Определение № 140 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2143/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3608 от 20.04.2022 г. на К. П. Д. и П. Д. Д. срещу определение № 67 от 28.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 577/2022 г. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателите срещу определение № 198 от 12.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 302/2021 г. на Бургаския апелативен съд. Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно и искат неговата отмяна. Ответникът по жалбата „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД счита същата за неоснователна. Подпомагащата страна „МИГ-1“ ЕООД е изразила становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от К. П. Д. и П. Д. Д. частна касационна жалба срещу определение № 198 от 12.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 302/2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение № 189 от 13.04.2021 г. по ч. гр. д. № 466/2021 г. на Бургаския окръжен съд. С последното е оставена без разглеждане частна жалба на настоящите жалбоподатели срещу определение на Бургаския районен съд, с което е отказано допускане на изменение на иска чрез добавяне на ново основание за собственост. Прието е, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като постановеното от апелативния съд определение не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определения, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Съгласно т. 7б от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на първата инстанция, с което се отказва изменение на иска, не е преграждащо, нито обжалването му е изрично предвидено в закона, поради което то не подлежи на обжалване, с изключение на хипотезата за недопускане на увеличение на размера на иск, който не е предявен като частичен. Определението, с което се оставя без уважение искане за допускане на изменение на иска чрез добавяне на ново основание за собственост не прегражда пътя на защита на страната, доколкото тя има възможност да предяви нов иск. Определението на въззивния съд, с което се констатира, че подадената частна жалба срещу това определение е недопустима, тъй като то не подлежи на обжалване, има характер на преграждащо за образуваното производство по частната жалба, поради което то подлежи на инстанционен контрол. С определението на апелативния съд този контрол е осъществен и редът за обжалване е изчерпан. С оглед изложеното частната касационна жалба на страната е насочена срещу неподлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,