Решение № 3759 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 950/2016 г.

Решение № 3759 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 950/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Т. Й. Н. против решение № 7744 от 10.12.2015 г., постановено по адм. д. № 8006/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. Ж. навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на район "П." - Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Т. Й. Н. против т. 1 на решение № Р-ЗДОИ-7/7.07.2015 г. на кмета на район "П." - Столична община, с което е отказан достъп за предоставяне на информация по заявление на жалбоподателката. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че исканата информация не е обществена, поради което и разпоредбите на ЗДОИ са неприложими. Жалбоподателката иска предоставяне на достъп до информация изразяваща се в данни за актуалната собственост на пекарната в с. Б., намираща се в УПИ IХ, годината на построяването й и законовите основания за изграждането й. От събраните по делото доказателства не е ясно чия собственост е пекарната. Жалбоподателката единствено твърди, че същата е построена върху земя, която не е общинска собственост. Следователно ако пекарната не е общинска собственост, то данни за нея не се съхраняват в общинската администрация, при което е приложим чл. 93, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, съгласно който всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство. Ако се предположи, че пекарната е общинска собственост, то за нея трябва да е съставен акт за общинска собственост съгласно изискванията на чл. 56 и сл. от Закона за общинската собственост, в който следва да са вписани обстоятелствата по чл. 61 от закона. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от Закона за общинската собственост, регламентира, че актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2. От изложеното до тук се налага извода, че в случая е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ съгласно, която законът е неприложим, когато в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В конкретния случай специалният ред за получаване на поисканата информация е този уреден в Закона за кадастъра и имотния регистър и в Закона за общинската собственост. Що се отнася до въпросите относно годината за построяване на пекарната и законовите основания за изграждането й, то така формулираните въпроси не съдържат искане за достъп до обществена информация, а отговори на въпроси, които са извън приложното поле на ЗДОИ, тъй като за да се предостави достъп до информация, то същата следва да е налична, а не да се създава по повод направено искане. Този извод следва и от разпоредбите на ЗДОИ, които изискват заявителя да посочи начина на предоставяне на информацията и заплати разходите за това. Ето защо като прави извод за законосъобразност на обжалвания административен акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Т. Й. Н. да заплати на Столична община сумата 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,