радита“ ООД. За всички извършени СМР са предоставени договори и протоколи, в които подробно са уговорени и описани всички извършени строителни дейности по вид, количество, единична цена и стойност. От представената счетоводна документация приходните органи са установили, че в счетоводството на „Радита” ООД са отчетени разходи за изпълнението на СМР на стойност 211 391.47 лв., поради което е прието, че амортизационната стойност на актива следва да се намали със сума в размер на 38 608.53 лв., получена като разлика между фактурираната от „Ненков“ ЕООД услуга в размер на 250 000.00 лв. и реалната стойност на СМР, извършени от „Радита" ООД, в размер 211 391.47 лв. Аналогично приходният орган е приел за част от фактурираните от „Лисец“ ЕООД с фактура № 0000007493/23.11.2020 г., СМР на стойност 287 554,73 лв., че са реално извършени от „Радита" ООД, а отразените в счетоводството на „Радита“ ООД разходи за извършване на тези СМР са на стойност 237 632,32 лв., с оглед което амортизационната стойност на актива е намалена със сума в размер на 49 922.41 лв. /287 554,73 лв. - 237 632,32 лв./ В резултат на изложеното е определена нова амортизируема сума на актива - „Птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки носачки“ и не е признато изцяло извършеното намаление на счетоводния финансов резултат на дружеството с начислената данъчна амортизация на цитирания материален актив. Наред с изложеното е прието, че „Радита“ ООД е ползвало пълен данъчен кредит по издадената от „Лисец“ ЕООД фактура и с оглед констатациите, че част от фактурираните СМР в размер на 287 554,73 лв. са извършени от „Радита” ООД, а не от „Лисец“ ЕООД, на основание чл. 12 и чл. 25 от ЗДДС е прието, че не е налице право на приспадане на ДДС в размер на 57 510.95 лв.

По отношение закупено технологично оборудване за птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки носачки по делото се установява, че по силата на сключен договор между „Радита“ ООД /купувач/ и „Алгара" ООД /продавач/ от 21.11.2016 г. за доставка на технологично оборудване за птицеферма е договорена максимална стойност 702 000 лв. без ДДС. Приходният орган е приел, че през 2019 г. „Радита“ ООД реализира внос от Турция на технологично оборудване за птицеферма, което е осчетоводено по счетоводна сметка 304 „Стока“ на стойност 394 149.75 лв. и от „Радита“ ООД е приспаднат пълен данъчен кредит по вноса в размер на 81 979,95 лв. Приходните органи са приели, че технологичното оборудване следва да намери отражение в амортизационния план на стойността, по която е придобито от турския доставчик 394 149,75 лв., вместо фактурираната стойност от „Алгара“ ООД в размер на 697 750,00 лв., с оглед на което е променена амортизируемата стойност на актива. Установено е още, че „Радита“ ООД е ползвало пълен данъчен кредит в размер на 140 400.00 лв. по издадена от „Алгара“ ООД фактура №0000000849/23.11.2020 г., но доколкото е прието, че процесното оборудване е придобито и внесено лично от ревизираното лице, а не е доставено по издадената от „Алгара“ ООД фактура е изведен извод, че не е налице право на приспадане на ДДС в размер на 140 400.00 лв. В резултат на направените констатации относно строителството на птицефермата и придобиването на технологично оборудване, при определяне на финансовия резултат по ЗКПО за ревизираните периоди, на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от ЗКПО не е признато за данъчни цели намалението на финансовия резултат с данъчни амортизации в размер на 7885,11 лв. за 2020 г., в размер на 94572,74 лв. за 2021 г., в размер на 94621,31 лв. за 2022 г. и в размер на 94621.31 лв. за 2023 г., както и не е признат данъчен кредит по ЗДДС в размер на 197 910,95 лв. за данъчен период м.11.2020 г., на основание чл.70, ал.5 и чл.69, ал.1 от ЗДДС по фактури, издадени от „Алгара“ ООД и „Лисец“ ЕООД.

Съдът е споделил тези изводи на приходния орган, като е приел, че е налице единствено документално оформление на правоотношенията без да е налице реална доставка на стоките и услугите. Тези изводи не се споделят от настоящата касационна инстанция, тъй като са пренебрегнати всички представени доказателства, в които подробно може да се проследи кое дружество, какви дейности е извършило и коя част от спорните СМР е била превъзложена. Съдът не е обсъдил и представените протоколи от извършен оглед на място, в които всички СМР са детайлизирани по вид, количество и стойност. Още повече не е отчетен и фактът, че всички извършени доставки са във връзка със сключен договор за финансова помощ с ДФЗ за изграждане на птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки-носачки и от страна на органа също е извършен контрол и оглед на място, при който е установено, че строително монтажните работи са извършени и техническото оборудване е доставено, във връзка с което и е издадено и решение за изплащане на финансова помощ.

Настоящият касационен състав приема, че за реалността на извършените строителни дейности са представени множество доказателства, свидетелстващи за реалното им извършване, в т.ч. договори, ППП и подписани актове, които се съставят по време на строителството съгласно Наредба №3/2004 г. Приложен е доклад на ДФЗ след извършени проверки за реализацията на проекта, както и решение за изплащане на финансова помощ, от което е видно, че жалбоподателят е изпълнил ангажиментите си по договора, във връзка с който са получени спорните доставки на СМР от „Лисец“ ЕООД и „Ненков“ ЕООД. Следва да се посочи и, че съдът изцяло е игнорирал дадените обяснения на касатора, че първоначално строителните дейности са извършени от „Ненков” ЕООД и „Лисец” ЕООД, но поради големия обем работа, сключения с тях договор е прекратен и е сключен такъв с „Жокер 61” ООД, което също не е успяло да извърши цялостно възложените СМР и съответно превъзлага част от тях обратно на касатора. Аналогични са изводите на настоящата инстанция и относно придобитото техническо оборудване от „Алгара” ЕООД, за което са представени множество доказателства в т.ч. договор, приемо-предавателни протоколи, допълнителни споразумения за промяна на срока за изпълнение, технически спецификации, доказателства за транспортиране на оборудването, както и за наемане на подизпълнители. Представени са документи на турски език без официален превод, в които е цитирано името на дружеството, но от тях не може да бъде изведен обоснован извод, че същите документират вноса на същото технологично оборудване, като продаденото от „Алгара“ ЕООД, с оглед на което този извод на приходния орган се явява недоказан. От представените доказателства безспорно се установява, че декларираните СМР по изграждане на птицеферма са реално извършени и техническото оборудване е реално получено и вкарано в експлоатация, предвид което незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по издадените от „Алгара“ ООД и „Лисец“ ЕООД фактури. Относно намалените стойности на придобиване на активите следва да се посочи, че всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи. С оглед изводите по ДДС незаконосъобразно в стойността на придобиване на актива не е зачетена историческата цена на актива, посочена в процесните фактури. Незаконосъобразно приходният орган е намалил амортизируемата стойност на актива, като е приел, че строителните дейности са извършени единствено от касатора. От доказателствата по делото се установява, че в построяването на птицефермата са ползвани подизпънители и разходите за извършените от тях дейности също следва да участват при формиране на амортизируемата стойност.

Предвид всичко гореизложено незаконосъобразно с РА не е признато извършеното намаление на счетоводния финансов резултат с начислени данъчни амортизации на дълготрайни материални активи - птицеферма и технологично оборудване в размер на 7885,11 лв. за 2020г., 94572,74 лв. за 2021г., 94621,31 лв. за 2022г. и 94621,31 лв. за 2023г. и незаконосъобразно не е признат данъчен кредит в размер на 197 910,95 лв. по фактури, издадени от „Алгара“ ООД и „Лисец“ ЕООД, предвид което РА подлежи на отмяна и в тази част.

4. Относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2022 г. на основание чл.28, ал.1 от ЗКПО със сума от 19 240,00лв, представляваща непризнати разходи за липса на активи - бракувани пчелни семейства, настоящият касационен състав счита, че са налице представени достатъчно убедителни доказателства, от които се установява осчетоводения разход.

В хода на ревизията е установено, че по сч. сметка 609 „Други разходи“, подсметка 609/614/0/10 в кореспонденция със сч. сметка 315 „Пчелни семейства“ е отчетен разход за отписани 130 бр. пчелни семейства, които са били закупени през 2016 г. Съдът е извел извод, че дружеството не представя доказателства относно бракуването на активите, поради което остава недоказан факта, дали се касае за брак или е налице липса на пчелни семейства. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 26 т. 2 от ЗКПО регламентира, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани, с оглед което първоинстанционният съд е приел, че е налице цитираната хипотеза, доколкото липсват представени документи за бракуване на процесиите активи.

Изводите на съда не се споделят от настоящия касационен състав, тъй като са игнорирани представените доказателства, в т.ч. декларация до ветеринарен лекар, съгласно която към 01.03.2022 г. пчелните семейства са 0 бр.; регистър на пчелните семейства, от който е видно, че през 2016 г. са закупени 130 бр. пчелни семейства, които не са налични през 2022 г.; регистър на ветеринарномедицинските прегледи, от който е видно, че са извършвани ветеринарни прегледи на пчелните семейства. Установява се, че се касае за закупени през 2016 г. пчели, по фактура, издадена от „Белла” ЕООД, които впоследствие са погинали и именно поради това са отписани като брак в счетоводството на касатора. Представените по делото доказателства опровергават извода за документална необоснованост на осчетоводените разходи, с оглед на което незаконосъобразно с РА е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2022 г. на основание чл.28, ал.1 от ЗКПО със сумата от 19 240,00лв., предвид което РА в тази част подлежи на отмяна.

5. Относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2022 г. на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗКПО със сума в размер на 4251 лв., представляваща осчетоводени разходи за закупени самолетни билети, направени от „Радита“ ООД, следва да се посочи, че не е спорно по делото, че „Радита“ ООД е имало намерение за изграждане на завод за производство на соларни панели и за целта е регистрирала дружество, в което е собственик на капитала с наименование „Солар Панел“ ЕООД, в което едноличен собственик на капитала е „Радита“ ООД. Според обясненията на касатора разходите за закупуване на самолетни билети до Саудитска Арабия са направени във връзка с изграждане на завод за соларни панели. Към момента на извършване на разходите дружеството Солар Панел“ ЕООД все още не е било регистрирано, с оглед на което разходът е отчетен към икономическата дейност на „Радита“ ООД.

Съдът е извел извод, че липсват заповеди и отчети за командировка, които да обосноват че осчетоводените разходи за самолетни билети са свързани с дейността на дружеството, въз основа на което е споделил извода на приходната администрация за документална необоснованост.

Изводите на съда са неправилни, тъй като разходите са направени от касатора във връзка с изграждане на завод за соларни панели са извършени преди регистрацията на „Солар Панел“ ЕООД, с оглед на което няма как последните да бъдат осчетоводени към икономическата дейност на дружество, което не съществува в правния мир. Към датата на извършване на разходите, същите са свързани с икономическата дейност на дружество, предвид намерението и подготовката за изграждане на завод за соларни панели, с оглед на което неправилно са приети за разходи, несвързани с дейността. С оглед изложеното РА и в тази част подлежи на отмяна като незаконосъобразен.

6. Относно извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с разходи, които не са документално обосновани в размер на 5133,21 лв. за 2022 г. и в размер на 2432,11 лв. за 2023 г., както и отказаното право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от „Лисец“ ЕООД, в размер на 1026,64 лв. за данъчен период м.12.2022 г. и в размер на 486,42 лв. за данъчен период м. 11.2023 г. по делото се установява, че „Радита" ООД е сключило договор с община Омуртаг за извършване на ремонт на улично платно на два обекта: [адрес], общ. Омуртаг и [адрес], гр. Омуртаг. Съгласно представените доказателства по делото СМР за ремонт на уличните платна са извършени от „Лисец“ ЕООД, който е подизпълнител на „Радита“ ООД. Приходният орган е обосновал изводите си за липса на документална обоснованост на извършените разходи въз основа на които и е отказан данъчен кредит, на извършена проверка от финансова инспекция на община Омуртаг, приключила с доклад ДИД6-ТЩ-1/02.10.2024 г., в който е установено, че обемът на действително извършените СМР не съответства на фактурираните и отчетените разходи като през 2022 г. не са извършени СМР на стойност 5133,21 лв. и през 2023 г. не са извършени СМР на стойност 2432,11 лв. Въз основа на този доклад е прието, че процесните разходи не са документално обосновани и не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. По ЗДДС на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е прието, че не е налице право на данъчен кредит в размер на 1026,64 лв. по фактура № 0000008053/29.11.2022 г. и в размер на 486,42 лв. по фактура № 0000008233/20.11.2023 г.

Съдът е споделил изводите на приходния орган като е игнорирал множеството представени от касатора доказателства за реалното изпълнение на възложените СМР – в т.ч. протоколи за актуване на извършените дейности, договори, удостоверения за въвеждане в експлоатация на строеж и др., от които е видно че възложителят /Община Омуртаг/ е приел всички извършени дейности без забележки, както и са направени разплащания по процесните фактури. Налице са всички предпоставки да бъде уважено правото на приспадане на данъчен кредит, както и са представени безспорни доказателства за влагане на процесните СМР в последващи облагаеми доставки, извършени към Община Омуртаг. Направената констатация от финансовата инспекция към Община Омуртаг е едностранен акт, който подлежи на доказване и е предмет на друго производство, но последният няма как да послужи за база, на която да се извърши изменение на вече осчетоводени разходи по двустранно приети за извършени дейности, за които са представени надлежни доказателства, видно от които страните са приели възложените обекти без забележки и всички извършени СМР са надлежно актувани. В тази част РА също подлежи на отмяна, тъй като изложените в него констатации, послужили на приходния орган да измени финансовия резултат на дружеството и да откаже право на данъчен кредит се явяват необосновани и недоказани.

7. Относно начисления ДДС на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в размер на 7 823,40 лв. за дан. период м. 08.2021 г. и в размер на 17 208,49 лв. за дан. период м. 01.2023 г., касаещи установени липси на кокошки, при закупуването на които е ползван данъчен кредит, се установява че приходните органи се позовават на извършени от ДФ Земеделие две посещения на обект „Птицеферма за клетъчно отглеждане на кокошки-носачки“, при които е бил установен броя на наличните кокошки-носачки към датите на посещенията. Органите на ДФЗ са приели, че е налице разминаване между броя на кокошките-носачки отчетени по сч. сметка 314 „Птици-кокошки носачки“ и установените на място.

Съдът е извел извод, че липсите са надлежно установени, което се доказва от представени официални документи, съставени от служители на ДФЗ - контролен лист от извършена проверка в обекта на жалбоподателя и Доклад от проверка на място от 20.08.2021 г., от които по безспорен начин се установява фактическата наличност на броя животни към дати 20.08.2021г. и 31.01.2023г.

Изводите на съда са неправилни, тъй като приходният орган отново е извел изводите си на база факти, установени от друга институция, които следва да бъдат надлежно доказани повторно в хода на ревизионното производство. Чрез начисляването на ДДС се е стигнало до облагане по аналогия без ревизията да е протекла по особения ред на чл. 122 от ДОПК и без да са налице предпоставките за такова производство. Изводите за липси са основани единствено на база сравнение на счетоводни данни и констатации на друг орган в друго производство, без да е извършена инвентаризация. Наред с това не става ясно при извършеното сравнение от приходния орган, дали са взети предвид представените от касатора доказателства, в т.ч. счетоводни справки за бракувани животни и потвърдителни бележки за обезвреждане на кокошки. Предвид изложеното констатациите на приходния орган за установени липси на кокошки, които са послужили за начисляване на ДДС са необосновани и недоказани, с оглед на което РА и в тази част подлежи на отмяна.

Съвкупният анализ на всички представени доказателства по делото сочи, че изводите на съда противоречат на представените по делото доказателства, като те безкритично преповтарят изложените от органа по приходите мотиви в решението на Директора на ОДОП - Варна. В съдебното решение напълно са игнорирани и не са обсъдени изложените от касатора твърдения, нито е извършен подробен анализ на представените доказателства, което е довело до необосновани правни изводи, както и представлява нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на оспореното съдебно решение.

Въз основа на гореизложеното се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд като неправилно, следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което РА да бъде отменен в обжалваните части като незаконосъобразен.

Решението подлежи на отмяна и в частта на присъдени в полза на НАП разноски.

С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за водене на делото пред касационната инстанция в общ размер на 14 269,20 евро /четиринадесет хиляди двеста и шестдесет и девет евро и двадесет евро цента/, съгласно представен списък с разноски и доказателства за плащането им /л.58/, от които 13 400 евро адвокатски хонорар и 869,20 евро за държавна такса за образуване на делото пред касационната инстанция. Пред първата инстанция касатора не е претендирал своевременно разноски, с оглед на което такива не следва да се присъждат с настоящото решение.

Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,