Решение № 8192 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу решение № 4522 от 04.02.2026г. по адм. дело № 3608/2025 г. на Административен съд София-град, с което е уважена жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Панов връх“ срещу Решение № Ж-254/19.03.2025г. на КЕВР. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Излагат се доводи, че съдът неправилно е интерпретирал материалния закон и е върнал преписката за ново произнасяне, Неправомерна би била намесата на Комисията и в гражданско правни отношения, които са били преобразувани след изменението на Закона за енергетиката /ЗЕ/ от 2020г. В съдебно заседание се представляват и поддържат аргументите си. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските на ответника. Ответникът по касационната жалба – Сдружение с нестопанска цел „Панов връх“ /СНЦ/, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалбата като неоснователна. В съдебно заседание, в отговор на жалбата и в писмени бележки поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че КЕВР не е изяснила всички относими факти и не е обсъдила съществуващите между лицата взаимоотношения като не е взела предвид едностранната промяна на тарифирането от страна на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към сдружението /промяна на цената, по която се фактурира използваната електрическа енергия на сдружението/. Нито ЕВН, нито КЕВР са отчели, че характерът на потреблението на електрическата енергия е за жилищните нужди на членовете на сдружението, което ги прави битови потребители. Претендира разноски. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – в писмено становище не се противопоставя на жалбата и смята, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – Трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е извършена промяна в начина на фактуриране на електрическата енергия, използвана от СНЦ „Панов връх“, като фактурирането, считано от 01.12.2024 г. е извършено по цени за небитови потребители. Електроснабдителното дружество твърди, че клиентът е бил уведомен за промяната с писмо от 11.11.2024 г., но не са налице доказателства за неговото редовно връчване на клиента. Такива не са представени и в съдебното производство, въпреки дадените от съда указания. Като аргумент за промяната в начина на фактуриране от електроснабдителното дружество се сочи извършената ревизия на дружеството и издадения РА № BG003000-PK25-PA1/32-862554/22.05.2024 г. от Агенция Митници, в който е посочено, че е следвало да бъде начислен акциз за доставена и потребена електрическа енергия в обекти, собственост на физически лица, но с партиди на юридически лица. При извършената насрещна проверка на сключените договори за присъединяване е установено, че за част от сключените договори за присъединяване на обекти, собственост на юридически лица, потреблението на електрическа енергия е оформено като такова за битови нужди, а не като такова за стопански нужди, което е в противоречие с чл. 4, т. 51 и чл. 4, т. 52 от ЗАДС. В административната преписка не се съдържа договор за присъединяване на СНЦ „Панов връх“, предвид обстоятелството, че присъединяването на стопанисваните от дружеството обекти е станало през 1999 г. Съдът приема, че не е безспорно установено, че при посочената като основание ревизия са установени факти и обстоятелства, които пряко касаят фактурирането на цените на СНЦ „Панов връх“. Съдът е отменил решението на КЕВР, с което е прекратено административното производство по жалба на сдружението. Изложил е аргументи за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при промяна на таксуването на сдружението поради неуведомяването му за извършената промяна. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото следва да бъде допълнено с още аргументи по съществото на спора, които да послужат за указание на административния орган при ново произнасяне по преписката. КЕВР е упражнила правомощията си по чл. 22 ЗЕ, като в рамките на правомощията си е разгледала жалбата на СНЦ. Неправилно обаче е прекратила производството с аргументи за неоснователност на жалбата на сдружението. Основният правен спор в случая е породен от колизията на две дефиниции в законодателството ни, е именно - понятията „за битови нужди“ (Закона за акцизите и данъчните складове, ЗАДС) и „битов потребител“ (Закон за енергетиката, ЗЕ). Електроснабдителното дружество е било обект на проверка от страна на Агенция „Митници“. В резултат на това е бил издаден ревизионен акт за неправилно прилагане на нормите на ЗАДС. Няма данни този ревизионен акт да е бил оспорен (въпреки правната възможност за това), което означава, че дружеството безкритично се е съгласило с констатациите и е предприело действия по промяна на тарифата за използване на електрическа енергия от СНЦ. Понятието „за битови нужди“ съгласно ЗАДС: Съгласно чл. 4, т. 51 ЗАДС, „битови нужди“ е потреблението на енергийни продукти (вкл. електрическа енергия) от физическо лице за неговото домакинство. Тази дефиниция има чисто фискална цел – да определи обхвата на приложение на нулевата акцизна ставка за електрическа енергия, предназначена за домакинствата (Чл. 34а ал. 2 от ЗАДС). Всяко потребление извън тази дефиниция по силата на закона се счита за „стопански нужди“ и се облага със стандартна ставка (Чл. 4 т. 52 ЗАДС; Чл. 34а ал. 1 ЗАДС). Характерът на това определение е рестриктивен и изрично обвързва статута с правната форма на потребителя – той трябва да е физическо лице. Критерият е формален и служи основно за целите на данъчното облагане. Понятието „битов клиент“ съгласно ЗЕ: Съгласно § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ, „битов клиент“ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Дефиницията в ЗЕ има регулаторна цел – да определи кръга от потребители, които имат право на защита чрез универсална услуга, снабдяване по регулирани от КЕВР цени и други специфични права, предвидени в закона (напр. ред за уведомяване при промяна на условията) (Чл. 94а ал. 1,2 ЗЕ; Чл. 38в ал. 5 от ЗЕ). Ключовият аспект на тази дефиниция, последователно възприет в съдебната практика, е, че тя поставя материален, а не формален критерий за разграничаване (Тълкувателно решение по дело 2/2017 на ВКС; Решение № 2022 от 21.02.2024 г. по адм.д. 9485/2023 на Върховен административен съд). Определящо е фактическото потребление на енергията – дали тя се използва за задоволяване на нуждите на домакинство (като се изключват търговски или професионални дейности), а не правноорганизационната форма на клиента (физическо или юридическо лице) или предназначението на обекта по Закона за устройство на територията (Решение № 577 от 18.01.2024 г. по адм.д. 6535/2023 на Върховен административен съд; Решение № 3723 от 27.03.2024 г. по адм.д. 11971/2023 на Върховен административен съд). Законът за енергетиката не поставя изрично изискване клиентът да е физическо лице при битовото потребление, както не ограничава небитовото потребление само до юридическите лица. Действително е налице колизия между двете дефиниции. ЗАДС поставя формално изискване за субекта (физическо лице), докато ЗЕ се фокусира върху материалния критерий – характера на потреблението. Тази разлика е в основата на спора, тъй като чрез мрежата на СНЦ (юридическо лице), се снабдяват с енергия единствено обекти, които се ползват за битови нужди от физически лица. В конкретния случай, доставчикът на електрическа енергия, както и КЕВР неправилно са приложили дефиницията на ЗАДС в противоречие с духа и нормата на ЗЕ, и с трайно установената съдебна практика на Върховния административен съд по този въпрос. Неправилно КЕВР е отхвърлила жалбата на СНЦ „Панов връх“, възприемайки изцяло аргументите на крайния снабдител. КЕВР е приела формалния подход, че тъй като жалбоподателят е юридическо лице, той по дефиниция не може да бъде „битов клиент“ по смисъла на ЗЕ, защото няма потребности, присъщи на домакинствата. По този начин е даден приоритет в правоприлагането на ЗАДС. Регулаторът е обосновал решението си с констатациите от ревизия на Агенция „Митници“, като е приложил фискалната дефиниция по чл. 4, т. 51 от ЗАДС. Според КЕВР, щом за потреблението се дължи акциз (защото клиентът е юридическо лице), то същото следва да се таксува по цени за небитови потребители. Този извод е погрешен в същината си, защото в крайна сметка ползвател на електрическата енергия са именно физическите лица, учредители на сдружението. Още повече, така се ограничават възможностите и новите форми на сдружаване за използване на електрическата енергия и свързаните с нея услуги. След връщане на преписката на административния орган, последният следва да вземе предвид и указанията на ВАС, дадени в настоящото решение. Водещ критерий при определянето на тарифата, по която следва да се заплати консумацията на електрическа енергия е целта на фактическото ползване. ВАС многократно е постановявал, че разграничението между „битов“ и „небитов“ клиент се прави въз основа на нуждите, за които се ползва енергията, а не въз основа на формалното предназначение на обекта по Закона за устройство на територията или правната форма на клиента. В този смисъл ЗЕ се явява специален закон спрямо ЗУТ (Решение № 7225 от 26.06.2025 г. по к.адм.д. 1336/2025 на Върховен административен съд). В по-новата си практика (Решение № 9820 от 17.09.2024 г. по адм.д. № 1864/2024) ВАС внася нюанс, като посочва, че предназначението на обекта е „обективен признак на задоволяваната нужда“. Статутът на юридическо лице с нестопанска цел сам по себе си не е основание за прилагане на битови цени. Обектите на лицата, сформирали сдружението обаче подчертано не са търговски. Става дума за вилна зона, чието естество предполага именно битово потребление. Освен това, следва стриктно да се прилагат общите принципи на договорното право, залегнали в чл. 20а от ЗЗД, и специалните норми за защита на потребителите (чл. 38в, ал. 5 от ЗЕ, чл. 147б от ЗЗП). В този смисъл, едностранна промяна на ценовата категория без надлежно и доказано уведомяване на клиента е съществено нарушение на закона. Що се отнася до разпоредбите на § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 57 от 2020 г.), съдът намира, че те са пряко относими към казуси, свързани с прекатегоризация на клиенти, тъй като уреждат задължителното преминаване на небитовите крайни клиенти от регулиран към свободен пазар на електрическа енергия, считано от 1 октомври 2020 г. Тези разпоредби служат като правен механизъм, въз основа на който крайните снабдители прехвърлят клиентите, които са категоризирали като „небитови“, към доставка по свободно договорени цени. Ал. 1-3 от § 15 регламентират преходния период до 30 юни 2021 г., през който снабдяването се осъществява по типов договор. Именно защото § 15 се прилага само за „небитови клиенти“, правният спор при прекатегоризация се концентрира върху законосъобразността на самата първоначална квалификация. Ако един клиент докаже, че отговаря на материалните критерии за „битов клиент“ по § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, то разпоредбите на § 15 са неприложими спрямо него (какъвто е настоящият случай). Върховният административен съд в трайната си практика приема, че § 15 ПЗР на ЗЕ не съдържа ограничения относно промяната на нуждите, за които се ползва енергията. Това означава, че дори един клиент да е бил третиран като „небитов“ по силата на тези преходни правила, той запазва правото си да поиска прекатегоризация в „битов“, ако докаже, че реалното му потребление е за домакински нужди (Решение № 4485 от 26.04.2023 г. по адм.д. 1890/2023 на Върховен административен съд). В обобщение, в ЗЕ има ясна материалноправна дефиниция за „битов клиент“, а § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (2020 г.) е относим, тъй като представлява нормативната рамка, задействана от доставчиците при прекатегоризация на клиенти като „небитови“, но неговото приложение е обусловено от законосъобразността на самата прекатегоризация, която в настоящия случай се явява неправилна. В допълнение, настоящата инстанция подкрепя изводите на АССГ за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обосновава отмяната на обжалваното решение на КЕВР. Комисията е приела за доказано твърдението на доставчика, че клиентът е уведомен за промяната, без да изследва дали уведомяването е извършено надлежно и от кого. Това е нарушение както на общия принцип по чл. 20а от ЗЗД, така и на специалните норми в ЗЕ и ЗЗП (Чл. 20а от ЗЗД; Чл. 38в ал. 5 от ЗЕ). Само това основание е достатъчно за да бъде оставена в сила отмяната на акта на КЕВР - регулаторът е бил длъжен да констатира този порок, а не го е направил. Поради изложеното, решението на Административен съд – София-град следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 250 евро, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реално плащане.