Определение № 365 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2001/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С разпореждане №.442/23.06.20 по г.д.№.633/18 АС Варна е върнал молба вх.№.1587/18.03.20г. на Б. М. М. по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса. Постъпила е частна жалба от Б. М., подадена чрез адв.Д.М., с която се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С молба вх.№.1587/18.03.20г. частният жалбоподател е поискал освобождаване от държавна такса по частна жалба /вх.№.1140/25.02.20 срещу разпореждане №.104/5.02.20 за връщане на негова частна касационна жалба/, като молбата му е била оставена без движение с указания за отстраняване на нередовност - представяне на доказателства за обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК и на декларация по чл.83 ал.2 ГПК – в едноседмичен срок от съобщението. Указанията не са били изпълнени /за същите страната е била уведомена на 4.06.20г./ и в предоставения срок и до момента на постановяване на атакуваното разпореждане /23.06.20/ нередовността не е била отстранена. При тези обстоятелства е постановен акт за връщане на молбата на страната. Съгласно разпоредбата на чл.83 ГПК съдът дължи произнасяне по постъпилите молби за освобождаване от държавна такса и разноски, като следва да съобрази визираните в разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК обстоятелства. В случая апелативният съд е бил сезиран от жалбоподателя с искане за освобождаване от държавна такса, по което не е бил постановен изискуемия акт – с който се уважава или отхвърля молбата. Вместо това неправилно е разпоредил връщането й. Така постановеното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато за произнасяне по същество с нарочен акт по молбата за освобождаване от държавна такса – с който същата се уважава или отхвърля. С оглед на изложеното, ВКС, ІІІ ГО,