Решение № 959 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10402/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Я. Т., чрез адв. Белчев като процесуален представител против решение № 9264 от 17.03.2025 г., постановено по адм. дело № 11501/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед с всички последици от това. Ответникът – министърът на образованието и науката, чрез пълномощника си гл. юрк. Атанасов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение № 11606 от 14.12.2022 г. по адм. дело № 6971/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) е отменено предходно постановеното по спора отхвърлително решение № 1647 от 14.03.2022 г. по адм. дело № 10609/2021 г. на Административен съд София - град, а делото е върнато за ново разглеждане за събиране на доказателства и извършване на повторна проверка относно допустимостта на оспорването. Въпросът с допустимостта на жалбата срещу административния акт за прекратяване на служебното правоотношение, подадена от настоящия касатор, е разрешен с влязло в сила определение № 8573 от 09.07.2024 г. по адм. дело № 6193/2024 г. на ВАС. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Я. Т. против заповед № РД 10-1412/21.09.2021 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е прекратено служебното й правоотношение като "старши експерт" в дирекция "Връзки с обществеността и протокол", временно преназначена на основание чл. 82а, ал. 1 ЗДСл на длъжност „старши експерт“ в дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, с ранг IV младши, поради това, че държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението, а именно - същата е управител на търговско дружество "РБК 1" ООД към 03.07.2018 г., когато е назначена за държавен служител, което обстоятелство тя е прикрила в подадената на 28.06.2018 г. от нея декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като нарушението съществува и към 27.09.2021 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения, че предвидената в чл. 7, ал. 2 ЗДСл несъвместимост представлява нормативно въведено ограничение за заемане или изпълняване на държавна служба при наличие на изчерпателно изброени в същата разпоредба условия за недопустимост, като въведената забрана е абсолютна. Приема, че в случая е изпълнен фактическия състав на посоченото в заповедта правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, който включва следните елементи - служебно правоотношение между страните и обективиране на обстоятелство по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл. Счита, че вписването на служителката като управител на "РБК 1" ООД в търговския регистър е достатъчно да обоснове наличието на отрицателната предпоставка за възникване на служебно правоотношение по чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл, като в случая несъвместимостта е била налице при назначаването и съществува и към датата на прекратяване на правоотношението. Обосновава извод, че наличието на несъвместимост не се опровергава от представените от нея доказателства за прехвърляне на дружествени дялове на трето лице, освобождаването й от длъжността управител в "РБК 1" ООД и преобразуването на същото в ЕООД. Като се позовава на разпоредбите на чл. 596, ал. 1 и чл. 599 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и на чл. 140, ал. 4 от Търговския закон (ТЗ), излага съображения, че последиците на заличаването като управител в търговското дружество настъпват с вписването на това обстоятелство в търговския регистър, каквото към датата на издаване на заповедта не е направено. Приема, че вписването в търговския регистър има оповестително, доказателствено и конститутивно действие и съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ освобождаването на управителя и неговото заличаване действа по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Достига до извод, че след като жалбоподателката не е оповестила факта, че е вписана като управител при подаване на декларация по чл. 8, ал. 3 ЗДСл към момента на постъпването й на държавна служба, органът по назначаването се явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 599 ГПК и въз основа на информацията от търговския регистър може да обоснове наличието на несъвместимост на служителя да заема държавна служба и да прекрати служебното правоотношение. Според съда бездействието на едноличния собственик на капитала на дружеството да впише промените в търговския регистър в определения за това срок не води до извод за отпадане на несъвместимостта по ЗДСл и не е пречка органът по назначаването да приложи разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. От съда е извършен подробен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, а именно – органа по назначаването. Оспорващата в първоинстанционното производство и настоящ касатор Н. Я. Т. е назначена първоначално за държавен служител на длъжността "младши експерт" в дирекция "Управление и изпълнение на проекти" със заповед № РД 10-1048/03.07.2018 г. на министъра на образованието и науката, който след редица промени назначава същата на длъжността "старши експерт" в дирекция "Връзки с обществеността и протокол", а след това временно преназначава на длъжност "старши експерт" в дирекция "Образование на българите зад граница и училищна мрежа" със заповед № РД 10-1151/03.06.2021 г. Същият орган е издател и на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е в предписаната от закона форма и съдържа предвидените в чл. 108, ал. 1 реквизити, поради което отговаря и на общите изисквания към административните актове по чл. 59, ал. 2 АПК. Посочено е правното основание за нейното издаване – чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, като е конкретизирано, че се касае са неспазване на условията по чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл и са описани фактическите обстоятелства, в които се състои съответното нарушение: Т. притежава качеството на управител на „РБК 1“ ООД, което обстоятелство е налице при назначаването й за държавен служител и към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Законосъобразно е направеното заключение, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че в ЗДСл има непълнота във връзка с правилата за освобождаване на държавните служители и нормите на Кодекса на труда (КТ) следва да се прилагат субсидиарно, като при дисциплинарното уволнение министърът на образованието и науката е трябвало да предостави възможност на служителката да даде обяснение във връзка с установеното нарушение и едва тогава да прецени дали да издаде оспорената заповед. Прекратяването на служебното правоотношение в хипотезите по чл. 107, ал. 1 ЗДСл се извършва без предизвестие. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл законодателят не изисква органът по назначаването да уведоми предварително служителя за извършеното нарушение, да го изслуша или да му даде възможност за писмени обяснения. Такива действия са предвидени в чл. 93 ЗДСл във връзка с провеждане на производство за налагане на дисциплинарно наказание на държавни служители за извършено дисциплинарно нарушение, каквото в случая не е налице. В този смисъл възражението за неспазване на процедурата, касаеща налагане на дисциплинарно наказание уволнение, регламентирана в ЗДСл, както и в КТ е неоснователно. Дисциплинарното уволнение представлява различна хипотеза на прекратяване на служебното правоотношение – тази по чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл и за него се прилага различен ред. Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед в съответствие с материалния закон се споделя от настоящия състав. Изпълнени са предпоставките, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, посочена в административния акт като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Според цитираната разпоредба органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 ЗДСл регламентира изискванията, които трябва да са налице за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането й от лица на определени длъжности или извършващи определени дейност като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 ЗДСл). Когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 ЗДСл е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването, само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването. От данните по делото се установява, че Н. Я. Т. е била вписана в търговския регистър като управител на търговското дружество в периода от 28.11.2011 г. до 03.01.2024 г. От този факт следва, че двете кумулативни предпоставки, предвидени в чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, са изпълнени – нарушението по 7, ал., т. 2 ЗДСл е било налице както към момента на нейното назначаване през 2018 г., така и към датата на прекратяване на служебното правоотношение – 27.09.2021 г. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че преди назначаването й като държавен служител тя е била освободена като управител с решение на общото събрание на съдружниците от 23.05.2018 г., след което не е участвала в дружествените работи и е продължила да бъде управител само на хартия. Правилно първоинстанционният съд приема, че съгласно изричната разпоредба на чл. 140, ал. 4 ТЗ решенията на общото събрание на съдружниците относно избора и освобождаването на управител имат действие от вписването им в търговския регистър и доколкото служителката не е заличена като управител от търговския регистър, нарушението по 7, ал., т. 2 ЗДСл е осъществено. Съгласно общото правило, предвидено в чл. 7, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на вписването в търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и само в изрично предвидените от закона случаи, в които се включва и чл. 140, ал. 4 ТЗ, то има конститутивен ефект. Последното означава, че вписването в регистъра се явява елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна. Според практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, решенията на общото събрание на съдружниците, подлежащи на вписване в търговския регистър, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за търговското дружество лица (в този смисъл решения № 690 от 3.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г.; решение № 135 от 9.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г., I т.о., ТК, решение № 86 от 1.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г., II т.о., ТК, всички на ВКС и др.). Органът по назначаване като трето за дружеството лице установява нарушението на чл. 7 ЗДСл именно въз основа на данните от търговския регистър, поради което законосъобразно прекратява служебното правоотношение на служителката. Неоснователни са и наведените в касационната жалба доводи относно подписаната декларация за несъвместимост, тъй като жалбоподателката е била абсолютно убедена, че правомощията й като управител са прекратени, както и че е направила всичко в рамките на закона да бъде освободена като управител поради това, че вписването на промените е възложено на новия управител. С оглед публичността на търговския регистър служителката е могла във всеки момент да направи проверка и да установи, че не е заличена като управител в търговския регистър, съответно да декларира верни данни пред органа по назначаване. Също така следва да се има предвид, че съгласно чл. 141, ал. 5 ТЗ за Т. е била налице възможност да заяви сама вписване в търговския регистър по нейна инициатива, ако в срок до един месец, след като уведоми писмено дружеството, че иска да бъде заличена от регистъра, от него не са предприети необходимите за това действия. В случая освобождаването на касатора като управител е вписано едва на 03.01.2024 г., т.е. повече от две години след постановяване на оспорената заповед, като извършените действия от страна на новоизбрания управител и издадените откази от длъжностните лица по вписванията не се отразяват на заключението, че към датата на възникване на служебното правоотношение и към момента на прекратяването му служителката продължава да притежава качеството управител видно от извършената от страна на органа справка в търговския регистър. При тези данни изводът на съда, че по отношение на държавния служител са налице условията за прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл е законосъобразен. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,