Определение № 452 от 12.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 451/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 т.1 ГПК във вр. чл. 229 ал.1 т.4 ГПК. В. В. П. гр.Димитровград чрез адв.М.Г. обжалва и иска да се отмени протоколно ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 15.09..2010 година, постановено по възз. гр. д. Nо 367/2010 година на Хасковския окръжен съд, с което на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК е спряно въззивното производство до приключване висящността по спора за тълкуване на решение по адм. д.Nо 411/2000 година на Хасковския окръжен съд. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е изложим мотиви за връзката с висящото дело и това дело, която е спряно, какато и не е преценил, че висящото съдебно производство по адм.д. Nо 411/2000 година е недопустимо. В срока по чл. 276 ГПК не е подаден отговор от ответната страна. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Обжалваното определение е правилно. Разпоредбата по чл.229 ал.1 т.4 ГПК изисква между предмета на спора по исковото производство, чието спиране е поискано / и съответно е допуснато от съда / и предмета на спора по делото, което се твърди че има преюдициален характер, да съществува обективна връзка на обусловеност. Исковото производство, инициирано от В. П. срещу О. Д. е по чл. 53 ал.2 ЗКИР за попълване на КК с имот, чиято собственост е възстановена след отмяна на отчуждаване по реда на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. благоустройствени закони. Процесният имот е възстановен с Решение, постановено по адм.д. Nо 411/2000 година на Хасковския окръжен съд. Висящото съдебно производство, прието от решаващият съд като основание за спиране по производството е това, образувано по искането за тълкуване на цитирания съдебен акт/ Решението по адм.д. Nо 411/2000 година на ХОС/ от гл.т. обема на реституираната собственост. С обжалваното определение ,действително без излагане на мотиви, окръжният съд в хода висящото въззивно производство е спрял делото, приемайки имплицитно, че е налице обуславяща връзка между двете дела. Настоящият състав споделя това становище като правилно. Фактите по делото и правната логика налагат извод, че тълкуването на решението, с което е извършена реституцията / като основание да се иска попълване на КК с нов имот/, касае установителната част по спора по чл. 53 ал.2 ЗКИР за обема на реституираната собственост на част от имот пл. Nо 1909 имот с площ от 3040 кв.м. по плана на гр.Димитровград. По изложените съображения и на основание чл. 274 ал.2 ГПК във вр. с чл. 278 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия