Решение № 912 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11842/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София срещу решение № 30130/15.09.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 7084/2023 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22220522004811-091-001/06.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Значителна част от касационната жалба възпроизвежда съдържанието на акта на решаващия орган, постановен при оспорването на РА по административен ред, включително констатациите му и правните изводи. Като касационни оплаквания могат да се възприемат доводите за опущения на съда при преценката на писмените доказателствени средства и основаното на тях установяване за осъществяване на доставките, по които органите по приходите са отрекли правото на приспадане на данъчен кредит. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация „Муун лайт – Д.Ш.Д“ ООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на „Муун лайт – Д.Ш.Д“ ООД задължения за ДДС в общ размер 101 095.79 лева и за лихви за забава общо 37 459.33 лева. Източник на задължението за ДДС е извършена корекция на декларираните от данъчнозадълженото лице (ДЗЛ) резултати по ЗДДС за в данъчни периоди м. 06, 10 и 11.2018 г.; м. 01, 03 и от м. 05 до м. 11.2019 г.; от м. 01 до м. 03 и м. 06.2020 г. Основание за корекцията е отказът на органите по приходите да признаят упражнено от задълженото лице в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 101 095.79 лева по 45 бр. фактури, издадени от „БГ трейд 2018“ ЕООД. С първоинстанционното решение е отменен РА. По установяванията на съда жалбоподателят е ползвал данъчно предимство по 45 бр. фактури за доставки на стоки, издадени от “БГ трейд 2018” ЕООД. Доставчикът е ползвал склад в ТЦ “Илиенци” по договор за наем от 01.04.2018 г. По фактурите на наемодателя “Стор бейз” АД са извършени плащания и са отчетени приходи в счетоводството му. Извършените от „Муун лайт – Д.Ш.Д“ ООД банкови плащания се обвързват с конкретни фактури, тъй като номерата на фактурите са посочени в банковите извлечения. Обвързване може да се направи между стоките при изписването им за продажба от доставчика и завеждането им по вид и количество при получателя, тъй като стоките били посочени във фактурите с кодове, по които са заведени в счетоводството на „Муун лайт – Д.Ш.Д“ ООД. Съществувала разлика в наименованието на част от стоките, изписани в счетоводството на „БГ трейд 2018“ ЕООД и описанието им във фактурите. Първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, във формата за действителност, с дължимото съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Определиле като спорно осъществяването на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на „БГ трейд 2018“ ЕООД. Ценил е като факти с доказателствено значение наличието на склад у доставчика и установеният произход на стоките – придобиването им от доставчика чрез внос от Китай. Митническите декларации за вноса били включени в заключението на съдебно-счетоводната експертиза и установявали реален стоков поток към жалбоподателя. Според съда данъчните документи индивидуализират стоките в достатъчна степен. Отликата в наименованията на стоките се дължала на различното им словесно описание. Съдът е възприел различен подход на органите по приходите при изследване на предпоставките за данъчното предимство, ползвано по фактури на други доставчици при сходни доказателства и е търсил обяснение в установяването на администрацията, че представител на „БГ трейд 2018“ ЕООД не е открит на адреса за кореспонденция и не са представени исканите от дружеството документи, а дружествените дялове са прехвърлени през 2019 г. Решаващият извод на съда е, че че са осъществени предпоставките по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС за правото на данъчен кредит. Първоинстанционното решение е правилно. Касационният съдебен състав възприема изцяло решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановения от него съдебен акт (арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК). Касаторът възсъздава собствената си познавателна дейност от постановения юрисдикционен акт при оспорването на РА по административен ред и отрича установяванията на съда без да сочи информационните източници, които той да е ценил неправилно. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /“…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от съда нарушения в процеса на доказване. Липсват информационните източници, които са останали извън обхвата на познавателната дейност на съда, та вътрешното му убеждение да е формирано в противоречие с правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК във вр с § 2 от ДР на ДОПК. Общ е доводът, че събраните доказателства не установяват доставките на стоки. Процесуалните закони не съдържат уредба на конкретни доказателствени средства за установяване на пораждащия данъчното предимство фактически състав. Казуистична уредба е и немислима предвид многообразните проявления на независимата икономическа дейност, която предполага оставяне на различни информационни следи от нея, а съответно и източници на информация. Не е несъвместимо с изискването за пълнота на главното доказване осъществяването му с индиции, като съществено изискване към това доказване е да липсват преки доказателства и направеният фактически извод да е единствено възможен. Правилно съдът е ценил като доказателствени факти ползването от доставчика на склад в място за търговия, своенето на стоки от вида на тези по доставките, проследимостта на движението на стоките по веригата от доставките и плащането към доставчика (заради генетичната и функционална връзка между насрещните престации по двустранните договори). Органите по приходите не са въвели твърдение за пороци във формата на данъчния документ, които да са засегнали съществуването на формалното условие за данъчното предимство. Експертът по ССЕ е установил признаци на стоките по фактурите достатъчни за идентифицирането им. Тези признаци са били достатъчни и за митническите органи при осъществения от тях контрол при въвеждане на стоките на митническата територия на Съюза. Липсата на представи у законния представител на доставчика за осъществяваната от дружеството търговска дейност или за конкретните доставки не дисквалифицира правото на приспадане на данъчен кредит по издадени от името на дружеството фактури без да има основания за съмнение за наличие на фиктивен доставчик и прикрит от получателя действителен доставчик, за който да не е установено качеството ДЗЛ. В тази хипотеза не са осъществени материалните условия за данъчното предимство, а ползването му е с признаците на данъчна измама (вж. решението на Съда по дело С-281/20, т.т. 29, 30, 41 и 44). Правилно съдът е приел за настъпили правните последици на доказаните факти. Правомерното ползване на данъчното предимство в ревизираните периоди изключва съществуването на публичните задължения по РА, които са функция от отричането и законосъобразността на утежняващия индивидуален административен акт. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 4 908.40 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение