Решение № 9631 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3532/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, чрез процесуален представител, против решение №11308/15.12.2025г. постановено по адм. дело №1306/2025г. на Административен съд - Пловдив /АС-Пловдив/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответникът- М. В. Г., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба като недопустима, евентуално неоснователна. Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АС-Пловдив е отменил отказ, обективиран в писмо изх.№25-00256-1 от 10.06.2025г. на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД за предоставяне на носителите на обработваните лични данни по заявление от 15.05.2025г. на М. В. Г., делото като преписка е върнато на ответника за ново произнасяне в тази част при спазване указанията в решението в едноседмичен срок от влизането му в сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че предмет на оспорване в съдебното производство е отказ на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД да предостави копия от всички документи, съдържащи нейни лични данни, които обработва дружеството, в това число и договори за потребителски кредити с „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, „Кредисимо“ЕАД, „Ти Би Ай Банк“ЕАД, за придобити от тях нейни задължения от Цесия, т.е. предмет на производството е неизпълнено задължение на обработващия за представи носителите на данни, които са изрично поискани. Съдът е намерил, че така формираният отказ е издаден от компетентен орган- длъжностното лице по защита на личните данни при „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД. Приел е за спорен по делото въпроса дали при отправено искане на осн. чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента), администраторът на лични данни дължи предоставяне и на самите носители на тези данни. АС-Пловдив е приел, че в случая жалбоподателят е отправил надлежно искане по чл.37б ЗЗЛД до ответника, в качеството му на администратор на лични данни, което с свързано с упражняване на права по чл.15 ОРЗД, и по силата на чл.15, §3 от Регламента, администраторът е длъжен да предостави копие от обработваните от него лични данни на заявителя. В обобщение съдът, вкл. предвид разрешението дадено с Решение от 04.05.2023г. по дело С-487/21 на СЕС и с Решение от 26.10.2023г. по дело №С-307/22 на СЕС е приел, че субектът на данни има право на достъп, в т.ч. да получи кория от документи, в които се съдържат личните му данни, ако това е необходимо за извършването на проверка, дали личните му данни се обработват законосъобразно, за да може да упражни ефективно правата, предоставени му в Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът е счел, че ответникът, в качеството му на администратор на лични данни е бил длъжен да предостави на лицето всички поискани от него документи, личните данни по които се обработват, в т.ч. договори за заем, цесия, писмена кореспонденция и др. документация, свързана с обработването на личните му данни, както и справка за всички извършени плащания по тези договори, включително подробна разбивка на сумите, датите и начина на плащане за посочения период. При извършената проверка по реда на чл.218 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В конкретния казус съдът е бил сезиран от М. Г. с жалба срещу отказ на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, да уважи нейно искане, обективирано в молба от 15.05.2025г., за предоставяне на копия от всички документи, в които се съдържат нейни лични данни, които обработва дружеството „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД във вр. с дейността си, в т.ч. договори за потребителски кредити с „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, „Кредисимо“ЕАД, „Ти Би Ай Банк“ЕАД, за придобити от тях нейни задължения от Цесия. В жалбата до АС-Пловдив оспорващия е заявил, че отказът е получен на 20.06.2025г. с изх.№25-00256-1/10.06.2025г. Видно от доказателствата по делото отказът е обективиран в писмо с посочения изх. номер, подписано от адв.Р. Йорданова - длъжностно лице по защита на данните на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД. С разпореждане №5841 от 27.06.2025г. съдът е конституирал като жалбоподател М. В. Г. и ответник в съдебното производство – Длъжностно лице по защита на личните данни на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД. При така конституираните страни е проведено ОСЗ на 02.10.2025г., на което съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна, дал е ход по същество като е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. С определение №9305/28.10.2025г. съдът е отменил дадения ход по същество на спора с протоколно определение от 02.10.2025г., заменил е конституираното като ответник длъжностно лице по защита на личните данни на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД с надлежния според съда ответник „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, заличил е като ответник по делото длъжностно лице по защита на личните данни на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, и е конституирал като ответник по делото „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД. Производството по делото е приключило след проведено ОСЗ на 11.12.2025г. при конституираните с определение №9305/28.10.2025г. страни. При неизяснен издател на оспорения акт, предвид изложеното от оспорващия в жалбата, относно предмета на оспорване (отказ на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, да уважи нейно искане, обективирано в молба от 15.05.2025г., за предоставяне на копия от всички документи, в които се съдържат нейни лични данни, които обработва дружеството „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД във вр. с дейността си, в т.ч. договори за потребителски кредити с „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД, „Кредисимо“ЕАД, „Ти Би Ай Банк“ЕАД, за придобити от тях нейни задължения от Цесия), и издателя на оспореното писмо адв.Р. Йорданова-длъжностно лице по защита на данните на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, без да изпълни задълженията си по чл.158 АПК, съдът е приключил съдебното дирене и постановил решение без по предвидения процесуален ред да установи издателя на оспорения акт и съответно да конституира надлежна страна в процеса във вр. със заявения от Г. предмет на оспорване. По делото не е спорно, че „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД е администратор на лични данни по см. на чл.4 т.7 ОРЗД, но процесното уведомление не е подписано от представляващия това юридическо лице, нито от друго лице в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по см. на ОРЗД. Не се установява от доказателствата по делото длъжностното лице по защита на личните данни по см. на Раздел 4, чл.37-чл.39 ОРЗД да разполага с компетентност да издава актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламента, нито правната връзка между адв.Р. Йорданова във вр. с изпълнение права и задължения на администратора на лични данни по ОРЗД, а това означава, че съдът определение №9305/28.10.2025г. е конституирал Агенция за събиране на вземанията“ЕАД като страна в съдебното производство, без това юридическо лице в качеството му на администратор на лични данни да е издател на оспорения пред първоинстанционния съд акт, който издател притежава процесуалната легитимация на страна в процеса. Нещо повече - след като с последователни разпореждане и определение съдът е конституирал различни ответни страни в процеса, е допуснал противоречие между мотиви и диспозитив в обжалвания съдебен акт, в който е прието, че е издаден от компетентен орган - длъжностното лице по защита на личните данни при „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, но с диспозитива е отменен изричен отказ на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД. Предвид изложеното обжалваното решение на АС-Пловдив трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като изпълни задълженията си по чл.158 АПК вр. чл.154 АПК установи кой е оспорения от М. В. Г. акт, кой е издателя на оспорения акт, редовна и допустима ли е жалбата, като евентуално конституира надлежните страни в процеса и разгледа акта, предмет на оспорване за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение