Решение № 3189 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8685/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград /ОДМВР Благоевград, дирекцията/, чрез процесуален представител против решение № 2765/12.06.2025г. по адм. д. № 237/2025 г. на Административен съд – Благоевград, в осъдителната му част, с която ОДМВР Благоевград е осъдена да заплати на Т. И. А., на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер на 1500 лв за неимуществени вреди, в резултат на отменена заповед за налагане на дисциплинарно наказание – порицание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2024 г. до окончателното изплащане. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подържа, че срещу ответника не е водено дисциплинарно производство, не са настъпили вреди от претендирания вид и интензитет и размерът на определеното обезщетение е завишен. Моли да бъде отменено решението и бъде отхвърлен предявеният иск изцяло. Претендира заплащане на разноските по делото.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Ответникът по касационната жалба - Т. И. А. оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и размерът на обезщетението следва да бъде намален. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Т. И. А. срещу ОДМВР Благоевград за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 21.03.2024 год. до 16.10.2024 год., в резултат на отменена с влязло в сила съдебно решение Заповед № УРИ 7852з-116/21.03.2024 г. на Началника на сектор „Охранителна полиция“ към ОДМВР Благоевград, с което на Т. А., старши полицай в сектор „Охранителна полиция“, група „Патрулно-постова дейност“ при Второ районно управление - Благоевград, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за министерството на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, както и за присъждане на законната лихва от отмяната на заповедта до окончателното изплащане. От фактическа страна е установено издаването на посочената по-горе заповед и нейната отмяна с Решение № 3150 от 16.10.2024 год., постановено по адм. дело № 412 по описа на Административен съд – Благоевград за 2024 год. Изслушани са, обсъдени и са кредитирани свидетелски показания относно настъпилите вреди и техния интензитет. От правна страна съдът е приел, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт, от който са настъпили в пряка причинно-следствена връзка твърдяните вреди - безпокойство, тревожност и притеснения. При определяне на дължимото обезщетение съдът е обсъдил настъпилите вреди и техния интензитет, тежестта на наложеното наказание, определена като средна, данните за изпълнение на служебните задължения от страна на наказания служител, съдебната практика. Въз основа на това е определено обезщетение по справедливост в размер на 1500 лв, а в останалата част искът е отхвърлен. Съответно е присъдена и законната лихва. Касационната жалба е частично основателна, досежно размера на присъденото обезщетение, в която част е налице касационно основание за отмяна – необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил правилни изводи за наличието на предпоставките на деликтната отговорност. Доказани са по делото предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинените на Т. А. неимуществени вреди от отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказание-порицание. От свидетелските показания, обсъдени в съвкупност с останалия доказателствен материал, действително са установени настъпили неимуществени вреди - психологически болки и страдания и те са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразната заповед. Реализирането на дисциплинарна отговорност от органа по назначаването по отношение на държавен служител представлява административна дейност, затова в случая намира приложение общата отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт. Съдът обаче неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение. Правилно е отчетен професионалният опит и репутация на служителя по повод работата му в структурите на Министерство на вътрешните работи, както и субективните му преживявания във връзка с наложеното дисциплинарно наказание. Не е съобразено обаче в пълна степен, че това наказание действително е със средна тежест, а общият период, в който са претърпени вредите, не е с голяма продължителност. Освен това свидетелските показания не разкриват ниво на страдание, по-високо от обичайното при подобен правопораждащ материалното право на обезщетение фактически състав. Липсват други доказателства за наличието на трайна психологическа травма или влошаване здравето на ответника по касация. Експертните знания в съдебния процес могат да бъдат използвани, когато са представени по предвидения в закона доказателствен способ – назначаване на експертиза. Представените по делото становища на д-р А. Иванова представляват частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Освен това самата отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание има правовъзстановяващ ефект, тъй като в правния мир се счита, че служителят не е допуснал нарушението, за което е наказан. По тези причини, а и отчитайки практиката на Върховния административен съд по подобни дела, настоящият състав счита, че размерът на определеното от АССГ обезщетение е завишен и не съответства на преценката, изисквана от чл. 52 ЗЗД. Поради това решението следва да бъде отменено в частта, в която на Т. А. е присъдено обезщетение над 500 лв. /255,65 евро/ със съответните лихви, както и в частта за присъдените разноски за сумата над 210 лв /107,37 евро/. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора се дължат разноски за двете инстанции съобразно уважената част от материалния интерес и на основание чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ в общ размер 80 евро. На ответника в настоящото производство се дължи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 133, 34 евро съобразно уважената част от материалния интерес. Делото не е с минимална сложност, поради което няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение, и то под минимума. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,