Определение № 9889 от 20.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3812/2024 г.

Производството е по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Е. М. С. от гр. София, подадена от пълномощника й адв. Т. Бочев, за изменение на решението по настоящето дело в частта му за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на „Или-Никая“ ЕООД - ответник в касационното производство. С доводи за прекомерност и във връзка с мотивите на СЕС в решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22, се иска намаляване размера на разноските до 100,00лв. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не са постъпили отговори от ответниците по искането. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема искането за процесуално допустимо като подадено от страна по делото и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледано по същество, искането в молбата на касатора е неоснователно. Ответникът по касационната жалба „Или-Никая“ ЕООД е претендирал присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. и с решението по делото, както и с оглед изхода по същото, съдът ги е присъдил. Видно от договора за правна защита и съдействие, който служи като разписка, възнаграждението е заплатено на пълномощника на страната. Договорът е представен по делото с отговора по касационната жалба, а списъкът на разноските – с писмените бележки преди съдебното заседание, като е направено искане от страната за присъждането им. В същото заседание, а и в касационната жалба, искателят не е предявил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, поради което съдът не е обсъждал този въпрос. В случая е видно, че възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касационния ответник се прави за първи път в молбата за изменение на решението по делото в частта за разноските. По арг. от чл. 81 ГПК и във вр. с чл.80 ГПК, възражението за прекомерност по чл.78, ал. 5 ГПК следва да се предяви най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, тъй като съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото, т.е. възражението за прекомерност може да се направи в същия срок, в който може да се поиска присъждане на разноски - до приключване на съдебното заседание по съществото на спора. В конкретният случай възражението не е предявено своевременно и искането за изменение на решението в частта за разноските поради прекомерност на същите, е неоснователно. Поради пропускането на срока за предявяване на възражението, съдът не дължи преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение както по критериите на чл.78, ал.5 ГПК, така и с оглед мотивите на цитираното решение на СЕС. По изложените съображения, искането на касационния жалбоподател Е. М. С. следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК