Определение № 924 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11649/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на К. Л. П. чрез неговия пълномощник срещу определение №8623/13.10.2025 г. по адм. д. № 1889/2025 г. на Администпративен съд Бургас. Счита обжалваното определение за неправилко като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-кметът на община Айтос чрез процесуалния си представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частния жалбоподател срещу мълчалив и изричен отказ на кмета на община Айтос да издаде заповед за премахването на незаконен строеж, предсталяващ такъв на допълващо застрояване. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за липса на годен за обжалване индивидуален административен акт както в хипотезата на мълчалив, така и в хипотезата на изричен отказ. Така постановеното определение е материално законосъобразно при следните съображения: В случая с писмо изх.№ Ж-45/1/18.09.2025 г. на кмета на община Айтос до жалбоподателя е посочено, че обектът не представлява строеж, тъй като е метална клетка, изградена чрез сглобяване на отделните елементи или поставена като готово съоръжение. При тези съображения е преценил, че не са налице основания за образуване на административно или административно-наказателно производство по реда на чл.225а от ЗУТ. В заключение е отбелязано, че общинската администрация разработва проекти за благоустрояване на междублоковите пространства, включително и кв.107 и инициира премахването на гаражи в обхвата на проекта. Настоящата инстанция счита, че е законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че писмото не представлява индивидуален административен акт, а има само информативен характер. В чл. 214 ЗУТ са посочени индивидуалните административни актове по ЗУТ и отказът за премахване на незаконен строеж не е сред тях. Настоящата инстанция споделя заключението на решаващия съд, че в тези случаи жалбите на трети лица не могат да сезират компетентния орган да се произнесе с акт за премахване на незаконен строеж. Правилно съдът е отбелязъл, че органът действа служебно и единствено по негова преценка може да издаде или да не издаде акт за премахване на незаконен строеж. В ЗУТ и другите закони липсва правна норма, която да задължава компетентния орган да издаде заповед за премахване на незаконен строеж. При липсата на такава норма мълчанието на органа не може да се приравни на мълчалив отказ. Аргументите са относими и към писмото на органа, адресирано до жалбоподателя. Същото не е индивидуален административен акт в хипотезата на изричен отказ, тъй като ЗУТ не предвижда задължение на компетентните органи за произнасяне по искания на граждани за премахване на незаконни строежи, Писмото има само информативен характер, като в тази насока изводът на първоинстанционния съд, че исканията на настоящия жалбоподател в хода на административното производство, следва да се определят като сигнал до органа, компетентен да установи и да разпореди премахване на незаконен строеж, За органа не съществува задължение за произнасяне по тези сигнали, което сочи на липса на формиране на индивидуален административен акт както в хипотезата на изричен, така и в хипотезата на мълчалив отказ. На последно място съдът правилно е подчертал, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване, тъй като никой не може да претендира настъпването на неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Предвид изложеното обжалваното определение е постановено в съответствие с приложимия материален закон и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на община Айтос следва да бъдат присъдени разноски пред касационната инстанция представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ евро на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,