Определение № 635 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5691/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по частната жалба на Х. И. Т., Р. И. К. – двете от [населено място], С. П. Б., Е. С. Б., З. С. Б. – тримата от [населено място], и Б. Л. М. от [населено място], против определение № 288 от 7 май 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1680 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., с което е спряно производството по делото до постановяване на решение по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК. В частната жалба се иска отмяна на определението, като се сочи историята на спора между страните. Ответникът П. М. М. от [населено място], чрез адв. В. М., сочи доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. С обжалваното определение състав на касационния съд приема, че въпросът подлежи ли на касационно обжалване определение на въззивния съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е отказано конституиране на трето лице-помагач, е предмет на т. 9 от тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК, поради което спира производството по делото на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателното решение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Видно от частната касационна жалба, обжалва се определение на въззивен съд в частта му, с която е потвърдено определение на районен съд за отказ да бъде конституирано трето лице помагач. Тъй като поставеният правен проблем е изрично въведен от частните жалбоподатели в спора, а същевременно е предмет на посоченото от състава на касационния съд тълкувателно дело, тълкуването, което общото събрание на гражданската и търговската колегия по проблема ще даде, е от значение за правилното решаване на спора, предвид задължителния характер на това тълкуване. Ето защо частната жалба е неоснователна. Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС