Определение № 172 от 17.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3350/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. против решение №913/18.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 128/2021 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за неоснователен, отменил е решението на районен съд, постановено в обратен смисъл и е постановил ново, с което е отхвърлил иска. Съдът е приел, че от КП № 1105797/08.07.2019г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление, служители на „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ, като са записали показанията на тарифи 1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4, 1.8.0.Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов.Протокола е подписан от актосъставителите и един свидетел посочен с три имена и адрес. Представен е по делото КП № 1891/25.09.2019г. на БИМ – РО Русе, от който съдът е приел за установено, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър 15.8.3 в размер на 0043789 кВч, която не е визуализирана на дисплея. В протокола е посочено, че електромера съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. Енергия, но не съответства на техническите характеристики, тъй като е установена външна софтуерна намеса в тарифната схема на електромера. Съдът е приел, че неотчетените количества ел.енергия преминават в патримониума на потребителите и е нормално същите да отговарят финансово за неизмерената енергия. Това следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Посочено е, че клаузите на ПИКЕЕ, приложими в настоящия случай, не ограничават възможността на потребителя да възразява срещу наличието на корекционно задължение, като същото се определя в зависимост от конкретните параметри установени от метрологичната проверка на СТИ. Съдът е приел, че дори и при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането и от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос относно законността на корекционната процедура, извършено от служители на ответника, както и правни въпроси, свързани с липсата на нормативно установен ред за отчитане на неправилно измерване, действието на ПИКЕЕ и следва ли да се докаже виновно поведение на потребителя. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. В случая, въззивния съд е съобразил решението си в своите правни изводи с посочената по-горе съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав на ВКС, поради което не са налице касационни основания по допустимост на касационното обжалване. В полза на ответника по касационната жалба, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъди сумата 1668 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС