Определение № 1771 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1054/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Д. И. Д., чрез процесуалния представител адвокат И. против определение № 220 от 20.01.2025г. по гр.д.№ 2781/2024г.на ВКС, с което е изменено на основание чл.248, ал.1 ГПК постановеното определение № 4668 от 16.10.2024г. по делото в частта му за разноските като е намален размера на сумата, която е осъдено „Виктори Проджектс“ЕООД да заплати на Д. Д. като направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 7 500лв.на 2 500лв. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено. В предоставения срок е постъпил отговор от насрещната страна „Виктори Проджектс“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя Г., чрез процесуалния представител адвокат Т. за неоснователност на жалбата. Споделя установените в практиката мотиви за неприложимост на Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения след постановяване на решение по дело С-438/22 на СЕС, пред вид съществуващата различна правна уредба на дължимите възнаграждения за процесуално представителство в Закона за правната помощ, Закона за адвокатурата и чл.78, ал.8 ГПК. Намира, че определеният от съда размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, видът и характера на производството по чл.303 ГПК и обема на предприетите адвокатски действия, свързани само с изготвяне на отговор по материя, която е позната, с оглед участието му във воденото преди това искова производство. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 4668 от 16.10.2024г. по гр.д.№ 2781/2024г. състав на ВКС е оставил без разглеждане подадена на основание чл.304 ГПК от „Виктори Проджектс“ ЕООД молба за отмяна на влязло в сила решение № 2396 от 30.11.2023г. по гр.д.№ 1396/2023г.на РС Бургас, постановено в производство с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и е прекратил образуваното производство. Със същото е присъдил в полза на ответната страна установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 800лв. След подадена от „Виктори Проджектс“ ЕООД молба с правно основание чл.248 ГПК, съставът на ВКС е постановил сега обжалваното определение № 220 от 20.01.2025г. С него са намалени присъдените разноски на 2 500лв. с решаващи мотиви свързани с фактическата и правна сложност на делото, обема на осъществената дейност, свеждаща се до изготвяне на отговор и спецификата на адвокатския труд. В подадената частна жалба жалбоподателят оспорва така определения размер със следните изложени доводи: Счита, че цената на иска е 46 000евро /пазарната цена на имота, предмет на производството по чл.19, ал.3 ЗЗД/. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при тази цена на иска, дължимото адвокатско възнаграждение е 7 847.45лв. При редуцирането му от 3/4, с оглед разпоредбата на чл.9 от същата Наредба № 1, размерът на възнаграждението следва да е 5 885.59лв. /Ако се възприеме посочената от молителя пазарна цена от 80 838евро за имота, то тогава то би възлизало на 8 230.66лв./ Безспорно е, че ответникът по молбата за отмяна, реално е заплатил сумата от 7 850лв. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, при възражение за прекомерност, съдът може да намалява възнаграждението до размера, предвиден в посочената Наредба № 1/2004г. В случая съдът е намалил до размер 2.35пъти по-малък от определеното в Наредбата. Счита този подход за неправилен, още повече че съгласно решение на СЕС по дело С-438/22, съдът дължи конкретна преценка дали нормите на Наредбата са в противоречие с чл.101, §1 ДФЕС, след съобразяване постигането на легитимна цел и дали има ограничаващи конкуренцията последици. Според молителя е налице осъществен огромен по размер обем работа /отговорът е в обем от 14 страници, като са приложени 16 бр. доказателства, водено е и производство по изменение на постановеното определение в частта за разноските и по обжалването му/ и са положени усилия. Настоящият съдебен състав намира изложените доводи за неоснователни, а обжалвания съдебен акт да правилен поради следното: Налице е трайно установена съдебна практика /след постановяване на определение по т.д.№ 1908/2022г.на І т.о./, съгласно която: „въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи“/напр. предвидените възнаграждения в наредбата по ЗПП, с оглед предоставянето на правна помощ на социално слаби лица и несъразмерността при възмездяване на процесуалното представителство, осъществявано от юрисконсулт по чл.78, ал.8 ГПК и това на адвокат по чл.38, ал.2 ЗА/, „без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС“. Тази констатация е достатъчна да се приеме, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което и правилно не е приложена от състава на ВКС, постановил сега обжалвания акт. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, при направено възражение за прекомерност, следва да се определи от съда съобразно следните критерии: вид на спора, материален интерес, вид и количеството на извършената работа и преди всичко фактическа и правна сложност на делото. В случая именно тези критерии са били съобразени от състава на съда. Правилно са отчетени: видът и характерът на образуваното производство - което не е исково, с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, както твърди жалбоподателя, а е производство по отмяна по чл.304 ГПК. Касае се за производство, в което съдът не се произнася по съществото на спора /защото той вече е разрешен с влязло в сила решение/, а само преценява дали е налице или не - посоченото от молителя основание за отмяна, т.е. фактическата и правна сложност на делото не е висока. Освен това е съобразен и обемът и характерът на осъществената процесуална дейност – която е включвала изготвяне на отговор на молба за отмяна. Следва да се има пред вид и обстоятелството, че спорът не се е разглеждал в открито съдебно заседание /а съставът се е произнесъл по реда на чл.307 ТПК/, т.е. произнасянето е в отсъствие на страните. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира постановения акт за правилен, поради което