Определение № 9710 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Фератум България“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител срещу разпореждане № 7010 от 07.08.2025 г., постановено по административно дело № 472/2025 г. на Административен съд Бургас, с което е върната подадената от него касационна жалба против постановеното по делото решение № 5160 от 05.06.2025г. По наведени доводи за незаконосъобразност на същото се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. С. Ж. против отказ на „Фератум България“ ЕООД в качеството му на администратор на лични данни, обективиран в писмо от 28.02.2025 г. да се произнесе по подадено от Ж. заявление. В хода на производството дружеството е уведомявано за насроченото по делото открито съдебно заседание и постановеното по делото решение на адреса му по седалище и адрес на управление, макар с молба вх. № 3820/04.04.2025 г. същото да е посочило като съдебен адрес този на упълномощените от него процесуални представители. Срещу постановеното по делото решение е подадена касационна жалба от един от упълномощените от дружеството процесуални представители, която с разпореждане № 6056 от 04.07.2025 г. е оставена без движение с указания за внасяне в 7-дневен срок на дължимата държавна такса за разглеждането Ѝ, като се представят и доказателства за това. Съобщението за разпореждането е редовно връчено на 21.07.2025 г. по реда на чл. 51, ал. 2, изр. второ от Гражданскопроцесуалния кодекс на лице, което работи в кантората, при което доводът за нередовно съобщаване е неоснователен. От представеното с частната жалба копие от платежно нареждане се установява, че дължимата такса за разглеждане на касационната жалба е била внесена едновременно с подаването Ѝ и макар документът за това да не бил представен по делото, доколкото задължението за внасяне е било изпълнено същата не е била нередовна към момента на постановяване на обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съда за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение