Определение № 7317 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6219/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Н. З. Д. и Й. С. Д. чрез процесуален представител адв. Бъчваров срещу определение № 4145/14.04.2025г., постановено по адм. д. № 16/2025г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателите за изменение на протоколно определение N 2658/05.03.2025г. в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че обжалваното определението е неправилно, като съдът неправилно е осъдил частните жалбоподатели да заплатят разноски на ответника в размер на 100лв. вместо на тях да им бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът- директор на дирекция“ОСИСД“ при община Варна в указания му срок, не е изразил становище по частната жалба. При извършената проверка, Върховният административен съд, трето отделение, намери частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството по делото е образувано по жалба на Н. З. Д. и Й. С. Д. против мълчалив отказ на директора на дирекция „ОСИСД“-община Варна да се произнесе по заявление за заверка на молба-декларация, необходима за извършване на обстоятелствена проверка. Срокът за произнасяне е изтекъл на 13.12.2024г. и на същата дата е подадена жалбата в АС-Варна. На 17.12.2024г., жалбоподателите чрез процесуалния си представител са уведомени, че исканото удостоверение е издадено и при получаването му на място е установено, че същото е с дата 13.12.2024г., т.е. последния ден от срока за произнасяне, на който е подадена и жалбата до съда. С молба от 28.03.2025г., процесуалният представител на жалбоподателите е оттеглил на осн.чл.155, ал.1 от АПК жалбата като е посочил, че исканият административен акт междувременно е издаден и жалбата е без предмет. В молбата са поискани и сторените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. С протоколно определение N 2658/05.03.2025г., решаващият състав на осн. чл.159, т.8 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на Н. З. Д. и Й. С. Д. и е прекратил производството по делото. Със същото определение е отхвърлено искането за присъждане на разноски на жалбоподателите, а те са осъдени да заплатят на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С обжалваното определение № 4145/14.04.2025г. е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на протоколното определение в частта за разноските с мотиви, че жалбата е подадена на 13.12.2024г., а на същата дата е издадено удостоверението по молбата-декларация. Съдът е посочил още, че съгл.разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК, подателят на жалба има право на разноски при прекратяване на производството, но само при оттегляне на оспорения акта. Настоящият състав възприема мотивите в тази им част. Производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 8, пр. 1 АПК след десезирането на съда с молба от адв. Бъчваров в първото проведено по делото съдебно заседание на 05.03.2025 г. При оттегляне на жалбата законът не предвижда отговорност на ответника за разноски. Отговорност на ответника за разноски е предвидена при оттегляне на акта, а не при оттегляне на жалбата – чл. 143, ал. 2 АПК. По друг начин щеше да стои въпросът, ако съдът служебно беше прекратил производството на осн.чл.159, т.1 от АПК. В този случай относими биха били изложените по-долу мотиви. Определението е неправилно в частта, с която частните жалбоподатели са осъдени да заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение в раземр на 100лв. Ответникът със своето поведение е станал повод за образуване на делото, тъй като независимо, че е извършил исканата административна услуга на същата дата, на която е подадена жалбата до АС-Варна/последния ден от срока за обжалване на мълчаливия отказ/, жалбоподателите не са знаели за това обстоятелство. Същите са уведомени за това чрез процсуалния си представител на 17.12.2024г., на която дата е получено и издаденото удостоверение. Следователно, в случая е налице хипотезата на предл. второ на чл. 143, ал. 3 АПК, която предвижда по аргумент за противното, че при прекратяване на производството, ответникът няма право на разноски когато с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Като не е съобразил приложимата норма, относима съм фактите по делото, съдът е приел, че ответникът има право на разноски и частните жалбоподатели са осъдени да заплатят такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева. По изложените мотиви, касационната инстанция приема, че обжалваното определение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение