Определение № 4442 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4061/2025 г.

Образувано е по частна жалба на А. Г. К., с адрес: [населено място], [улица], представляван от адв. Н. Топалова от Адвокатска колегия (АК) - Стара Загора, срещу Определение № 796/04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 145/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата против Заповед № 186/04.02.2025 г. на Кмета на община Казанлък, с която на "ВИЛ ТАКСИ-С" ЕООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К. и производството по делото е прекратено. Поддържат се оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во във връзка с чл. 236 АПК. Жалбоподателят счита за некореспондиращ със законовите разпоредби извода на съда за липса на правен интерес от търсената съдебна защита. Твърди, че с обжалвания отказ се засяга правото му да осъществява стопанска дейност като таксиметров шофьор, с което обосновава и активната си процесуална легитимация. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на Община Казанлък, не изразява становище по частната жалба. Ответникът - "ВИЛ ТАКСИ-С" ЕООД, с ЕИК 123755831, със седалище в гр. Казанлък, [улица], [адрес], не оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, съдът приема същата за неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на А. Г. К. и прекрати производството по делото в тази му част, АС - Стара Загора е приел, че адресат на Заповед № 185/04.02.2025 г на Кмета на община Казанлък е само търговецът "ВИЛ ТАКСИ-С" ООД и само в неговата правна сфера пряко и непосредствено настъпват разпоредените с акта неблагоприятни правни последици. Те се състоят в липсата на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община Казанлък с МПС Дачия Логан с рег. № [рег. номер], с посочен от търговеца таксиметров водач. Посочил е, че самото разрешение съставлява индивидуален административен акт, с който на адресата се признава правото да извършва таксиметров превоз на пътници на територията на общината с конкретно посочените в списък таксиметрови автомобили и техни водачи. За включените в списъка лица този административен акт няма пряко и непосредствено правно действие, т.к. възможността им да упражняват таксиметров превоз на пътници е опосредена и пряко зависима от гражданскоправните отношения с търговеца - адресат на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на общината. Приемайки, че субекти на административното правоотношение са административният орган и търговецът, на който се признава правото да извършва търговската дейност на територията на общината, съдът е счел, че съдържанието на административното правоотношение се определя от обекта на правото и неговия обхват - територията на общината, конкретните автомобили и водачите, които ще извършват дейността от името на търговеца и то не се променя, нито възниква второ, отделно право и за тези водачи, които за своя сметка, но от името на търговеца ще извършват дейността с посочените в Удостоверението автомобили. Аргументирал е, че таксиметровият водач упражнява дейност само от името на търговец и по силата на граждански правоотношения с него. По тези съображения е оставил без разглеждане жалбата на А. Г. К., като е прекратил образуваното съдебно производство в тази му част, приемайки за допустима само жалбата на адресата на акта - търговското дружество "ВИЛ ТАКСИ-С" ЕООД. За да обоснове претенцията си за наличие на правен интерес от търсената съдебна защита, частният жалбоподател навежда твърдение, че е заинтересован от постановяване на решение, с което да се отмени отказа за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на търговското дружество "ВИЛ ТАКСИ-С" ЕООД за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К.. Позовава се на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, чл. 147, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 АПК, като поддържа, че активната процесуална легитимация не е обвързана от формалното качество на засегнатото лице на адресат на акта. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗАвтП постановява, че таксиметровият превоз на пътници се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация, или от включен в издаденото удостоверение водач, но от името на регистрирания субект. По силата на ал. 2 с.з. удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адреса на управлението на търговеца, при условие, че по отношение на последния са налице описаните в нормата предпоставки. За издаване на удостоверение за регистрация и за вписване в единния таксиметров регистър (Вж.: чл. 12, ал. 4 ЗАвтП) търговецът подава заявление до кмета на общината, към което прилага документите, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5, както и списък на водачите, които ще извършват дейността от негово име, и списък на превозните средства, с които ще извършват дейността. Следователно титуляр на правото, което произтича от удостоверението за регистрация и което се изразява във възможност за законосъобразно осъществяване на таксиметров превоз на територията на Република България (РБ), е търговецът, т.е. субектът, което отговаря на условията, предвидени в закона, и от чието име се осъществява разглежданата правнорегламентирана дейност. Действително, ЗАвтП допуска тази дейност да се извършва и от физическо лице (но отново от името на търговеца), като в тази хипотеза, когато водачът не се идентифицира с притежателя на удостоверението за регистрация, той трябва да бъде вписан в документа по чл. 24 ЗАвтП, а именно - в разрешението от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, дадено по отношение на конкретния автомобил, чрез който ще се осъществява дейността. Отказът да се издаде подобно разрешение обаче не засяга водача нито лично, нито пряко и непосредствено, за да бъде той активно легитимиран да го оспорва. Същото важи и когато това лице се идентифицира със собственика на вписано в заявлението МПС. Както правилно е посочил АС - Стара Загора, материалното правоотношение възниква и се развива единствено между участниците в производството, а именно – компетентният административен орган и търговеца, който е заявил издаването на разрешителния акт. Търговецът е единствената страна в административното производство по издаване на разрешението и от него зависи какви документи ще подаде, дали ще включи данните за един или друг водач или превозно средство (Сравн.: чл. 24, ал. 2, т. 3 Наредба № 34/1999 г.), както и за какъв срок ще бъде издадено разрешението – Вж.: чл. 24, ал. 3 Наредбата. Точно той е и субектът, който има възможност да предприеме действия еднолично по преустановяването на действието на разрешението, подавайки заявлението по чл. 28, ал. 1, т. 1 Наредбата. Подобно правомощие посоченият в разрешението водач и собственик на МПС няма. Индикация за страните по материалното правоотношение, дава и нормата на чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП и аналогичната й разпоредба на чл. 24, ал. 2 Наредбата, които категорично сочат в чия сфера настъпват правните последици от издаването на разрешението. Предлогът "на", следван от съществителното име "търговец" (а в Наредбата – "регистриран търговец"), не оставя никакво съмнение, че адресатът на разрешителния акт е именно търговецът, разполагащ с удостоверението за регистрация. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. По аргумент от чл. 15 и чл. 27, ал. 1 АПК, надлежни страни в административното производство по оспорване отказа за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз са търговецът, инициирал администрнативното производство и кметът, издател на акта. Това са и страните в производството по съдебното обжалване (Сравн.: чл. 153, ал. 1 АПК, вр. с чл. 24а, ал. 9, вр. с ал. 4 ЗАВтП). В конкретния случай това са са оспорващото дружество "ВИЛ ТАКСИ-С" ООД, бранещо се срещу постановения по негово заявление отказ и кметът на Община Казанлък като административен орган - издател на обжалвания индивидуален административен акт. С оглед съдържанието на спорното административно правоотношение не са налице основания за участие на други лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, извън абсолютно задължителните две страни (жалбоподател и ответник), които съдът съобразно чл. 154, ал. 1 АПК е длъжен да конституира. Останалите лица не се явяват заинтересовани страни в съдебно административното производство по оспорване на заповедта на кмета. Самият административен акт, както и евентуалното съдебно решение по спора за законосъобразността му, не рефлектират по какъвто и да е начин в правната сфера на трети лица, което да легитимира интерес от участие в делото. Непосредствено засегнато от оспорената заповед е търговското дружество, по отношение на което обективираният в нея отказ има правоизключващо действие. Частният жалбоподател не става титуляр на претендирания разрешителен акт и не е негов адресат, поради което и отказът не интервенира пряко в правната му сфера. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които се засягат от административния акт, респ. съдебното решение по спора за законосъобразността му. Решението, постановено в производство по чл. 24а, ал. 9, вр. с ал. 4 ЗАвтП засяга пряко законните интереси и създава задължения само за лицето - негов адресат, което е инициирало и производство по чл. 24а, ал. 2 с.з. Физическото лице А. Г. К. не е участник в административното правоотношение, развило се пред кмета на общината и адресата на акта, нито заповедта на кмета засяга пряко и непосредствено негови права и законни интереси, което обстоятелство да обуславя допустимостта на участието му във фазите на съдебния процес. Активната процесуална легитимация като положителна процесуална предпоставка за възникване правото на оспорване предполага жалбоподателят да е страна по спорното материално правоотношение и да има правен интерес от търсената съдебна защита. Безпротиворечиво се възприема в теорията и съдебната практика, че за да бъде изпълнено законовото изискване по чл. 159, т. 4 АПК, е необходимо да се установи, че жалбоподателят има пряк и непосредствен личен правен интерес от инициираното оспорване. Това е така, защото правният интерес е тясно свързан с регламентираното в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК право на оспорване, което от своя страна, според цитирания нормативен текст, съставлява потестативно субективно право, намиращо се в патримониума на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от атакуваното властническо волеизявление или за които то поражда задължения. Интересът е правен, когато засяга правната сфера на оспорващия, пряк – когато правата или законните интереси се засягат или могат да бъдат засегнати непосредствено от акта и когато с отмяната му непосредствено се премахват неблагоприятните последици или се постигат благоприятни такива, и на последно място, той е личен, когато отрицателната рефлексия е именно в сферата на конкретното лице, упражнило правото си на жалба – когато то, а не някой друг, защитава съответните права, свободи и законни интереси. Нещо повече - правният интерес е налице само тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. Интересът на А. Г. К., със сигурност не е пряк и непосредствен, каквото е едно от императивно заложените изисквания към разглеждания правен институт, доколкото според специалната регламентация (Вж.: чл. 3, ал. 3 Наредбата) правоотношенията между търговеца и водача се уреждат с писмен договор. Т.е. налице е юридически факт, опосредяващ връзката между вписването в разрешението и възможността за упражняване на таксиметрова дейност от името на търговеца, притежаващ удостоверение за регистрация, а това прави твърдяната заинтересуваност непряка (опосредена), което е самостоятелен аргумент за липса на необходимата според чл. 147, ал. 1 АПК активна процесуална легитимация като условие за допустимост на производството. С оглед изложеното, качеството на А. Г. К. на водач, както и на собственик на посочения в списъка по чл. 3, ал. 2 Наредбата автомобил, не предполага лична, пряка и непосредствена заинтересованост от изхода на спора по законосъобразността на отказа за издаване на разрешение в полза на търговското дружество "ВИЛ ТАКСИ-С" ЕООД, която да обуслови и допустимостта на производството пред АС – Стара Загора. След като жалбоподателят в първоинстанционното производство не е окачествим като надлежна страна и засегнато по смисъла на чл. 120, ал. 2 КРБ, респ. чл. 147, ал. 1 АПК лице, при липса на сезиране от активно легитимиран субект, АС – Стара Загора, процесуално законосъобразно е счел жалбата за недопустима и е прекратил образуваното по нея съдебно производство в тази му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение