Определение № 810 от 03.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2173/2024 г.

Образувано е по молба на Директор на ТП на НОИ – Сливен, чрез ст. юрисконсулт Христова, квалифицирана от молителя по чл.248, ал.1 ГПК – за изменение на решението по делото в частта за присъдените разноски. Твърди се, че в диспозитива на съдебния акт, с който са присъдени разноските, погрешно е посочен като страна Националният осигурителен институт, вместо Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Сливен. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че молбата се явява неоснователна. Касае се за производство по чл.248 и сл. ГПК вр. с чл. 144 АПК, тъй като се иска изменение на съдебното решение в частта му за разноските (в случая замяната на страната титуляр, в полза на която са присъдени разноски – Националният осигурителен институт, с друга страна – ТП на НОИ – Сливен). Ответник по касационната жалба е Директорът на ТП на НОИ – Сливен в качеството му на административен орган. Разпоредбата на 143 ал.3 АПК предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът (в случая това е административният орган) има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Отговорността за разноски и в гражданския процес (чийто разпоредби намират субсидиарно приложение), и в административния процес по своята правна природа е регулирана от правоотношение по равнопоставеност, поради което и предполага правосубектност по смисъла на гражданското право както на носителя на задължението, така и на носителя на правото. С § 1, т. 6 ДР на АПК, озаглавен "Поемане на разноски от административен орган" е уредена само първата от посочените две хипотези, но по аналогия на закона и предвид характера на правоотношението това правило следва да се приложи и за втората (вкл. и съобразно общия принцип „Комуто ползите, нему и тежестите“). Поемането на разноски (съответно правото на такива) от административния орган е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган (§ 1, т. 6 ДР на АПК). Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, той се състои от централно управление и териториални поделения. Териториалният обхват и седалищата на териториалните поделения са съгласно границите и административните центрове на областите в Република България, утвърдени с указ на президента на Република България. Териториалните поделения на института се откриват и закриват със заповед на управителя на института и като обслужваща администрация те са без персонификация (както административна, така и гражданска). Юридическо лице е само Националният осигурителен институт (така чл.2 ал.1 от цитирания Правилник) и единствено той в качеството си на персонифициран субект на гражданското право може да отговаря за задължения или да му се възлагат получаване на плащания на разноски, т. е. да има права по правоотношения на равнопоставеност, каквото е това за деловодните разноски. По изложените съображения молбата за изменение на касационното решение, в частта му за разноските, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение