Определение № 566 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 489/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на „Ф. ЕООД [населено място] срещу определение №109 от 21.05.2010г. по гр.д. № 1525/2009г на Върховен касационен съд, ІІІ г.о, с което поради невнасяне на указаната държавна такса и на основание 286 ал.1 т.2 от ГПК е върната касационната жалба на настоящия жалбоподател, същата вече допусната до разглеждане по реда на чл. 288 от ГПК с определение №363 от 12.04.2010г по гр.д. № 1525/2009г на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. С обжалваното определение е констатирано неизпълнение в срок на указания, надлежно съобщени на касатора на датата 26.04.2010г, предвид връчването на препис от определението на адв. В. Д. в качеството му на пълномощник. Частният жалбоподател „Ф. ЕООД оспорва законосъобразността на определението за връщане на касационната жалба предвид обстоятелството ,че към датата на връчване на определението с указания за внасяне на държавна такса, пълномощията на получилият го адвокат са били оттеглени по конкретното дело ,считано от 11.11.2009г. Обстоятелството е било заявено от прокуриста на дружеството с молба до Районен съд Нови пазар, пред който съд се е развило и приключило първоинстанционното производство по настоящето дело. Частната жалба е постъпила в срок и е допустима, по същество е неоснователна. Безспорно указанията във връзка с редовността на касационната жалба са били съответни на изискванията за проверка по 286 от ГПК ,те не са изпълнени в срока, определен от съда и частният жалбоподател неоснователно оспорва последиците от надлежното им съобщаване. Страна, която депозира уведомление за оттегляне на пълномощието на процесуалния си представител не пред съда, който разглежда делото, а пред друг съд, макар това да е първата инстанция по същото дело, не може да се позове на изпълнение на задължението си по чл. 35 от ГПК. Адресат на уведомлението за оттегляне на пълномощието следва да е онзи съд, който разглежда делото. При липса на надлежно уведомление до съответния съд, последиците от връчване на съобщението на пълномощник с прекратени пълномощия и неизпълнението на указаното задължение, остават за страната. Върховен касационен съд не приема доводите, че така констатираните по гр.д 1525/2009г на ВКС обстоятелства са обуславяли друго процесуално действие, освен връщане на касационната жалба на основание чл. 286 ал.1 т.2 от ГПК. Частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Молбата за възстановяване на срока при основанията на чл. 64 ал.2 от ГПК няма отношение към законосъобразността на обжалваното определение ,тази молба следва да бъде разгледана от състава, постановил същото. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав на ІІІ г.о,