Определение № 411 от 15.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1707/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 50/16.04.14г., постановено по ч.т.д.№ 82/14г. от Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение от 28.06.10г. по т.д.№ 564/10г. на Великотърновския окръжен съд за допуснато допълнително обезпечение на предявения от [фирма] иск, чрез налагане на запор върху притежавани 14999990 поименни акции от капитала на [фирма] до размер на исковата сума от 1445457.55 лв. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че поканата за доброволно изпълнение, от получаването на която тече срокът за обжалване на определението на съда за допуснатото обезпечение, е връчена на 04.05.11г., а частната жалба е депозирана на 06.08.12г. Връчването е направено по реда на чл.50, ал.2 ГПК и счетено за редовно, поради което частната жалба е оставена без разглеждане като просрочена. Определението е правилно. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена от съдебния изпълнител на адреса на управление на дружеството според вписванията в търговския регистър (извлечение от 16.04.14г.) От отбелязването на гърба на поканата е видно, че дружеството не поддържа канцелария на адреса си на управление по сведения на лица от съседни адреси, включително и по данни на представител на друго дружество от същия адрес. По тези съображения изводът на въззивния съд за наличието на предпоставките по чл.50, ал.2 ГПК и за прилагането на съобщенията към делото, като редовно връчени, е правилен. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че е узнал за наложената обезпечителна мярка на 06.08.12г., до който момент не му е била връчена покана за доброволно изпълнение. Действително фактическо връчване на покана не е осъществено, но е правилно е приложена фикцията по чл.50, ал.2 ГПК, поради което срокът за обжалване на първоинстанционното определение тече от датата 04.05.11г., а подадената на 06.08.12г. частна жалба е недопустима. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд