Решение № 7823 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2218/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез юрисконсулт Костадинов и „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт Стоянова, против решение № 42423 от 17.12.2025 г. постановено по адм. дело № 9880/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК искат отмяната му и, вместо него, да се постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената срещу решението на КЕВР жалба. Искат присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба, ПК „Левски“ ЕООД, чрез адвокат Сорочинска в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Касационните жалби са допустими като подадени в срок от надлежни страни. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на ПК „Левски“ ЕООД срещу Решение № Ж-699 от 06.08.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-12-00-180 от 27.05.2025 г., подадена от дружеството срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на всички относими факти и обстоятелства, непроизнасяне по всички оплаквания в жалбата и неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано, обжалваното решение съдържа изискуемите се от закона мотиви. Неоснователни са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на установените по делото факти е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалваното съдебно решение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Производството пред КЕВР е образувано не по жалба по чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а отправено до нея искане на две дружества за преместване на ВИС 20 KW на разединителен ъглов железен стълб за трансформатор в с. Кипилово, община Котел, без посочване в искането на качеството, по смисъла на посочената разпоредба, на което го основават. Независимо от това КЕВР е приела, че е сезирана със жалба срещу „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, и е изискала становище от електроразпределителното дружество с писмо, което не е представено по делото и въз основа на него е издала оспореното пред съда решене. Макар оспореният административен акт формално да съдържа фактически и правни основания, изложените мотиви не дават отговор на нито един съществен за спора въпрос – за допустимостта на искането (възприето като жалба), налице са или не предпоставки за намеса на КЕВР по приложението на ЗЕ, където е единствената компетентност на административния орган, съответно изложените съображения относно приложението на Закона за устройство на територията са извън нейната компетентност и преповтарят становището на електроразпределителното дружество. Мотивирането на административния акт предполага не само посочване на приложими правни разпоредби, а установяване на релевантните факти, обсъждане на възраженията на страните и подвеждането на приетите за доказани обстоятелства към съответните правни норми. Такава преценка в случая не е извършена. В нарушение на чл. 9, чл. 35 и чл. 36 АПК Комисията не е събрала всички необходими доказателства и не е установила дали твърдяната опасност действително съществува и дали електроразпределителното дружество е изпълнило задълженията си за поддържане и безопасна експлоатация на мрежата. Без изясняването на тези обстоятелства КЕВР не е могла да формира обоснован извод дали са налице предпоставки за даване на задължителни указания на дружеството, по приложението на ЗЕ. Правилно първоинстанционният съд е приел и че позоваването на чл. 64, ал. 5 и чл. 73, ал. 1 ЗУТ е преждевременно, тъй като по преписката не са установени данни искането за изместване на съоръжението да е свързано с ново строителство. Приложимият материалноправен ред следва да бъде определен при новото произнасяне, след установяване на техническото състояние на стълба и проводниците и на причините, обусловили искането за тяхното преместване. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като препятстват формирането на обоснован извод по предмета на административното производство. Съдът не е длъжен да санира непълно проведеното административно производство чрез събиране на доказателства, които КЕВР е следвало да събере преди постановяването на акта си. Поради това правилно оспореното решение е отменено и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е направено своевременно, но не следва да бъде уважено, тъй като по делото не са представени доказателства за сторени такива за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение