Определение № 127 от 07.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11951/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началник Териториален отдел за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик със седалище гр. Пловдив в Комисия за защита на потребителите (ТО Пловдив при КЗП), чрез представител по пълномощие – старши юрисконсулт Й. Цаков срещу Определение № 3895/26.08.2025 год., постановено по административно дело № 738/2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно поради нарушаване на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 от АПК. В подкрепа на това твърдение и след излагане на фактическите обстоятелства по случая, частният жалбоподател е заявил твърдение, че вмененото с обжалваното определение задължение за КЗП за произнасяне е извън контролните правомощия и компетенции на институцията. В този смисъл е посочено, че КЗП не може да установява факти и обстоятелства, които стоят извън сключен облигационен договор – между кои страни е сключен, как и защо е сключен, действително ли е волеизявлението на някоя от страните, дали отразеното в договора волеизявление е с автор една от подписалите го страни, дали при сключването му е налице злоупотреба с лични данни. С оглед на това е формулирано твърдение, че определението на съда, с което на КЗП се вменява установяването на факти и обстоятелства, свързани с пораждането на едно облигационно отношение е в противоречие с материалната законова компетентност на КЗП. По отношение на обективираните в съдебното определение мотиви, съгласно които съда приема, че договорите за електронносъобщителни услуги не са сключени от потребителката, частният жалбоподател заявява, че този факт следва да бъде установен по надлежния ред от компетентен държавен орган (не от КЗП или Административен съд – Пазарджик). Едва след установяването на този факт и при положение, че мобилният оператор не се съобрази с евентуалната нищожност или унищожаемост на тези договори и продължава да настоява за тяхното изпълнение, това би представлявало нарушаване на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и предполага произнасяне на КЗП с оглед прилагана от търговеца нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Към момента на изготвяне на оспорения от потребителката писмен отговор на КЗП, в подадения сигнал не се съдържат такива данни, като и образуваното в Районна прокуратура – Пазарджик досъдебно производство не е приключило. В заключение са развити и мотиви, съгласно които, оспореният писмен отговор до потребителя не съставлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Посочено е, че в случая, писменият отговор не съдържа отказ от извършване на проверка, а напротив, в резултат на извършената проверка е установено, че административния орган не разполага с компетентност да установи заявените от потребителя факти и обстоятелства. Допълнено е, че оспореният писмен отговор не засяга права, свободи и законни интереси на потребителя, а притежава единствено уведомителен характер, доколкото КЗП не е надлежно компетентния орган да установи твърдяните обстоятелства по неправомерно ползвани лични данни, какъвто в случая е Районна прокуратура – Пазарджик, към който орган е насочен сигнала. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно определение и оставяне без уважение жалбата на потребителя. Заявено е и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В срока по чл. 232 от АПК по делото е постъпило писмено становище от Ц. Л. Б. от гр. Пазарджик, в което е оспорена частната жалба. Развити са доводи за обоснованост и законосъобразност на оспореното определение, като е формулирано искане за оставянето му в сила и указване на КЗП да изпълни изцяло предходно постановения съдебен акт. Заявено е и искане за присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна с право и интерес от оспорването, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е основателна. От фактическа страна се установява, че административното производство е образувано по повод сигнал от Ц. Л. Б. от гр. Пазарджик, чрез пълномощник Л. А. Б., адресиран до Районна прокуратура – Пазарджик, с копие до „Йеттел България“ ЕАД („Yettel“) и Комисия за защита на потребителите (КЗП). В сигнала е заявено евентуално извършено престъпление, изразяващо се вероятно в измама и злоупотреба с лични данни, довели до сключване на неоснователни договори за мобилни услуги и покупка на устройства на името на Ц. Л. Б.. Като фактически обстоятелства, в сигнала е посочено, че г-жа Б. е единствено абонат на Yettel, като през месец август 2024 год. е получила по пощата покана за доброволно плащане на сума, значително надхвърляща обичайните й разходи за ползваната услуга. След извършена проверка е установено, че от името на Ц. Л. Б. са сключени договори за три телефона (iPhone 14, модели с различни параметри) и три нови телефонни номера, които тя не е ползвала и не е давала съгласие. Изрично е заявено, че г-жа Б. не е подписвала такива договори, което според сигнала съставлява основателно съмнение, че служител от Yettel е злоупотребил с личните й данни. Предвид тези фактически твърдения, в сигнала са заявени следните искания: да бъде извършена проверка за евентуално извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 и чл. 311 от НК; да бъдат разпитани всички замесени лица, в т.ч. и служители на Yettel; да се изискат записите от камерите в офиса на Yettel за периода; да се извърши техническа проверка на процеса по сключване на договори в Yettel; да се анулират неправомерно начислените задължения, като се уведоми Комисията за защита на потребителите за нарушените права на клиента. По повод така подадения сигнал и съгласно писмо от 14.10.2025 год. на Районна прокуратура – Пазарджик се установява, че е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Сигналът е регистриран и в ТО Пловдив при КЗП с вх. № Ц-03-408/08.01.2025 год., като по него е извършена проверка в магазин на Yettel в гр. Пловдив, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № К-2760524/17.01.2025 год. В констативния протокол е указано на дружеството „Йеттел България“ ЕАД да представи копия на договорите, сключени от името на Ц. Л. Б., действащи към момента на подаване на сигнала, както и становище по сигнала. В изпълнение на указанията, от страна на Yettel е представено писмено становище, в което е заявено, че по повод получения сигнал, дружеството е отговорило на потребителя по електронен път. Заявено е също, че по отношение на твърденията в сигнала, Прокуратурата на Република България е единственият компетентен орган по закон, който може да разпореди разследване на изложените твърдения за извършени измамни действия. Посочено е също, че дружеството „Йеттел България“ ЕАД ще спре принудителното събиране на задължението по издадените фактури по договорите, до приключване на образуваното досъдебно производство с влязъл в сила съдебен акт. С оглед така установените фактически обстоятелства, ТО Пловдив при КЗП е изпратило до потребителката писмо изх. № П-03-408/30.01.2025 год., в което е разяснил функциите и правомощията на Комисията за защита на потребителите. Допълнено е, че в случая не се касае за извършено административно нарушение от страна на търговеца, а за гражданско-правни отношения, в които административната намеса е недопустима. В заключение е посочено, че КЗП няма правомощия да изменя, прекратява, разваля или отменя каквито и да е договори, а доколко същите са валидно сключени, породили са правни последици и не са налице основанията посочени в ЗЗД за унищожаване или нищожност на договора, то той може да бъде прекратен единствено по начина и при условията, указани в него. Недоволен от така получения отговор, потребителят Ц. Л. Б., чрез пълномощника си е оспорил писмото на ТО Пловдив при КЗП пред Административен съд – Пазарджик. По повод това оспорване, с Определение № 1470/04.04.2025 год., постановено по административно дело № 126/2025 год., състав на Административен съд – Пазарджик е отменил отказа на директора на РД Пловдив при КЗП, обективиран в писмо изх. № П-03-408/30.01.2025 год. за извършване на проверка и вземане на решение във връзка със злоупотреба с лични данни и сключване на неоснователни договори по повод жалбата на Ц. Л. Б.. С определението, преписката е изпратена на началник ТО Пловдив към КЗП за разглеждане и произнасяне по същество по жалбата вх. № П-03-408/08.01.2025 год., подадена от Ц. Л. Б. в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. Така постановеното съдебно определение не е било оспорено и е влязло в сила на 08.05.2025 год. Във връзка с влезлия в сила съдебен акт, с писмо изх. № Ц-03-408/23.05.2025 год., началникът на ТО Пловдив при КЗП е изискал от „Йеттел България“ ЕАД предоставяне на допълнително становище по жалбата на Ц. Л. Б., както и копия на сключените от потребителя договори. В отговор на това, дружеството е представило становище, в което е посочило, че от страна на „Йеттел България“ ЕАД са предприети съответните фактически и правни действия за изясняване на случая и защита на потребителските права. В този смисъл и с оглед оспорването от страна на потребителя на положените в договорите подписи е възложена частна графологическа експертиза на вещо лице в раздел „Криминалистически експертизи“ от списъка на СГС. Според заключението на експерта, подписите на оспорените от потребителя договори са положени от Ц. Л. Б.. С оглед така установеното, „Йеттел България“ ЕАД са уведомили КЗП, че към момента не са налице основания за недействителност на сключените от потребителя договори и удовлетворяване на потребителската претенция за недължимост на задълженията по тях в общ размер на 2 986,46 лева. В заключение, към становището са приложени изисканите договори и допълнителни споразумения към тях. С оглед така установените обстоятелства, с писмо изх. № Ц-03-408/16.06.2025 год., началникът на ТО Пловдив при КЗП е уведомил Ц. Л. Б. за резултатите от допълнително извършената проверка. В писмото, след възпроизвеждане на полученото от „Йеттел България“ ЕАД допълнително становище е посочено, че в качеството си на административен орган, КЗП не може да установява факти и обстоятелства, които стоят извън сключения административен договор. Посочено е, че за КЗП, като контролен орган е задължение да приеме отразените в договора обстоятелства такива каквито са, докато с акт на компетентен орган не бъде установено друго. Допълнено е, че КЗП не разполага с разследващи правомощия – да събира и извършва проверка на доказателства, да изготвя доказателствени средства (огледи, разпити на свидетели, назначаване на съдебни експертизи), да установява лица и предмети. В този смисъл, за КЗП с оглед предоставените от законодателя процесуални възможности е невъзможно да установи надлежно факта, че конкретен документ, в случая договор, не съдържа волеизявление от лицето, сочено за негов автор. В заключение е посочено и обстоятелството, че упражнявания от КЗП контрол се осъществява в сроковете по Закона за административните нарушение и наказания (ЗАНН), съгласно чл. 34 от който, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая и доколкото договорите за телекомуникационни услуги и договорите за лизинг на мобилни апарати са от 2023 год., то административнонаказателната отговорност на мобилния оператор не може да бъде ангажирана, поради изтичане на преклузивния едногодишен срок. Така изготвения писмен отговор е бил оспорен от Ц. Б. пред Административен съд – Пазарджик, който с Определение № 3895/26.08.2025 год., постановено по административно дело № 738/2025 год. е обявил нищожността на писмо изх. № Ц-03-408/16.06.2025 год. на началника на ТО Пловдив при КЗП, с което е постановен повторен отказ за произнасяне по същество по сигнал № П-03-408/08.01.2025 год. за извършване на проверка и вземане на решение във връзка със злоупотреба с лични данни и сключване на неоснователни договори. Със съдебния акт, преписката е изпратена на административния орган за разглеждане и произнасяне по същество по жалбата на Ц. Л. Б.. При формиране на този правен резултат, съдът е приел, че при постановяване на писмо изх. № Ц-03-408/16.06.2025 год. на началника на ТО Пловдив при КЗП, указанията на съда, дадени в Определение № 1470/04.04.2025 год. по адм. дело № 126/2025 год. на Административен съд – Пазарджик не са изпълнени. Развити са мотиви, че независимо от задължителните указания на съда, административният орган, като е отказал да се произнесе по същество е нарушил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК и е постановил акт в противоречие с влязлото в сила определение на съда. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав приема оспореното определение за недопустимо, доколкото пред първоинстанционния административен съд липсва годен за оспорване административен акт. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК указва, че индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Алинея 2 на разпоредбата допълва, че индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Съгласно чл. 21, ал. 4 от АПК, индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. В настоящият случай, анализът на съдържанието на оспореното писмо изх. № Ц-03-408/16.06.2025 год. на началника на ТО Пловдив при КЗП не притежава белезите на административен акт по смисъла на цитираните нормативни разпоредби. Безспорно, процесното писмо е издадено от компетентен административен орган – началник ТО Пловдив при КЗП, но с него не се създават права или задължения за адресата – Ц. Л. Б., нито с него се засягат нейни права, свободи или законни интереси. На следващо място, без опора в установената фактическа обстановка е твърдението на първоинстанционния съд, че административния орган е отказал извършване на проверка по повод получения от потребителя сигнал. Противно на посоченото от съда, от страна на териториалното отделение на КЗП са извършени две проверки, резултатите от които са обективирани в надлежно съставени констативни протоколи - Констативен протокол № К-2760524/17.01.2025 год. и Констативен протокол № К-0149229/12.06.2025 год. В резултат на тези извършени проверки, административният орган е формирал извод, че изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая – а именно валидността и действителността на договорите за предоставяне на телекомуникационни услуги и за закупуването на мобилни апарати е извън неговите правомощия и компетенции. С оглед на това, с процесното писмо, административният орган е уведомил потребителя, че не притежава необходимите процесуални възможности за установяване на твърдяните факти и обстоятелства. От друга страна, доколкото сигнала изначално е бил адресиран до компетентния орган – Районна прокуратура – Пазарджик, то за началника на ТО Пловдив при КЗП не е съществувало задължението по чл. 178, ал. 6 от ЗЗП за препращането му до компетентния орган. Предвид горното, обосновани са възраженията на частния жалбоподател, че процесното писмо изх. № Ц-03-408/16.06.2025 год. на началника на ТО Пловдив при КЗП не притежава белезите на индивидуален административен акт. По своята същност, писмото има само уведомителен характер, по силата на който, административният орган уведомява потребителя за резултатите от извършените проверки по повод подаден потребителски сигнал, както и относно наличието на обективна невъзможност (липсата на правомощия и компетентност за установяване на твърдяните факти и обстоятелства) за вземане на отношение по съществото на искането. Аргумент в подкрепа на твърдението, че писмото има само уведомителен характер се извежда и от разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗЗП, съгласно която, на лицата, чиито искания са незаконосъобразни или неоснователни или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват съображенията за това. В случая, установяването на твърдяните и относими към случая обстоятелства, а именно че подписите върху сключените договори и допълнителни споразумения към тях не са положени от Ц. Л. Б. е в правомощията единствено на надлежно сезираната Районна прокуратура – Пазарджик, в хода на образуваното досъдебно производство. Както правилно е заявено и в частната жалба, едва след установяването на този факт и при положение, че мобилният оператор не съобрази поведението си с евентуалната нищожност или унищожаемост на тези договори и продължава да настоява за тяхното изпълнение, то би било налице основание за произнасяне от страна на КЗП по отношение наличието на нарушение на ЗЗП, предвид прилага от търговеца нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения и доколкото първоинстанционния административен съд се е произнесъл при липса на годен за оспорване административен акт, то оспореното определение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а жалбата против писмото на началника на ТО Пловдив при КЗП, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на частния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 51,13 евро, равняващи се на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,