Определение № 10060 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9367/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на С. П. М., срещу определение № 20605 от 26.05.2026 г. по адм. дело № 10095/2025 г. по описа на Административен съд – София - град /АССГ/, с което съдът отказва да възстанови пропуснатия от него срок за обжалване на уведомително писмо № 02-220-6500/2182 от 15.11.2024 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. Наведени са доводи, че обжалваното определение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по основни обстоятелства заявени от него, като причини за забавено получаване на оспорваното уведомително писмо, като твърди, че безспорно наличните обстоятелства са посочени и изложени изрично от него пред АССГ. Посочено е, че в основната жалба срещу уведомителното писмо е заявил кога е изтеглил и прочел процесното писмо, като е уточнено, че е изтеглил от сайта на ДФ „ Земеделие“ на 28.08.2025 г., когато е успял да деблокира с чужда помощ след повече от десет месеца личния си профил в системата за електронни услуги към фонда. Подчертава още, че заглавието на писмото противостои на съдържанието му, като то не е за оторизация и изплатено финансово подпомагане, а е за отказ от плащане и налагане на незаконосъобразни санкции за бъдещи периоди. Излага довод, че АССГ въобще не е поставил основните въпроси – защо му е бил блокиран достъпа до системата за електронни услуги към ДФ „ Земеделие“, защо се е наложило да търси чужда помощ от специалисти, за да преодолее блокировката на достъпа му. Твърди, че АССГ не е реализирал правомощията си да изиска от ДФ „ Земеделие“ извлечение от компютърната им програма, от което да е видно, кога е можел да влиза и от кога до кога достъпът му и бил прекратен, по какви причини, кога и как е успял да преодолее блокировката, като отбелязва, че това е направено със специалисти софтуеристи. Оспорва направената теза от съдът, че съгласно приложеното известие за доставяне/връчване на уведомителното писмо, същото е било изтеглено от него на 19.11.2024 г., като счита, че това е в противоречие със самото известие, в което в точка шест е посочена точна дата на изтегляне 28.08.2025 г. Пояснява, че датата 19.11.2024 г. е датата на публикуване на уведомителното писмо в системата за електронни услуги, за което действително е било изпратено съобщение в електронната пощенска кутия, но с подвеждащо объркващо наименование. Не е било изписано като уведомително писмо или отказ за изплащане на подпомагане, а като възражения за мониторинг, като по този начин е бил заблуден за вида и съдържанието на документа. Твърди, че в частната жалба като доказателство е приложил второ копие от електронната кутия с редове 106-140, на които се виждат изпратени и неотворени съобщения от СЕУ от 19.11.2024 г. и от 22.11.2024 г. но нито едно от тях не касае уведомително писмо за кампания 2022 г. Та са съответни наименования Възражения за мониторинг и проверка на акаунти и въвеждане на документи – мониторинг 2024 г. Изрично заявява, че поради горните причини не е бил известен на 19.11.2024 г. за получаване на процесното уведомително писмо, а е въведен в заблуждение относно изпратената в СЕУ кореспонденция. Прави възражение, че АССГ не е обсъдил гореизложените обстоятелства, поради което постановеното определение се явява неправилно и необосновано. Излага довод, че в същото по същество липсват надлежни мотиви по гореизложените обстоятелства и то не отговаря на императивното изискване за мотивиране на съдебните актове визирано в чл. 121, ал. 4 от КРБ, чл. 59, чл. 123, чл.172а, чл.221 от АПК. Моли да се отмени определението и да се върне делото на АССГ с нужните задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия. В условията на алтернативност моли съдът да се произнесе по същество на жалбата, като я уважи изцяло. Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски и за двете съдебни инстанции. Прави доказателствени искания включително и за назначаване на съдебно – техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси. Като доказателство прилага съобщение от 11.11.2024 г. от СЕУ на ДФ „ Земеделие“ изпратено му за предоставен със закъснение достъп, каквото писмо не е получил при постановяване на отказа изложен в уведомителното писмо. Ответникът - зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че посочените от М. особени непредвидени обстоятелства изразяващи се в блокиране на достъпа и за поведение на администрацията въвело го в заблуждение за възстановяване на срока за обжалване по чл. 161 от АПК са неоснователни и недоказани. Моли да се остави в сила определението, като се остави без уважение частната жалба. Не претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Административното производство пред АССГ е образувано е по жалба № 02-220-6500/2182/11.09.2025 г. по описа на ДФ „Земеделие“ на С. М. срещу уведомително писмо № 02-220-6500/2182 от 15.11.2024 г. на зам. изпълнителен директор на фонда. Съдът е приел, че уведомително писмо № 02-220-6500/2182 от 15.11.2024 г. е съобщено на жалбоподателя на 19.11.2024 г. чрез системата за електронни услуги видно от разпечатката от СЕУ. Направен е извод, че срокът за обжалването му е изтекъл на 03.12.2024 г., а жалбата на М. е подадена на 11.09.2025 г. и следователно е просрочена. Направена е молба за възстановяване на срока, като съдът приема, че изложеното в нея не съставлява основание по смисъла на чл. 161 от АПК за възстановяване на срока за подаване на жалбата срещу оспорения административен акт. АССГ прави заключение, че в случая причините за пропускане на срока, които са изложени не са от такова естество, че да се приеме за обективна пречка, особена и непредвидена, лишила страната от възможността да извърши необходимите процесуални действия в срок. Допълнено е, че дори да се приеме, че С. М. е бил забравил/сгрешил паролата си за достъп в СЕУ през месец ноември 2024 г., то смяната й на 28.08.2025 г. не може да се счете за добросъвестно поведение на същия, тъй като от блокирането на профила му до възстановяването му са изминали повече от 9 месеца. С тези мотиви, съдът намира, че искането за възстановяване на срока е неоснователно и не следва да бъде уважено. Определението е неправилно. Административният съд не е взел предвид, не е разгледал, не е обсъдил и не се е произнесъл по нито едно от направените възражения и изложени доводи и твърдения от С. М. обуславящи наличието на основателни причини налагащи възстановяване на срока по обжалване на процесното уведомително писмо. В първоначалната жалба и молба ясно е заявено и обяснено от молителя, кога е изтеглил уведомителното писмо от сайта на ДФ „ Земеделие“, както и, че е деблокирал личния си профил в системата за електронни услуги към фонда с чужда помощ след повече от десет месеца. Настоящата инстанция приема за основателни и напълно резонни доводите изложени в частната жалба, че АССГ въобще не е поставил основните въпроси – наистина ли и защо му е бил блокиран достъпа до системата за електронни услуги към ДФ „ Земеделие“, търсил ли е в действителност и защо се е наложило да търси чужда помощ от специалисти, за да преодолее блокировката на достъпа му. Защо съдът не е реализирал правомощията си да изиска от ДФ „ Земеделие“ извлечение от компютърната им програма, от което да е видно и безспорно да се установи, кога е можел да влиза и от кога до кога достъпът му и бил прекратен, по какви причини, кога, как и чрез кого е успял да преодолее блокировката, верни ли са обстоятелствата, че това е направено със специалисти софтуеристи. В случай, че действително се установи блокиране на личния му профил и липса на достъп до него, то каква е причината за това и чия е отговорността и вината, на администрацията, която подържа и предоставя системата за електронни услуги или на самия притежател на профила, който сам със свои действия го е блокирал е не е положил бързи и своевременни усилия да го деблокира и да уведоми официално фонда за проблема. Неизяснени и спорни остават и точните дати на връчване и на публикуване на уведомителното писмо както и датата на изтеглянето му от електронната система. Следва да се разгледат и твърденията на частния жалбоподател отнасящи се до наименованието на изпратеното писмо и неговото съдържание, дали то е било подвеждащо и заблуждаващо го. Първоинстанционният съд е следвало при наличие на такова несъответствие в данните и твърденията от двете страни освен да изиска цялата административна преписка по подаденото заявление за подпомагане но и да анализира всички доказателства относно проведеното административно производство, издаденото уведомително писмо, начина на съобщаването му, наличието на проблеми свързани със системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“, достъпът на бенефициера до личния му профил в нея, чия е отговорността в случай на действително блокиране и др. и чак след което да извърши преценка относно основанията на чл. 161, ал. 1 от АПК за възстановяване на срока за обжалване и респективно за допустимостта на подадената жалба. С измененията в ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 85 от 08.10.2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) се въвежда различен режим на връчване на ИАА по чл. 10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Съгласно чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП ( ред. бр. 41 от 10.05.2024 г., в сила от 10.05.2024 г.), комуникацията между Държавен фонд "Земеделие" и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт, а индивидуалният административен акт по ал. 1 се счита за връчен с изтеглянето на съобщението от СЕУ. Приложимата материалноправна уредба относно комуникацията между страните в административното правоотношение по предоставяне финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ и съответно начина на връчване на ИАА по ЗПЗП, с който се отказва изцяло или частично изплащането на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, за които редът за подаване на заявление е определен в наредбата по чл. 32, ал. 5 ЗПЗП (какъвто е процесния случай), в редакция спрямо датата на процесното заявление за подпомагане, определя датата на действието по изтегляне на ИАА от бенефициера като дата на връчване, а последиците от бездействието на бенефициера по изтегляне на публикувани в СЕУ ИАА, вкл. относно датата на връчване на тези актове са уредени в § 12, ал. 2 ПЗР ЗИДЗПЗП (обн. ДВ, бр. 85 от 08.10.2024 г., в сила от 08.10.2024 г.). Предвид цитираните разпоредби и спецификата на СЕУ, съдът е следвало да изиска от ответника да представи допълнителни доказателства, а при необходимост и да назначи съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ за изясняване на фактическата обстановка относно гореизложениете спорни въпроси, факти и подробности, както и на несъответствията в твърденията на страните. Едва след анализ и уточняване на установените факти, съдът следва да прецени наличието на основания за възстановяване на срока за обжалване на уведомителното писмо, с оглед да не се допусне нарушение и накърняване на правото на защита на адресата на административния акт. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на спора по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК