Решение № 290 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 759/2009 г.

Решение № 290 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 759/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК. Производството на касационно обжалване е образувано по жалба на 5. М. бригада, П. 22160, гр. П. срещу въззивно решение на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 407/2008 г., с което е потвърдено решение на Плевенския районен съд по гр. д. № 2444/2007 г. за отмяна на уволнението на Й. М. по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, възстановяването й на длъжност "книговодител" и П. 22160 е осъдено да й заплати обезщетение 1404 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение. Касационното обжалване е допуснато с определение от 21. 7. 2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с точното прилагане на закона по основен процесуалноправен въпрос - обхвата на правораздавателната власт на въззивния съд. При касационната проверка, се установи следното: Ищцата по делото Й. К. М. от гр. К. е оспорила законността на уволнението й, извършено със заповед № 466/31.05.2007 г. на командира на П. 22160, гр. П., като в исковата молба е заявила, че заповедта е издадена от нелегитимен орган, тъй-като страна и работодател по трудовото й правоотношение е П. 2., гр. К.. С допълнителна молба от 26.07.2007 г. ищцата е допълнила исковата молба, като е заявила, че уволнението й е незаконосъобразно, тъй-като не е извършен подбор по чл. 329 КТ. В резултат на тези действия на ищцата, предмет на спора по делото е незаконността на уволнението й на две основания - прекратяването на трудовото правоотношение не е извършено от действителния работодател, който не е подписал предизвестието и уволнителната заповед и при уволнението не е извършен подбор. Първоинстанционното производство по делото е приключило на 4. 2. 2008 г. и до тази дата, ищцата не е заявила по надлежния ред, други основания на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, както предвижда чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.). Плевенският районен съд, с решение от 1.04.2008 г. по гр. д. № 2444/2007 г. е уважил исковете, след като е признал, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, защото не е издадена от легитимния работодател - П. 2., гр. К. С оглед на този извод, първоинстанционният съд е посочил в мотивите на решението, че не се произнася по същество дали е налице съкращение в щата и дали е извършен подбор. Ответникът по делото П. 22160, гр. П. е подало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, за разглеждането на която е образувано гр. д. № 407/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд, който е оставил в сила решението на районния съд. Въззивният съд е счел за неправилен решаващия извод на първоинстанционния съд, че уволнителната заповед е издадена от некомпетентен работодател, тъй-като е приел за установено, че резултат на заповед от 27.03.2007 г. на министерство на отбраната е извършено вътрешно организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили и П. 2. гр. К. е предислоцирано в гарнизона в гр. П. и заповедта за уволнението на М. правилно е издадена от командира на П. 22 160, гр. П.. Въпреки този извод, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение поради допуснато от работодателя нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ. Посочено е, че съгласно закона и колективния трудов договор, работодателят е можел да уволни ищцата само след съгласие на съответния синдикален орган, а по делото е установено, че съгласие за уволнението на М. е дадено еднолично от председателя, а не от синдикалното ръководство като колективен орган. Въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен да се произнесе в рамките на посоченото във въззивната жалба и в случая това е произнасянето му по въпроса за компетентността на ответника П, гр. П. да уволнява ищцата в качеството му на неин работодател. Въззивният съд е приел, че ответникът има това качество и е легитимиран да издаде уволнителната заповед, но въпреки това е признал уволнението за незаконно на основание, което не е въведено като част от предмета на спора - има ли валидно съгласие от синдикалния орган за уволнението на ищцата. По този начин въззивният съд е нарушил и правилото на чл. 271, ал. 1, предл. 2 ГПК да не се влошава положението на жалбоподателя. В случая въззивният жалбоподател П. 22160 П. е мотивирало жалбата си и реализирало действията по нейното поддържане съобразно решението на първоинстанционния съд за легитимния работодател на ищцата и по този въпрос въззивният съд е изложил мотиви за основателност на жалбата, но въпреки това я е отхвърлил, позовавайки се на основание, което не е било предмет на спора и на въззивната жалба. Върховният касационен съд