Определение № 99 от 18.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 798/2017 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, т. 1 НПК по повод разпореждане от 12.07.2017 г. на Софийския районен съд по н. ч. д. № 11866/2017 г., с което е повдигнат спор за подсъдност Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че делото следва да бъде разгледано от Районния съд – Свиленград, в чийто район е започнало и се води неприключилото досъдебно производство. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Сезиран с искане за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия Б. С., с определение от 16.06.2017 г. по н. ч. д. № 480/2017 г., Свиленградският районен съд е приел, че предвид разпоредбата на чл. 36, ал. 2 НПК не е компетентен да се произнесе, тъй като престъплението е било довършено в района на Софийския районен съд. Поради това съдът е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Софийския районен съд. С разпореждане от 12.07.2017 г. по н. ч. д. № 11866/2017 г. Софийският районен съд също се е счел за некомпетентен. Като цяло е застъпил позицията, че контролът върху мярката за неотклонение на обвиняемия следва да бъде осъществен от съда, в чийто район се води досъдебното производство. От материалите по делото се установява, че в хода на досъдебното производство № 166/2017 г. по описа на РУП – Свиленград, с постановление от 20.04.2017 г. на обвиняемия Б. С. е било предявено обвинение за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК - за това, в периода 16.04.2017 г. – 19.04.2017 г. в землището на [населено място], в землището на [населено място] и в [населено място], в съучастие като помагач с обвиняемите И. А. П., М. М. П., Л. Д. Г. и И. М. М. с цел да набави за себе си облага противозаконно подпомогнал чужденец да пребивава и преминава в страната, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство, по отношение на повече от едно лице и на лице, ненавършило 16-годишна възраст. При така формулираното обвинение е очевидно, че в конкретния случай не може да се определи мястото, където е извършено престъплението. Ето защо Върховният касационен съд счита, че съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 НПК съответният първоинстанционния съд, който следва да се произнесе по искането за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия Б. С. се явява Свиленградският районен съд, в чиито район се провежда досъдебното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 44 НПК