Решение № 8216 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2859/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Г. С., чрез адв. С. Гърбев, срещу Решение № 161 от 12.01.2026 г., на Административен съд (АС) – Стара Загора по адм. дело № 776/2025 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. срещу Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/ 3097≠5 от 27.06.2025 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2020 г., в частта за извършените намаления и наложени санкции за агроекологична дейност с код АКП1 от направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност чрез паша (ВПС-1)“ в размер на 4010,08 лв. Касационният жалбоподател – З. Г. С., счита решението на съда, в обжалваната от нея част за неправилно. Твърди, че през целия период на действие на процесния договор е изпълнявала договорните си задължения, като е заявявала одобрените площи, без да ги изменя. Счита, че ДФЗ едностранно е променил допустимите за подпомагане площи, без да предостави възможност за корекция на подадените заявления или за своевременно оспорване на тези промени, тъй като уведомителните писма са били връчени години след съответните кампании. С. поддържа, че по този начин е била поставена в невъзможност едновременно да изпълни договорните си задължения и да съобрази заявленията си с извършените от ДФЗ промени, като липсата на предвиден механизъм за защита не следва да води до налагане на санкции. Счита, че неправилно е санкционирана за системност на нарушенията, тъй като е узнала за констатираните несъответствия едва след получаване на уведомителните писма. Твърди още, че заповедта на министъра не индивидуализира процесните площи с висока природна стойност и не обосновава изключването им от подпомагане. Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените възражения относно липсата на нормативна възможност за защита на бенефициерите при едностранна промяна на допустимите площи от ДФЗ, както и последиците от забавеното издаване на уведомителните писма. Според касатора при подобна хипотеза е допустимо единствено намаляване на подпомагането за недопустимите площи, но не и налагане на санкции. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, не изразява становище по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 09.05.2020 г. З. Г. С., с УРН 584752, е подала общо заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН/24/270520/18109. Към заявлението са приложени таблици за използваните парцели и отглежданите животни през 2019 г. Извършени са автоматични проверки, в рамките на които са установени грешки и несъответствия. За резултатите от автоматичните проверки земеделският производител (ЗП)- З. С., е запозната срещу подпис, вкл. е уведомена, че заявеният за подпомагане парцел №06848-119-4-2 или част от него попада извън ВПС слоя, съответно, че заявени площи попадат във физически блокове с НТП „Трайно неподходящи за подпомагане“, с указания, че в случай че не се установи земеделска дейност върху неземеделски площи, същите са недопустими за подпомагане. Установено е също, че не са декларирани същите площи по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) от Мярка 10 „Агроекология и климат“, спрямо тези, за които е поет многогодишен ангажимент. Със заявление за подпомагане от 15.05.2020 г. от ЗП е заявено подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП); по Схемата за преразпределително плащане (СПП); по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП); по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ); по Мярка 10 „Агроекология и климат“, както и за компенсационни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НП1). Към заявлението са приложени таблици за използваните през 2020 г. земеделски парцели и животни, както и изискуемите приложения за кандидатстване по отделните схеми/мерки. Заявен за подпомагане е и парцел с №06848-119-4-2 с площ от 4.29 ха. Видно от приложение за кандидатстване по Мярка 10 „Агроекология и климат“ 2020, заявените за подпомагане направления са: „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) и „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Общата декларирана площ за кампания 2020 по ВПС 1 е 40.15 ха (по АКК1- 0.84 ха – 3 парцела и АКП 1 – 39.31 ха – 14 парцела), а общият брой декларирани животни за кампания 2020 по Мярка 10 „Агроекология и климат“, е 10 бр. (по АК16 – 1 бр. кон и по АК13 – 9 бр. говеда). Подадени са последващи две заявления за подпомагане кампания 2020 - редакция на схеми/мерки от 04.06.2020 г. и от 05.06.2020 г., с които отново се заявява подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, СМКЮ, по Мярка 10 „Агроекология и климат“ и по подмярка 13.1/НП1, както и допълнително по Схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци (картофи, лук и чесън) - СЗ-КЛЧ; по Схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПДНП) и за компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (подмярка 2/НР2). Към заявленията отново са приложени таблици на заявените площи и животни за 2020 г., както и изискуемите приложения за кандидатстване по отделните схеми/мерки. Заявените за подпомагане парцели по АКК1 и АКП1 не са променени в т. ч. отново е заявен за подпомагане парцел №06848-119-4-2 с площ от 4.29 ха. Не е променен и общият размер на площите, заявени за подпомагане: по АКК1 0.84 ха – 3 парцела и АКП1 – 39.31 ха – 14 бр. парцела, като по АК16 за подпомагане са заявени 23 бр. коне, а по АК13 - 22 бр. говеда. С Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/3097 от 20.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014–2020 за кампания 2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, З. С. е уведомена, че по подаденото от нея заявление за подпомагане с УИН 24/270520/18109 е оторизирана субсидия в размер на 17 013,54 лв., като е отказано финансово подпомагане чрез намаления и наложени санкции в общ размер на 6 048,85 лв. Уведомителното писмо е оспорено в частта относно извършените намаления и наложените санкции. С Решение № 1991 от 14.06.2024 г. по адм. дело № 437/2023 г. на АС – Стара Загора, административният акт е отменен в оспорената част, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане за кампания 2020 г. при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че актът не съдържа конкретни фактически и правни основания, поради което не отговаря на изискванията за форма. Решението е влязло в сила на 05.07.2024 г. В изпълнение на влязлото в сила Решение № 1991 от 14.06.2024 г. по адм. дело № 437/2023 г. на АС - Стара Загора е издадено оспореното пред първата инстанция Уведомително писмо, изх. № 02-240-6500/3097≠5 от 27.06.2025 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014–2020 за кампания 2020 г, с което са извършени намаления и са наложени санкции в общ размер на 6 048,85 лв., както следва: 4 010,08 лв. по агроекологична дейност с код АКП1, направление ВПС1; 1 048,15 лв. по агроекологична дейност с код АК13 „Опазване на застрашени местни породи – едър рогат добитък и биволи“ и 990,62 лв. по агроекологична дейност с код АК16 „Опазване на застрашени местни породи – коне“, по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. При така установеното съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на изискванията за съдържание, като съдържа достатъчно фактически и правни основания за постановения резултат. По отношение на наложените санкции за агроекологични дейности с кодове АК13 и АК16 съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че административният орган не е изяснил всички относими факти и обстоятелства, тъй като не е извършил необходимата проверка по чл. 54, ал. 4 и 5 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.(Наредба № 7 от 24.02.2015 г.) при наличие на противоречие между въведените в СВДВИ данни за неспазване на развъдната програма и официалното удостоверяване от ИАСРЖ, че за жалбоподателката не са констатирани нарушения. Съдът е намерил също, че липсват достатъчно доказателства както за твърдяното нарушение на изискванията по управление, така и за наличието на предпоставките за налагане на санкции за системност. Поради това е отменил уведомителното писмо в тази му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В останалата, обжалвана част, съдът е приел, че уведомителното писмо е законосъобразно. Намерил е за безспорно установено, че по отношение на дейност с код АКП1 са налице 5,39 ха недопустими за подпомагане площи, тъй като част от заявения парцел № 06848-119-4-2 попада извън специализирания слой ВПС, а части от останалите заявени парцели са с начин на трайно ползване, който не отговаря на изискванията за подпомагане по направление ВПС-1. Приел е, че тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателката и съответстват на изискванията на чл. 5, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г., поради което процесните площи правилно са приети за недопустими. Съдът е намерил, че при установената наддекларирана площ административният орган правилно е приложил чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, като законосъобразно е определил санкционираната площ и размера на намалението и санкцията в размер на 4010,08 лв. Приел е, че Разплащателната агенция е действала при условията на обвързана компетентност и е била длъжна да приложи предвидения в регламента механизъм за изчисляване на санкцията. По възражението на З. С., че не е била надлежно уведомена за промяната на слоя ВПС, съдът е приел, че същото е неоснователно. Намерил е, че при подаване на заявлението са извършени автоматични административни проверки, с резултатите от които жалбоподателката е била запозната, включително с констатацията, че парцел № 06848-119-4-2 или част от него попада извън слоя ВПС. Независимо от това парцелът е бил заявен за подпомагане с цялата му площ и при последващите редакции на заявлението. Съдът е изложил още, че доводите относно евентуалните неблагоприятни последици при незаявяване на парцела са ирелевантни към законосъобразността на оспорения административен акт, тъй като с подаване на заявлението жалбоподателката е декларирала, че е запозната с условията на мярката и произтичащите от нея права и задължения. Посочил е също, че евентуалните възражения срещу обхвата на специализирания слой ВПС е следвало да бъдат реализирани чрез оспорване на заповедта на министъра, с която е одобрен специализираният слой за кампания 2020. Въз основа на тези съображения съдът е приел, че в частта относно намалението и санкцията по дейност с код АКП1 уведомителното писмо е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението, в оспорената част, е валидно, допустимо и правилно. Предмет на касационна проверка в настоящето съдебно производство е решението на АС - Стара Загора, в частта с която съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на З. Г. С., срещу Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/ 3097≠5 от 27.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2020 г., в частта за извършените намаления и наложени санкции за агроекологична дейност с код АКП1 от направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност чрез паша (ВПС-1)“ в размер на 4010,08 лв. За да отхвърли жалбата в частта относно извършените намаления и наложената санкция съдът е установил, че оспореното уведомително писмо в тази част се основава на констатации за недопустими, съответно наддекларирани площи по дейност АКП1. От общо заявените за подпомагане площи 38.86 ха за кампания 2020 г. са установени като недопустими 5.39 ха, тъй като част от парцел № 06848-119-4-2 попада извън слоя ВПС, а части от други заявени парцели са с неподходящ начин на трайно ползване за подпомагане по ВПС-1. Съдът е отчел, че самата жалбоподателка и процесуалният ѝ представител не оспорват факта, че части от парцел № 06848-119-4-2 се намират извън ВПС слоя, както и че не оспорват описаните в таблицата недопустими площи. Поради това съдът правилно е приел за безспорно установено, че част от заявените площи не отговарят на изискванията за подпомагане по направлението. Правилен е и изводът на съда, че законосъобразно е и изчислението на санкцията. При установена наддекларирана площ от 5.39 ха, представляваща 16.1 % спрямо допустимата площ 33.47 ха, административният орган е приложил правилото на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, според което при такъв процент на наддеклариране санкционираната площ е в двоен размер на наддекларираната. Така санкционираната площ е определена на 10.78 ха, а общият размер на намалението и санкцията е изчислен на 4010,08 лв. Правилно е прието от съда за установено, че при подаване на заявлението за кампания 2020 са извършени автоматични проверки, резултатите от които са били съобщени на кандидата срещу подпис, включително констатацията, че Парцел № 06848-119-4-2 или част от него попада извън слоя ВПС. Въпреки това при последващите редакции на заявлението от 04.06.2020 г. и 05.06.2020 г. същият парцел е останал заявен за подпомагане с цялата си площ. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че спорът относно дейност АКП1 следва да се реши през специалните условия за допустимост по направление ВПС-1, а не през общото твърдение на касатора, че площите са „постоянно затревени“ и подлежат на плащане по друг режим. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. допустими за подпомагане за агроекологичните дейности по направлението са земеделски парцели, попадащи във физически блокове, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС с повече от 100 кв. м. Съгласно чл. 5, ал. 2 плащане се извършва за земеделски парцели във физически блокове с начин на трайно ползване „Пасища, мери и ливади“, включително „Естествени пасища и ливади“, „Горски ливади и пасища“ и „Смесено земеползване“, които имат такова географско пресичане със специализиран слой с ВПС с повече от 100 кв. м. Следователно обстоятелството, че определена площ може да има характеристика на затревена площ или да е релевантна по друг режим на подпомагане, не е достатъчно за плащане по дейност АКП1. За това направление е необходимо кумулативно изпълнение на специалните изисквания по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/2015 г., включително попадане в специализирания слой с ВПС и подходящ начин на трайно ползване. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че З. С. не е оспорила фактическата констатация, че 5.39 ха от заявените за подпомагане площи за кампания 2020 по дейност АКП1 попадат извън ВПС слоя или са с неподходящ начин на трайно ползване за подпомагане по ВПС-1. При това положение спорът не е по факта на недопустимостта на тези площи, а по правните последици от заявяването им. Тези последици са правилно изведени от административния орган и от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), разплащателната агенция приема, проверява и взема решения по заявления за подпомагане и извършва разплащания по схемите, мерките и интервенциите за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Според чл. 37 ЗПЗП Интегрираната система за контрол включва административни проверки и проверки на място, а административните проверки се извършват чрез съпоставяне на данните от заявленията с данните в регистрите. В чл. 52 от Наредба № 7/24.02.2015 г. е предвидено, че ДФЗ – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Ето защо органът не разполага с възможност да изплати подпомагане за площи, които не отговарят на нормативните условия за допустимост по направлението. Обратното би противоречало на режима на ежегодна проверка и оторизация на заявеното подпомагане. Самото участие в многогодишен агроекологичен ангажимент не дерогира изискването всяка година заявените площи да бъдат допустими за съответната дейност. Неоснователно е и възражението на касатора, че задължението по чл. 20 от Наредба № 7/24.02.2015 г. да се запазва одобрената площ и географското припокриване изключва прилагането на правилата за недопустими или наддекларирани площи. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 урежда изискването агроекологичните дейности по съответните направления да се прилагат върху едни и същи площи и допуска намаляване на одобрената площ с не повече от 10 на сто, при изискване за ежегодно географско припокриване поне 90 на сто. Тази разпоредба не създава право на плащане за площи, които не отговарят на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, нито освобождава кандидата от последиците при заявяване на площи извън слоя ВПС или с неподходящ начин на трайно ползване. Тезата на касатора, че земеделският стопанин е поставен в невъзможност да избере законосъобразно поведение, не се подкрепя от установените по делото факти. Кандидатът е бил уведомен при автоматичните проверки за несъответствието относно Парцел № 06848-119-4-2, след което е подал редакции на заявлението, но не е променил заявените по АКП1 площи. Поради това не може да се приеме, че санкцията е наложена за „чужда грешка“ или за обстоятелство, което не е било съобщено на кандидата при подаване на заявлението. Неоснователно е и оплакването, че съдът е следвало да приеме за допустимо само намаляване на плащането за недопустимите площи, но не и санкциониране. При установено наддеклариране административният орган е приложил нормативно уредения механизъм за налагане на санкция: при установена наддекларирана площ 5.39 ха, представляваща 16.1 % спрямо установената допустима площ 33.47 ха, санкционираната площ е определена на 10.78 ха, а намалението/санкцията е изчислено при ставката за АКП1 за кампания 2020. В случая касаторът не сочи конкретна грешка, а оспорва самото основание за санкциониране. Това възражение е правилно отхвърлено от АС - Стара Загора, защото заявените площи не са отговаряли на специалните условия за подпомагане по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г., а ДФЗ – РА одобрява, намалява или отказва помощта след проверки за изпълнение на изискванията за подпомагане. При така установеното не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна на решението в обжалваната му част. АС – Стара Загора е постановил правилен краен извод, като е приел, че Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/3097≠5 от 27.06.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта за извършените намаления и наложени санкции за агроекологична дейност с код АКП1 в размер на 4010,08 лв., е законосъобразно. С оглед изложеното постановеното решение в обжалваната му част е правилно и при липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. Разноски от страна на ответника не са претендирани, с оглед на което и такива не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,