Определение № 4407 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Е. Е. Р., чрез адв. Я. за отмяна на решение №367/20.06.2024г., постановено по гр. дело №129/2024г. на Окръжен съд –гр.Врац Молителят излага, че за решението е уведомен на 03.07.2024г., а самото то е постановено на 20.06.2024г., поради което молбата е подадена в предвидения от чл. 305 ГПК срок. Във връзка с основанието за допускане на отмяна, твърди, че вследствие на нарушаване на съответните правила, е бил лишен от възможност за адекватна защита и участие в производството. Излага, че в получените от него съобщения за внасяне на депозит за особен представител нито веднъж не е била указана каквато и да е последица от невнасяне на този депозит, още по- малко, че невнасянето му за въззивна инстанция е недостатък на исковата молба, който ще има за последица прекратяване на производството и обезсилване на първоинстационното решение. Позовава се на съдебни актове, в които се приема, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото, или за обезсилване на първоинстанционното решение. Счита оспореното решение за нищожно и недопустимо, а също така и за неправилно и представляващо пълен и необоснован отказ от правосъдие. Ответниците по молбата за отмяна не са изразили становище по нея. По допустимостта на молбата за отмяна на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, съобрази следното: Производството за отмяна е средство за извънреден извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. Предмет на отмяна могат да бъдат само решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, при постановяването на които е осъществен някой от отделните фактически състави на чл. 303 и 304 ГПК. От друга страна, правото на отмяна не е неограничено във времето. В чл. 305 ГПК е предвиден тримесечен преклузивен срок за отделните основания за отмяна по чл. 303 ГПК от момента на възникването им, с изтичането на който срок правото на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение се погасява. Предвид което, проверката за допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и посочването на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. В разглеждания случай, с решение №367/20.06.2024г. /чиято отмяна се иска/, постановено по гр. дело №129/2024г. на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК въззивният съд е обезсилил обжалваното решение за разпределение на ползването на съсобствен имот на основание чл. 32, ал.2 ЗС и е прекратил производството по делото, след като е установил, че Е. Р. не е изпълнил указанията както на Районен съд, дадени с разпореждане №37 от 03.01.2024г., така и на Окръжен съд – Враца, съдържащи се в Определение №537 от 21.05.2024г. за внасяне на възнаграждението за назначения особен представител и за въззивното производство, каквото се дължи за всяка инстанция, като с нарочна молба с вх. №4128/28.05.2024г. е заявил, че няма да заплати депозит за особен представител на жалбоподателя. При така установените данни по делото, се налага извод, че молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение №367/20.06.2024г. се явява недопустима по следните съображения: Производството, в което е постановено въззивното решение, е образувано по молба на Е. Р. за разпределение на ползването на съсобствен имот на осн. чл. 32, ал.2 ЗС. Според съдебната практика и правната теория, производството по чл.32, ал.2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл.32, ал.1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Това съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила. В този смисъл са и разясненията в т.1 на Тълкувателно решение №13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г. на ОСГК. С т. 4 на Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ВКС по т. д. №7/2014г. на ОСГТК е прието, че влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, тъй като решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/ в аспектите на нейното проявление - правопотвърждаващо или правоотричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните /напр. промяна на ползването на съсобствен недвижим имот, промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца и др./, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо. Доколкото с молбата по чл. 303 ГПК се иска отмяна на влязло в сила решение постановено именно в производство по чл.32, ал.2 ЗС, то същата се явява недопустима съобразно т.4 от посоченото Тълкувателно решение, тъй като актът, срещу който е насочен, не подлежи на отмяна по реда на глава 24 ГПК. По отношение на изложеното в молбата за отмяна, че молителят е бил лишен от правото да се защити, следва да се посочи, че според задължителните разяснения на ОСГТК, отмяната по Глава 24 ГП К не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК изключват решенията, постановени в производство по спорна администрация. Според разясненията, съдържащи се в посоченото тълкувателно решение, производството по Глава ХХІV ГПК е специален извънреден способ с ограничен обхват за контрол на неправилни решения, лимитиран в изчерпателно изброени основания – чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, засягащи единствено и само процесуални нарушения, чието отстраняване трябва да обезпечи законосъобразност на съдебния акт. При решенията, постановени в производства за спорна съдебна администрация, промяната на правното положение може да се реализира въз основа на факти, съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но останали неизвестни за страната, респективно и за съда, тъй като не са били процесуално въведени и са останали извън неговата преценка. Затова при разглежданата категория решения не може да се прояви и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Поради това отмяната му по реда на Глава 24 от ГПК няма да бъде необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита - предявяване на ново искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност. Отделно от това, следва да се има предвид, че в конкретния случай оспореното решение има характер на определение, с което се прекратява производството на осн. чл. 129, ал.3 ГПК-поради неотстранена в срок нередовност на исковата молба, а съгласно приетото в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014г. на ОСГТК, не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Предвид изложеното, настоящата молба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, по отношение на който извънредният способ за контрол по реда на отмяната не може да бъде приложен. Воден от горното и на осн. чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, І г. о.