Определение № 94 от 26.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 984/2014 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на определение от 03.06.2014г. на съдията- докладчик по чнд № 464/14г. по описа на районен съд гр.Габрово, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е районен съд гр.Габрово. Като съображение за това прокурорът е изтъкнал обстоятелството, че съдът който е настанил лицето на лечение, следва да се произнесе и по неговото прекратяване. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 758 от 02.12.2013г., постановено по чнд № 998/13г. на районен съд гр.Габрово, Л. С. Д. бил настанен на принудително лечение по реда на чл.89 б.”б” от НК в ДПБ [населено място]. В районния съд гр.Севлиево постъпила съдебно - психиатрична експертиза, която дала предложение за преустановяване изпълнението на принудителните медицински мерки. С разпореждане от 30.05.2014г. на съдията – докладчик, образуваното нчд № 188/14г. по описа на районен съд Севлиево било прекратено и същото изпратено по компетентност на районен съд гр.Габрово по съображения за липса на отклонения от установения в чл.428 от НПК критерий за определяне на местната подсъдност. С разпореждане от 03.06.2014г. на съдията – докладчик по чнд № 464/14г. по описа на районен съд гр.Габрово съдебното производство по делото било прекратено и повдигнат спор за подсъдност. В мотивите на разпореждането са изложени аргументи, че не са налице предпоставки за образуване на производството, тъй като предложението е внесено преди изтичане на шестмесечния срок, което предполага да е внесено от прокурор; че в закона не било налице изискване прекратяването на принудителните медицински мерки да се извършва от съда, който ги е наложил, а това можел да стори и съдът по местонахождението на здравното заведение, където е настанено лицето. Така изложените аргументи не могат да бъдат възприети. Въпросът относно наличието на процесуални предпоставки за разглеждането на делото за прекратяване на принудителните медицински мерки може да бъде решен от компетентния за това съд съгласно правилата на местната подсъдност, което предполага на първо място определянето на този компетентен съд. Прилагането на принудителни медицински мерки по чл.89 от НК или при прекъсване изпълнението на наложено наказание, е уредено в раздел І на глава ХХХІV от НПК. В чл.428 от НПК изрично е посочен съдът, компетентен да наложи принудителна медицинска мярка в хипотезата на чл.89 от НК - районният съд по местоживеене на лицето. В свои решения ВКС на РБ е посочил, че местоживеенето е свързано с регистрацията по постоянен или настоящ адрес или с фактическата връзка с дадено населено място. В конкретния случай настаненият на лечение Л. Д. е бил адресно регистриран по постоянен и настоящ адрес в [населено място]. Това е предопределило Габровският районен съд като компетентен да настани Д. на принудително лечение, което е и сторено с влязло в сила определение. Разпоредбата на чл.432 от НПК, уреждаща замяната или прекратяването на принудителните медицински мерки не може и не следва да се тълкува изолирано от процедурата, регламентирана в чл.428 – чл.431 от НПК. След като районният съд по местоживеенето на лицето е компетентен да наложи мерките по чл.89 от НК, а в чл.432 от НПК се въвежда задължение за съда служебно да се произнесе по необходимостта от продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение, то се налага извод, че съдът, който е наложил принудителната медицинска мярка следва да се произнесе и относно нейното евентуално прекратяване. С оглед изложеното ВКС намира, че делото е подсъдно на районния съд в гр.Габрово. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО,