Определение № 33 от 09.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1742/2009 г.

Производството е образувано по касационна жалба на З. А. Т. от с. И., обл. Пловдивска, подадена от пълномощника му адв. Д, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ХІV с-в, № 1* от 07.08.2009г. по в.гр.д. № 1939/2009г., с което е оставено в сила решението на Първомайския районен съд, № 43 от 17.06.2009г. по гр.д. № 69/2009г., с което са наложени мерки за защита от домашно насилие по отношение на З. Т. В представения писмен отговор Д. З. С., по чиято молба е образувано производството, изразява становище за недопустимост на жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е процесуално недопустима поради следните съображения: Производството по делото е по реда на чл. 7 – чл. 19 от Закона за защита от домашното насилие /ДВ бр. 27/2005г./. Съгласно чл. 17, ал. 6 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ решението на окръжния съд е окончателно. В случая е осъществено двуинстанционно разглеждане на молбата на Д. З. С. против З. А. Т. по чл. 7 и сл. ЗЗДН. По изложените съображения касационната жалба на З. А. Т. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд