Определение № 1388 от 08.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1630/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 3909/04.03.2025г., подадена от адв.П. К. от САК, като пълномощник на касаторите В. С. и К. С., с искане за изменение в частта за разноските на определение № 337/03.02.2025г. по т.д.№ 1630/2024г. на ВКС чрез намаляване на присъдените в полза на ответника по касация ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс Груп“АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. В молбата се поддържа, че неправилно са присъдени разноски в полза на застрахователя; неправилно не е взето предвид направеното възражение за прекомерност/недължимост на адвокатското възнаграждение и определеният размер е прекомерен. Молителите считат, че съдът разполага с възможност да намали размера на дължимото възнаграждение и под нормативно установения минимум, определен в съответствие с цената на иска за представителство пред съда, когато представителството не е в пълен обем и делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Молят при постановяване на съдебния акт за бъде съобразено решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Не е постъпил в срок писмен отговор от ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс Груп“АД. Съставът на I т. о. намира следното: С определение № 337/03.02.2025г. по т.д.№ 1630/2024г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, с което, след частична отмяна на първоинстанционното, са отхвърлени исковете на касаторите против ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс Груп“АД, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, за застрахователни обезщетения от по 50 000лв., ведно със законната лихва, и са присъдени в тежест на касаторите направените от ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс Груп“АД разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора в размер на 1200лв. При липса на възражение от касаторите по чл. 78, ал. 5 ГПК в определението по чл.288 ГПК не е извършвана преценка дали договореното от застрахователя адвокатско възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на делото, приключило във фазата по чл. 288 ГПК. Молбата е допустима, като подадена по електронната поща на съда в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от активно легитимирана страна, но, разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА дължимото на адвоката – пълномощник възнаграждение се определя в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, въведените с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, минимални размери на адвокатските възнаграждения и национална правна уредба, според която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС и националният съд следва да откаже да ги прилага. Следователно, при преценката на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и при определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е прието в определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, I т.о., посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на представените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът следва да съобрази и принципното правило на чл. 36 ЗА – възнаграждението да бъде обосновано и справедливо. В случая, при определяне на размера на обоснованото и справедливо адвокатско възнаграждение на ответника по касация са съобразими предметът и сложността на производството, обжалваемия интерес пред касационната инстанция в общ размер от 100 000лв. и осъществената от процесуалния представител защита, изразяваща се в депозирането на отговор на касационната жалба, съдържащ становище по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК множество въпроси, както и аргументи за неоснователност на релевираните от касаторите доводи по чл. 281, т. 3 ГПК. Налага се извод, че присъденото на застрахователя адвокатско възнаграждение е съобразено с приетите от практиката на ВКС критерии и е справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, поради което не е налице основание за неговото намаляване. Поради изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: