Определение № 3382 от 02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. М., чрез процесуалния си представител адв.М.Д., срещу определение 719/19.02.2024г., постановено по гр.д.№4904/2023г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 26 от 19.01.2018 г. по в.гр.д.№ 846/2017 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, а производството по делото е било прекратено. Наведени са общи доводи за неправилност на атакуваното определение.Налице са основания за уважаване на молбата за отмяна, която се основава на твърдения за наличие на нови обстоятелства и писмени доказателства, които не са могли да бъдат наведени/представени при разглеждане на делото, което е приключило с влязло в законна сила решение, което е неизгодно за нея.Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото на същия състав за произнасяне по същество на подадената молба за отмяна. В срок е постъпил отговор от ответниците И. П. и П. П., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното определение. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК предвижда, че може да иска отмяна на влязло в законна сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено.От съдържанието на подадената молба за отмяна се установява, че страната претендира отмяна на влязлото в законна сила въззивно решение на основание чл.303, ал.1, т.1, предл.2 от ГПК, тъй като след приключване на процеса е открит писмен документ – пълномощно от лицето И. С. в полза на молителката Ц. М., който би имал значение за правилното решаване на делото, но поради обективни причини не е могъл да бъде представен.Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че молбата за отмяна се основава и на ново обстоятелство, тъй като липсват твърдения за осъществил се факт/юридически или доказателствен/, който не е бил включен в предмета на делото, а същевременно е от съществено значение за неговото правилно решаване. Според т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т.д.№7/2014г., ОСГТК: Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение.Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна /т. 13 от Постановление № 2/77 на ПВС/.Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението / чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК/.В процесния случай молителката, въпреки дадената и двукратна възможност, не е представила оригиналът на пълномощното, респ. заверен по реда на чл.183, ал.1 от ГПК препис от документа, което е формално основание молбата й да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд