Решение № 7887 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1910/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в разтеж“ (ОПРР) 2014 год. - 2020 год., чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Л. Любенов, против решение № 43178 от 23 декември 2025 год., постановено по адм. дело № 10123/2024 год. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, в оспорената му част, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. В подкрепа на тези твърдения излага доводи, че изводите на първоинстанционния съд, не се подкрепят от доказателствата по делото, както и че същите са в противоречие на материалния закон. Оспорва изводите на съда, че постановеният отказ за верификация на разходи е въз основа на документна проверка, доколкото били извършени проверки на място в присъствието на представители на бенефициера. В тази връзка посочва, че била дадена възможност на бенефициера да представи допълнително доказателства, като срокът бил удължаван от органа. Акцентира върху обстоятелството, че естеството на проекта и основната му цел – подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ, не допуска липси на ключово оборудване, коригиране на несъответствия в неспазени срокове и налично, но в неизползваем вид оборудване. Намира за неправилен извода на съда за липса на мотиви в оспорения административен акт. Счита, че съдът неправилно е приел, че заключението по СТЕ се явява нов факт от значение за решаване на спора. Обосновава, че в случая от съществена важност е не само физическото изпълнение, а и срокът, в който дейностите били фактически извършени. Доколкото органът бил определил крайна дата за представяне на необходимите доказателства от бенефициера, с цел своевременно приключване на процеса по верификация на исканията за окончателно плащане, то от момента на издаване на административния акт всички извършени дейности от бенефициера се явяват ирелевантни. В съответствие с така развитите доводи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на Министерство на здравеопазването. Претендират се разноски пред две съдебни инстанции. Ответникът – Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Р. Ставрева, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София – град е отменил по жалба на Министерство на здравеопазването решение № РД-02-14-1697 от 17 септември 2024 год., издадено от РУО на ОППР 2014 год.-2020 год., с което не се верифицират разходи в частта по т. 6 за сумата над 46 451,65 лева без ДДС или 55 741.98 лв. с ДДС до размера на неверифицирани разходи общо за 89 396,82 лева с ДДС, по т. 10 за сумата над 9 825,00 лева без ДДС или 11 790,00 лв. с ДДС до размера на неверифицирани разходи общо за 17 520,48 лв. с ДДС, по т. 12 за сумата над 265,00 лв. без ДДС или 318,00 лв. с ДДС до сумата на неверифицирани разходи от 8 792,26 лв. с ДДС, както и по точки 7, 9, 16, 19, 31, 34, 37, 38, 44, 59, 63, общо в размер на 59 022,32 лева, като в останалата част е отхвърлил жалбата. На първо място, настоящия касационен състав намира за нужно да уточни, че доколкото предмет на касационната проверка е решението на първоинстанционния Административен съд София -град, само в отменителната му част (с която се отменя решение № РД-02-14-1697 от 17 септември 2024 год., издадено от РУО на ОППР 2014 год.-2020 год. в частта по т. 6, по т. 10, т. 12, т. 7, т. 9, т. 16, т. 19, т. 31, т. 34, т. 37, т. 38, т. 44, т. 59, т. 63), то настоящата инстанция не дължи произнасяне по отношение фактическите установявания и правните изводи на съда по отношение на административния акт в останалата му част. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че на 15 януари 2024 год. чрез ИСУН 2020 год. от Министерство на здравеопазването било подадено искане за окончателно плащане № 13 по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-4.00-0001-С04, сключен между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на здравеопазването като бенефициер, с който на последния била предоставена безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014 год.-2020 год., процедура BG16RFOP001 - 4.001 „Регионална здравна инфраструктура“. Във връзка с искане за окончателно плащане, изпратено от бенефициера били извършени проверки за допустимост на заявените за възстановяване разходи с оглед критериите по чл. 57, ал. 1 от Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), при която били установени разминавания между отчетени и разплатени дейности спрямо реално изпълнените. С процесното решение № РД-02-14-1697 от 17 септември 2024 год. на РУО на ОПРР 2014 год. - 2020 год. РУО не е верифицирал направени от бенефициера разходи, посочени по следния начин: по т. 6 от решението УО на ОПРР 2014 год. - 2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ФСМП Троян, по сключен договор № BG16KFOP001-4.001-0001-С01-S-064/РД-11-258 от 05 май 2023 год. с изпълнител „ДИЕЛ ТРЕЙД“ ЕООД - отказана е верификация и плащане на разходи в размер на 89 396,82 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 и чл. 84 от Общите условия към АДБФП; по т. 7 от решението на УО на ОПРР 2014 год. - 2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ФСМП Сливо поле по сключен договор № BG16RFOP001-4.001-0001-C01-S-002 (РА-11-440 от 04 септември 2020 год. ) от 04 септември 2020 год. с изпълнител „ПРИМАСТРОЙ 21“ ЕООД - отказано е извършване на верификация и плащане на разходи в размер на 570,00 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 и чл. 84 от Общите условия към АДБФП; по т. 9 от решението на УО НА ОПРР 2014 год. - 2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ФСМП Лозница по договор № BG16RFOPO01 А.001-0001-CO 1-S-111 /РА-11-439 от 25 август 2023 год. с изпълнител „МЕАЦА” ЕООД - не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 1 019,41 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 и т. 10, чл. 84 и чл. 96 от Общите условия и чл. 22, ал. 2 от АДБФП; по т. 10 от решението на УО на ОПРР 2014 год. - 2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ФСМП Лозница по договор № BG16RFOPOO1-4.001-0001-C01-S-111/РД-11-439 от 25 август 2023 год. с изпълнител „МЕАЦА“ ЕООД - не е верифицирана сума за разходи в размер на 17520,48 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 и чл. 84 от Общите условия към АДБФП; по т. 12 от решението на УО на ОПРР 2014 год. - 2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ФСМП Кайнарджа по договор № BG16RFOPO01-4.001-0001-С01-S-055/РД-11-125 от 01 март 2023 год. с изпълнител „МЕАЦА“ ЕООД - не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 8 792,26 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 и чл. 84 от Общите условия към АДБФП; по т. 16 от решението на УО на ОПРР 2014 год.-2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ФСМП Тервел по договор № BG16RFOP001-4.001-0001-C01-S-048/PA-11-90 от 16 март 2022 год. с изпълнител „ПРОГРЕС 99“ ООД - не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 991,20 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП; по т. 19 от решението на УО на ОПРР 2014 год.-2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ФСМП Антоново по договор № BG16RFOP001-4.001-0001-С01-S-049/PA-11470 от 10 ноември 2022 год. с изпълнител „СУПЕРСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД - не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 1879,36 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 и чл. 84 от Общите условия към АДБФП; по т. 31 от решението на УО на ОПРР 2014 год.-2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ФСМП Тенево - не е верифицирана сума в размер на 415,43 лв. без ДДС за дейности по доставка и монтаж на ламинирани ПДЧ плоскости, доставка и монтаж на окачен таван, доставка и монтаж на гранитогрес плочи, грундиране и фугиране, доставка и монтаж на стопери за врати, доставка и монтаж на изливна мивка, както и за доставка на оборудване – табуретка медицинска, троен сакодържател, контейнер за отпадъци, на стойност 397,00 лв.; по т. 34 от решението на УО на ОПРР 2014 год.-2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ФСМП Чепеларе - не е верифицирана сума в размер на 328,90 лв. без ДДС за изпълнение на СМР и сума в размер на 389,00 лв. за доставка на стоки, описани в мотивите на решението; по т. 37 от решението на УО на ОПРР 2014 – 2020 за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ЦСМП Смолян по договор № BG16KFOP001-4.001-0001-C01-S-009 (PA-11-676 от 22 декември 2020 год.) от 22 декември 2020 год. с изпълнител „ГРАФЕНА ГРУП” ЕООД - не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 1219,20 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 и чл. 84 от Общите условия към АДБФП. по т. 38 от решението на УО на ОПРР 2014 год.-2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ЦСМП Куклен по договор № BG16RFOP001-4.001-0001-С01А-011 (РД11-693/30 декември 2020 год.) от 30 декември 2020 год. с изпълнител „КНА-КОНСУЛТ” ООД - не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 1229,17 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 82, ал. 1, т.6 и т. 10, чл. 84 и чл. 96 от Общите условия и чл. 22, ал. 2 от сключения АДБФП. по т. 44 от решението на УО на ОПРР 2014 год.-2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ФСМП Крумовград по договор № BG16KFOP001-4.001-0001-C01-S-091/PA-11-171 от 16 март 2023 год. с изпълнител „МЕАЦА” ЕООД - не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 540,00 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 и чл. 84 от Общите условия към сключения на АДБФП; по т. 59 от решението на УО на ОПРР 2014 год.-2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект ФСМП Земен - не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 1339,20 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във вр. с чл. 82, ал. 1, т.6 и т. 10, чл. 84 и чл. 96 от Общите условия на АДБФП за доставка на посочени в доклад на проверяващия екип стоки, представляващи медицинско оборудване. Даден е срок за представяне на доказателства за изпълнение, като за тези елементи, за които не са представени доказателства за изпълнение - многофункционална количка - 1 брой, инфузионни помпи тип „перфузор“, не е извършена верификация. по т. 63 от решението на УО на ОПРР 2014 год.-2020 год. за изпълнението на строителни-монтажни работи на обект Петрич - не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 538,80 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6 и чл. 84 от Общите условия към АДБФП, поради установени несъответствия на доставено оборудване, отчетени в приемо-предавателен протокол за доставка от 06 ноември 2023 год. по договор с изпълнител „Смарт бизнес къмпани“ ЕООД, а именно - Доставка на многофункционална количка - 1 брой - на стойност 449,00 лв. В хода на съдебното производство пред Административен съд София-град е била изготвена и приета, без оспорване от страните, съдебно – техническа експертиза, както и допълнителна такава. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, административният съд е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в съответната форма и са спазени административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът анализирайки приложимата нормативна уредба е посочил, че отказ за верификация се постановява, когато към момента на издаване на акта не са допустими съответните разходи, в случая не са извършени реални доставки на стоки (оборудване), не са извършени услуги, строителни и монтажни работи и не е положен труд. Съдът е обсъдил подробно фактическите установявания на органа, приел е и заключение на допусната съдебно-техническа експертиза по конкретно поставени въпроси. Посочил е, че в случая след извършена проверка преди окончателно плащане са констатирани несъответствия между актувани дейности и количества СМР и доставени стоки спрямо реално установени на място на съответните обекти, поради което били направени предписания на бенефициера да представи доказателства за изпълнението им. Доколкото бенефициерът е представил изисканите доказателства за установяване на реално изпълнение на атакуваните и разплатени СМР, то в решението не са изложени конкретни мотиви защо органът не приема същите и отказва да верифицира част от разходите. Посочил е, че липсват данни да е била извършена повторна проверка за изпълнение на дадените предписания преди издаване на административния акт. Обосновал е извод, че органът е формирал изводите си въз основа само на документална проверка. На следващо място, позовавайки се на заключението на назначеното и изготвено по делото СТЕ, въз основа на лично посещение от вещото лице на място на всеки от обектите, предмет на финансиране по програмата, първоинстанционният съд е приел, че били установени реализираните дейности и доставените стоки/оборудване по вид и количество, като е определена и стойността на неизвършените такива (в допълнителното заключение). Доколкото експертът е посочил, че не може да се установи точната дата на извършването на дейностите, респ. доставката на стоките, то не може да се изключи възможността констатираните несъответствия да са отстранени преди изтичане на този срок и преди издаване на процесното решение за отказ на верификация. Обосновал е извод, че доказателствената тежест да установи предпоставките за издаване на административния акт пада върху административния орган, който следва в съдебното производство да докаже материалноправните основания за издаването му. Мотивирал е, че релевантният момент, към който следва да са налице основанията за отказ на верификация, е датата на издаване на административния акт, доколкото съответствието на същия с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съдът е обосновал изводите си в съответствие с приетите констатации на експерта по изготвената и приета СТЕ. По отношение на констатациите по т. 6 от административния акт, съдът е посочил, че в частта за сумата в размер на 46 451,65 лв., се установява наличието на посоченото от органа основание за отказ за верификация по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, тъй като към момента на изготвяне на експертизата е имало актувани и разплатени от жалбоподателя дейности, които не са реално извършени, съответно разходите за заплащането им са недопустими. Съдът е обосновал извод, че по т. 7, 9, 16, 19, 31, 34, 37, 44, 59, 63 от решението на РУО поради липсата на посоченото основание не е доказано от органа, че разходите за дейностите и доставките по тези точки са недопустими, съответно оспорваният административен акт в тази част е незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон и следва да бъде отменен. По отношение на т. 10 от оспорения административен акт съдът е посочил, че въз основа на експертизата било установено, че са неизвършени, но разплатени дейности /СМР/ на стойност 9825,00 лева. В тази връзка е обосновал извод, че в посочената част се установява, че се претендира от жалбоподателя възстановяване на разходи за доставки, които не са извършени, поради което тези разходи са недопустими и не следва да бъдат верифицирани. По т. 12 съдът е посочил, че са неизвършени, но разплатени дейности /СМР/ на стойност 265,00 лева. Следователно в тази част се установява, че се претендира от жалбоподателя възстановяване на разходи за доставки, които не са извършени, поради което тези разходи са недопустими и не следва да бъдат верифицирани. По отношение на т. 38 от административния акт съдът е изложил мотиви, че с оглед фактическото описание на установените несъответствия органът не е правилно приложен материалният закон. Наред с това съдът е посочил, че в решението не са изложени мотиви защо административният орган не приема представените от бенефициера доказателства за изпълнение на предписанията на проверяващия екип. В тази връзка е обосновал извод за немотивираност на извода на органа и необоснованост на акта в тази част, което представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяната му. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби в частта по т. 6 за сумата над 46 451,65 лева без ДДС или 55 741.98 лв. с ДДС до размера на неверифицирани разходи общо за 89 396,82 лева с ДДС, по т. 10 за сумата над 9 825,00 лева без ДДС или 11 790,00 лв. с ДДС до размера на неверифицирани разходи общо за 17 520,48 лв. с ДДС, по т. 12 за сумата над 265,00 лв. без ДДС или 318,00 лв. с ДДС до сумата на неверифицирани разходи от 8 792,26 лв. с ДДС, както и по точки 7, 9, 16, 19, 31, 34, 37, 38, 44, 59, 63, а в останалата част по т. 64, т. 35, по т. 6 за частта на неверифицираните разходи до размер от 46 451,65 лева без ДДС или 55 741.98 лв. с ДДС, по т. 10 относно неверифицираните разходи до размер от 9 825,00 лева без ДДС или 11 790,00 лв. с ДДС, по т. 12 до размер на неверифицираните разходи от 265,00 лв. без ДДС или 318,00 лв. с ДДС, е отхвърлил жалбата. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Относно материалната законосъобразност, настоящият състав намира следното: Законодателят е уредил производството за верификация на разходи в чл. 60 – чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съобразно посочените разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право – на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. В настоящия случай за да откаже верификация на разходите по т. 6, 7, 9, 10, 12, 16, 19, 31, 34, 37, 38, 44, 59 и 63 от оспорения административен акт РУО е посочил като правно основание, в зависимост от фактическите установявания, разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 6, чл. 84, чл. 96 от Общите условия към АДБФП. В т. 6 от административния акт, органът отказва верификация и плащане на разходи в размер на 89 396,82 лв., окончателно искане за плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ условия. Органът е констатирал, че строителните дейности на обект ФСМП Троян са приключили и обектът е предаден от изпълнителя на възложителя с Протокол-образец 15. Посочено е, че в периода 01 февруари – 16 април 2024 год. от страна на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР 2014 год.- 2020 год.) са извършени проверки на място по искането за окончателно плащане, като обект ФСМП Троян е посетен на 28 март 2024 год. от екип на отдел СЗР към УО на ОПРР. При проверката са извършени извадкови замервания на определени позиции, изпълнени строително-монтажни работи с цел проверка на съответствие между актувани с действително изпълнени СМР. Проверяващият екип е установил разлики между актувани и реално измерени на място количества, което е подробно описано в Протокол за измерване (Приложение 10.5-5) - неразделна част от доклада на отдел СЗР. Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ вещото лице, след извършен оглед на място и след обследване на извършените СМР, съпоставени СМР по Протокол за приемане на извършените СМР (бивш Акт Образец 19), разплатени с фактура № 2000000025 от 20 юли 2023 год. и фактура №2000000039 от 21 декември 2023 год., е установило неизпълнени дейности в размер на 46 451.65 лв. Следователно в тази част се установява наличието на посоченото от органа основание за отказ за верификация по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) и изводът на съда за незаконосъобразност на административния акт за сумата над 46 451,65 лв. е правилен. В т.10 от оспорения административен акт РУО отказва верификация за разходи за размер на 17520,48 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Мотивите за отказ за верификация са, че е изпълнен е етап от предвидените СМР на обект ФСМП Лозница и договорът с изпълнителя е спрян с Акт - образец 10. В периода 01.02 – 16 април 2024 год. от страна на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР 2014 год.-2020 год.) са извършени проверки на място по искането за окончателно плащане, като обект ФСМП Лозница е посетен на 29 февруари 2024 год. от екип на отдел СТТР към УО на ОПРР. При проверката са извършени извадкови замервания на определени позиции изпълнени строително-монтажни работи с цел проверка на съответствие между актувани с действително изпълнени СМР. Проверяващият екип е установил разлики между актувани и реално измерени на място количества. Експертизата установява, че към 02 август 2025 год. са реално извършени дейности и разплатени с фактури от 28 декември 2023 год., както и неизвършени, но разплатени дейности /СМР/ на стойност 9825,00 лева, като сред тях са доставка и монтаж на екстериорна витрина с вградена двукрилна врата, доставка и монтаж на осветително тяло – 2 броя. Следователно е налице хипотезата по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) и изводът на съда за незаконосъобразност на административния акт за сумата над 9825,00 лева е правилен. По т. 12 от решението на УО на ОПРР - ФСМП Кайнарджа не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 8 792,26 лв. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Органът е констатирал, че строителните дейности на обект ФСМП Кайнарджа са приключили и обектът е въведен в експлоатация. При проверката са извършени извадкови замервания на определени позиции изпълнени строително-монтажни работи с цел проверка на съответствие между актувани с действително изпълнени СМР. Проверяващият екип е установил разлики между актувани и реално измерени на място количества. УО на ОПРР е посочил, че не подлежат на верификация позициите с установени разлики в количествата Съгласно допълнителното заключение на СТЕ, относно видове СМР от процесните (установени като неизвършени към 01 март 2024 год. от УО-ОПРР) на стойност 7061,87 лева експертизата установява, че към 02 август 2025 год. са реално извършени и разплатени с фактура №1900020216 от 06 декември 2023 год. Експертизата установява неизвършени, но разплатени дейности /СМР/ на стойност 265,00 лева. Следователно правилни са изводите на съда, че в тази част се установява, че се претендира от жалбоподателя възстановяване на разходи за доставки, които не са извършени, поради което тези разходи са недопустими и не следва да бъдат верифицирани на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция). В частите по т. 7, 9, 16, 19, 31, 34, 37, 44, 59, 63 от оспорения административен акт органът отказва да верифицира разходи на основание 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. При извършена проверка на място от проверяващия екип са извършени извадкови замервания на определени позиции изпълнени строително-монтажни работи с цел проверка на съответствие между актувани с действително изпълнени СМР. Проверяващият екип е установил разлики между актувани и реално измерени на място количества. В допълнение на посоченото проверяващият екип установил и липса на доставени стоки и оборудване. За установените при проверката дефекти и несъответствия проверяващият екип е отправил препоръки към бенефициера с поставен срок на изпълнение 02 април 2024 год. В отговор на констативен протокол от проверка на място бенефициерът е представил допълнителни документи, които са разгледани и анализирани от екипа, извършил посещението на място.. От заключението на СТЕ - основно и допълнително, се установява, че актуваните и разплатени дейности са изпълнени, стоките и оборудването са доставени и монтирани. В тази връзка правилни са изводите на съда, че не е налице хипотезата по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), поради което в тази част административният акт е незаконосъобразен. В т. 38 от административния акт органът отказва да верифицира разходи в размер на 1229,17 лв. поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, във връзка с чл. 82, ал. 1, т.6 и т. 10, чл. 84 и чл. 96 от Общите условия и чл. 22, ал. 2 от сключения АДБФП, за изпълнение на СМР на обект ФСМП Куклен, които дейности са приключили и обектът е въведен в експлоатация. За да откаже да верифицира посочените разходи органът е посочил, че при извършените извадкови замервания се констатираха позиции, в които е извършена замяна по отношение на вида осветление - предвиденото по проекта луминесцентно е заменено с LED по позиции от EL.BP-02.83 до EL.BP-02.86, посочени в протокола за измерване. Констатираха се и разлики по отношение на актуваните и реално монтираните тела за открит монтаж и за вграждане, както и тези с авариен блок.“ е отправена препоръка „Необходимо е бенефициентът да представи следните документи за всяка една конкретна позиция поотделно: - Становище от авторския и/или строителния надзор дали реално изпълненото осветление покрива изискванията на проекта и отговаря на указанията на УО за замяна на материал, а именно “новият материал да е с по-добри показатели от заложения по проект; - Документи, доказващи техническите характеристики и дали отговарят на проекта; - Единични анализни цени (съгласно клаузите на договора за СМР), изготвени от строителя; - Заменителна таблица, от която да е видно реално извършеното СМР и позициите от Акта, които заменя. След документална проверка представена от бенефициерът чрез кореспонденция в ИСУН е била извършена и проверка на място, при която проверяващият екип установил, че единичните анализни цени на новите позиции са по-ниски от тези на заложените в офертата на изпълнителя. В тази връзка, бенефициерът е посочил, че реално доставените и монтирани са на по-ниска цена, но е увеличено количеството, което е изцяло в полза на възложителя, а по отношение на заменените отоплителни тела се установява, че са на актуваната стойност. От приетото по делото СТЕ, се установява, че констатациите на РУО на ОПРР за извършени замени на осветление и електрически конвектори, са правилни, тъй като при извършване на огледа няма налични проекти, по които да се проследят замените. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция), за да се считат за допустими, разходите следва да са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности, като едновременно с това са изпълнени и останалите условия за допустимост съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към АДБФП е посочено, че УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в Искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта /бюджетна линия (финансовия план) и на процедура за възлагане на обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверява едновременно и дали са представени доказателства за реално изпълнение на всяка дейност, за която е платен разходът. Съгласно чл. 84 от Общите условия към АДБФП в случай че се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82, ал. 1 и ал. 2 и Раздел XIII, УО на ОПРР не го одобрява (не верифицира), като уведомява за това бенефициера и при необходимост назначава допълнителни проверки. Според чл. 96 от Общите условия към АДБФП всички препоръки, направени от страна на УО на ОПРР в резултат на направена документална проверка или проверка на място, следва да бъдат изпълнени от бенефициера в указания от УО на ОПРР срок, освен при наличие на обективна невъзможност за изпълнението им. От фактическа страна органът сочи данните от извършената проверка и дадените препоръки и становище, като излага, че при извършените извадкови замервания се констатираха позиции, в които е извършена замяна по отношение на вида осветление - предвиденото по проекта луминесцентно е заменено с LED по позиции от EL.BP-02.83 до EL.BP-02.86, посочени в протокола за измерване. Отправена била препоръка бенефициерът да представи следните документи за всяка една конкретна позиция поотделно: - Становище от авторския и/или строителния надзор дали реално изпълненото осветление покрива изискванията на проекта и отговаря на указанията на УО за замяна на материал, а именно “новият материал да е с по-добри показатели от заложения по проект; - Документи, доказващи техническите характеристики и дали отговарят на проекта; - Единични анализни цени (съгласно клаузите на договора за СМР), изготвени от строителя; - Заменителна таблица, от която да е видно реално извършеното СМР и позициите от Акта, които заменя. След документална проверка представена от бенефициерът чрез кореспонденция в ИСУН била извършена и проверка на място, при която проверяващият екип установил, че единичните анализни цени на новите позиции са по-ниски от тези на заложените в офертата на изпълнителя. Предвид изложеното органът не верифицира разходи в размер на 1229,17 лв. От приетото по делото СТЕ, се установява, че констатациите на РУО на ОПРР за извършени замени на осветление и електрически конвектори, са правилни, тъй като при извършване на огледа няма налични проекти, по които да се проследят замените. Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че описаната фактическа обстановка не кореспондира с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), посочена като правно основание за недопустимост на разходите. Видно от изложеното, във фактическите основания на оспорения акт не са изложени аргументи за липса на реално извършени строителни дейности или услуги, или реално доставени продукти, а единствено за промяна в характеристиките на доставеното оборудване спрямо заложеното в договора с изпълнителя. Последното изисква тази замяна да бъде документирана със съответните документи, описани от РУО на ОПРР 2014 год. – 2020 год. и изискани от проверяващия екип с оглед на гарантиране на интересите на бюджета на ЕС и недопускане на неправомерно разходване на средства. В този смисъл правилен е изводът на съда, че посочените правни основания не съответстват на фактическите установявания на органа, поради което посочените разпоредби не представляват валидно правно основание, въз основа на което органът отказва верификация на процесните разходи. Следва да се отбележи, че съдът не може вместо органа да определя правното основание за издаване на един индивидуален административен акт. Противното би значело съдът, вместо органа, да определя целта, с която органът ще упражнява предоставената му от държавата власт, а това не е в компетентността на съда. Контролът за материална законосъобразност на акта обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, даващи основание за упражняване на предоставена от закона материална компетентност и дали се следват разпоредените правни последици. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акта, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и съответстват ли на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. За пълнота на изложеното, в правните основания е посочено и правомощието на органа да провери дали в резултат на констатирани пропуски и отправени препоръки към бенефициера са представени доказателства за тяхното изпълнение. В случая, чрез съобщение с peг. № BG16RFOP001-4.001-0001-C03-M381 от 25 юни 2024 год., бенефициерът е представил следните документи: Становище от изпълнителя на СМР, строителен надзор и авторски надзор, съгласно което са извършени измервания от акредитирана лаборатория, които доказват постигане на нормената осветеност; Заменителна таблица, от която става ясно в кои позиции са извършени замените; Единична анализна цена, която е изготвена на база показателите за ценообразуване, заложени в договора за СМР. В решението органът не е изложил съображения защо не приема представените доказателства, както и какво се установява от тях и как се отразяват тези факти към искането за плащане на посочените разходи. В този смисъл споделими са изводите на съда, че това обуславя извод и за немотивираност на органа и необоснованост на акта в тази част, което представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяната му на самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 АПК. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да се допълни, като делото като преписка се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решенията, предвид чл. 173, ал. 2 АПК, тъй като спорът не може да бъде решен по същество от съда. С оглед чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на акта в отменената му част и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ съдът определя 90 – дневен срок на органа за произнасяне. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения административен акт, следва да бъде осъдено да заплати в полза Министерството на здравеопазването сумата от 102,26 евро (равняваща се на 200,00 лева) разноски в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,