Определение № 10696 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 731/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Н. М. А. (Н. А. Д., съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 000165/17.07.2008 г., издадено от кмета на община Шумен), чрез процесуален представител адв. В. Пенчев, с искане за допълване на Решение № 6324/12.06.2025г., постановено по адм. дело №731/2025г. по описа на Върховния административен съд, в частта му относно разноските. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски от страната в хода на първата съдебна инстанция, както и в административното производство, тъй като с посоченото решение е направен пропуск по произнасянето относно направеното искане. Ответната страна – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Шумен, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, не изразява становище по основателността на исканото допълване на решението, в частта за разноските. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното. Молбата със заявеното искане за допълване на касационното решение в частта му за разноските, е подадена в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Производството по адм. дело 731/2025г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на Н. М. А., срещу Решение № 1544/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 390/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Шумен. С касационното Решение № 6324 от 12.06.2025г., чието допълване се иска, касационната жалба е уважена, като е отменено оспореното съдебно решение и е разрешен спорът по същество чрез постановена отмяна на Решение № 2153-27-91/27.08.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Шумен и потвърденото с него Разпореждане № 2/Прот. № 01209 от 04.06.2024 г. на ръководителя на „Пенсионното осигуряване“, в частта относно определената начална дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Н. М. А., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в съденото решение. Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – гр. Шумен е осъдено да заплати на Н. М. А. сума в размер на 530 лева (петстотин и тридесет лева) - съдебни разноски в касационното производство. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, а именно - пререшаване на делото и промяна на правния резултат в полза на касационния жалбоподател, на същия се дължат разноските за първоинстанционното производство. Претенцията за възстановяването им е заявена своевременно в молба от 24.03.2025 г., като е обективирано искане да бъдат присъдени направените разноски по делото. Съгласно списъка по чл.80 ГПК и представените доказателства, удостоверяващи извършените разноски за държавна такса (л.142 от дело 390/2024 по описа на АС - Шумен) и платено адвокатско възнаграждение (л.151 от дело 390/2024 по описа на АС - Шумен), общият размер на разноските при разглеждане на делото от първостепенния съд е 510 лева. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, установява правилото, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Доколкото тричленният състав на ВАС не се е произнесъл по разноските, претендирани за първоинстанционното производство е налице хипотезата на искане за допълване на съдебния акт. Предвид горните мотиви съдът намира, че искането за допълване на решението в частта за разноските е основателно за сумата в размер от 510 лева (петстотин и десет лева), както следва: държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 10 лева (десет лева) и заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 08.09.2024 г. в размер на 500 лева (петстотин лева). Основателно е и искането за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие от 31.07.2024г. (лист 152 от дело №390/2024 по описа на АС - Шумен). Видно от съдържанието му, адвокат В. Пенчев е приел да окаже правна помощ на Н. А., изразяваща се в обжалването по административен ред на Разпореждане № 2/Прот. № 01209 от 04.06.2024 г. на ръководителя на „Пенсионното осигуряване“, в частта относно определената начална дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Следователно, молителят въвежда претенция пред съда за присъждане на разноски, сторени в развилото се административно производство, които са претендирани пред първоинстанционния съд и посочени в списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, приложен към молба от 24.03.2025 г. При постановяване на съдебния акт, касационният състав на съда съобразява Решение № 6 от 05.06.2025 г. на Конституционния съд на Република България (КС РБ) по конституционно дело № 28 от 2024 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.120, ал.2 КСО, в която е установено, че при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Посоченото решение на КС РБ е обнародвано в Държавен вестник, бр. 48 от 2025 г. на 13.06.2025 г. Съгласно чл. 151, ал.2 от Конституцията, решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. В Решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. е прието, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. В контекста на изложеното, в конкретния случай са налице предпоставките за присъждане на молителя, на претендираните разноски в размер на 500 лева (петстотин лева) за заплатено адвокатско възнаграждение, извършени в производството по оспорване по административен ред. Предвид горното, искането за допълване на решението е направено от надлежна страна, същото е своевременно и бидейки подкрепено с надлежни писмени доказателства за действително договорен и направен разход, е основателно за сума в общ размер на 1010 лева (хиляда и десет лева), представляваща както следва: държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 10 лева (десет лева); заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 08.09.2024 г. в размер на 500 лева (петстотин лева); заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева (петстотин лева) по договор за правна защита и съдействие от 31.07.2024г. в производството по оспорване по административен ред. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав шесто отделение,