Решение № 6989 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14869/2014 г.

Решение № 6989 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14869/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Йордан Георгиев Каменов от гр. Плевен, подадена чрез процесуалния му представител срещу заповед № 8121К-1942/23.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е временно отстранен от длъжност. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила се иска отмяната му. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че жалбоподателят е държавен служител в МВР, като е изпълнявал длъжност в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Плевен - директор I степен. От представеното по делото заверено копие от типова длъжностна характеристика рег. № К-4547/18.04.2012 г. за длъжността директор на ОДМВР се установява, че по т. II е въведено изискване за заемане на длъжността служителят да има разрешен достъп до класифицирана информация с ниво на сигурност, определено по реда на чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). От приложеното заверено копие на списък на длъжностите в ОДМВР Плевен, за заемането на които е необходимо разрешение за достъп до класифицирана информация, представляващо "държавна тайна" на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и в изпълнение на разпоредбите на чл. 37 ЗЗКИ с рег. № 43183/21.12.2013 г., утвърдено от ВНД директор на ОДМВР Плевен се установява, че длъжността директор I степен е сред тези длъжности. Не се спори между страните, че жалбоподателят е имал разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво "строго секретно", но същото е отнето, което се установява от приложеното на л. 13 - Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № 1 на Директора на Главна дирекция Криминална полиция на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 6 и т. 8 във вр. с чл. 41, т. 4 и чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗЗКИ на 19.09.2014 г. Отнемането е връчено на жалбоподателя на същата дата, а от писмо изх. № АИ-4061/23.10.2014 г. на Председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията се установява, че на проведено заседание на 23.10.2014 г. с решение № 76-II/23.10.2014 г. на основание чл. 66 ЗЗКИ е потвърдено издадено от ГДКП- МВР отнемане № 1/19.09.2014 г. на разрешение за достъп до класифицирана информация на Каменов. Със свое писмо изх. № АИ-4062/23.10.2014 г. Комисията уведомява Министъра на вътрешните работи за решението си. Отнемането на достъпа от ГДКП е съобщено с писма на Директора на ГДКП, както следва: с рег. № 11938р-5800/25.09.2014 г. на служителя по сигурността на информацията в ОДМВР Плевен и с писмо рег. № 11938р-5547/19.09 19.09.2014 г. на директора на САД "Човешки ресурси" - МВР. От представените по делото копия от болнични листове с № № 1250515, 1259216 и 4722025 се установява, че жалбоподателят е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност за времето от 24.09.2014 до 13.11.2014 г. С обжалваната пред настоящия състав заповед рег. № 8121К-1942/23.09.2014 г. министърът временно отстранява от длъжност - директор I степен на ОДМВР - Плевен Каменов на основание чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗМВР и по повод постъпили предварителни данни отнемане на разрешението за достъп на класифицирана информация на служителя. На 30.09.2014 г. Каменов подава заявление до Министъра на вътрешните работи да бъде преназначен от заеманата от него длъжност на длъжността началник на група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Първо РУП- Плевен - ОДМВР Плевен. По делото не е приложена заповед рег. № 8121К- 2015/01.10.2014 г., но от други доказателства по делото се установява, че с нея Каменов е преназначен на ръководна длъжност - началник на група "Охрана на обществения ред" в сектор "Охранителна полиция" към Първо РУП- Плевен, копия на която с писмо рег. № 32469/08.10.2014 г. на Заместник директора на ОДМВР Плевен е изпратено до ВПД Директора на Дирекция "Човешки ресурси" - МВР с посочване, че на същата не е даван ход. Със заповед № 8121К-2520/05.11.2014 г. министърът отменя невлязлата в сила заповед рег. № 8121К-2015/01.10.2014 г. за преназначаване на Каменов. След проведена процедура по Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители (писма 34971/31.10.2014 г. на ДВПД директор на ОДМВР Плевен, № 21653/31.10.2014 г. на Директора на ОДМВР Кърджали, писмо № 316-2153/. 112014 г. на ВПД директор на ОДМВР Плевен и протокол за предлагане на вакантна длъжност на държавен служител в МВР рег. № 316р- 1966/11.11.2014 г. със заповед № 1351/14.11.2014 г. на Директора на ОДМВР Кърджали Каменов е преназначен на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V степен (Териториална полиция) в група "Охранителна полиция" на РУП-Крумовград при ОДМВР - Кърджали. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 158, т. 1 ЗМВР. Актът е постановен в предвидената в чл. 214, ал. 1 ЗМВР форма - писмена. Същата съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. т. 1- 5 вкл. и т. 8 АПК, приложима в случая, като доколкото в специалния закон няма въведени конкретни изисквания за съдържанието й. В заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, но този порок не води до незаконосъобразност на същата, а единствената последица е удължаване срока на обжалването му съгласно чл. 140, ал. 1 АПК. В случая жалбоподателят е упражнил правото си на жалба именно в този срок. Неоснователен е наведеният довод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена от органа след уведомяването му по надлежния ред за настъпилото релевантно обстоятелство - отнемане достъпа на държавния служител до класифицирана информация, необходима предпоставка за заемане на длъжността, която е изпълнявал. Наведеният довод, че заповедта му е връчена по време на ползване на редовно разрешен отпуск поради нетрудоспособност е неоснователен, тъй като в ЗМВР липсва забрана за преназначаване по време на ползване на отпуск, аналогична на предвидената по чл. 229 ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение. Оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че държавният служител в МВР може да бъде отстранен от длъжност с писмена заповед, когато му бъде отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв. В конкретния случай този факт е установен по безспорен начин от събраните по делото доказателства. От доказателствата по делото - типова длъжностна характеристика и списък на длъжностите в ОДМВР - Плевен, за заемането на които е необходимо разрешение за достъп до класифицирана информация се установява, че за заеманата от жалбоподателя длъжност се изисква такъв. Достъпът на Каменов е отнет на 19.09.2014 г. от директора на ГДКП. В последствие с решение № 76-II/23.10.2014 г. на основание чл. 66 ЗЗКИ Държавната комисия по сигурността на информацията е потвърдено издадено от ГДКП- МВР отнемане № 1/19.09.2014 г. на разрешение за достъп до класифицирана информация на Каменов. Действително нормата не е императивна, но доколкото органът по назначението е упражнил правото си предвидено в закона решението е по целесъобразност, което не подлежи на съдебен контрол. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Останалите представени по делото доказателства, които са относими за преназначаването на Каменов на други длъжности в МВР са ирелевантни за предмета на спора. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МВР деловодни разноски в размер на 400 лв., определен съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение