Решение № 7204 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 496/2015 г.

Решение № 7204 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 496/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виолета Стайкова Добрева от гр. Пловдив срещу решение № 2360 от 3.11.2014 г. по адм. дело № 1797/2014 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу заповед № Ц2-09-802 от 8.05.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, с която на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) й е отпусната месечна помощ за дете в размер на 35 лв. (размер на помощта за първо дете), а не в размер на 50 лв. (размер на помощта за второ дете). За да постанови този резултат съдът е приел, че първото родено от Виолета Стайкова Добрева дете - Нико Виолетов Димитров, е родено на 23.01.1990 г. и е починало на 10.11.2009 г., т.е. към датата на подаване на молбата-декларация 29.04.2014 г. това дете, ако бе живо, щеше да е навършило 20-годишна възраст, поради което не представлява дете по смисъла на ЗСПД и затова второто родено от Виолета Стайкова Добрева дете - Катя Добрева, пак щеше да е единствено дете в семейството, за което се следват семейни помощи, а техният размер за единствено дете е равен на помощта за първо дете. Това становище на Пловдивския административен съд следва да бъде споделено. Законосъобразен е изводът, че навършването на пълнолетие, респ. на 20-годишна възраст, е обстоятелство, което изключва съответното дете от семейството по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗСПД. Според чл. 7, ал. 1 ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, а според дефиницията на § 1, т. 1 ДР на ЗСПД семейството включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст. Навършването на пълнолетие, респ. на 20-годишна възраст, е обстоятелство, което изключва съответното дете от семейството по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗСПД и променя поредността на децата в семейството по тази дефиниция (реш. № 15594 от 19.12.2014 г. по адм. д. № 9269/2014 г. на ВАС - VI отд.). С касационната жалба са инвокирани следните доводи: а) при логическо и граматическо тълкуване на правната норма на чл. 7, ал. 4, т. 1 ЗСПД и връзката й с правната норма на § 1а ДР на ЗСПД категорично се налага изводът, че се касае за поредност на отглеждане на децата в семейството - първо отглеждано, второ отглеждано и т.н., а не за броя на децата, отглеждани в семейството - едно, две и т.н. деца; б) правните норми на чл. 7, ал. 4, т. 1 ЗСПД и на § 1а ДР на ЗСПД съдържат формулировките съответно "второ дете в семейството" и "поредността на децата"; в) по отношение на понятието "деца" по смисъла на този закон, то същият в дефинитивната норма на § 1а от ДР е посочил, че такива с оглед определяне на тяхната поредност са всички деца: родени, припознати, осиновени, доведени, заварени - целта е да се определи поредността на децата, според която се определя размера на помощта и навършването на пълнолетие на някое от децата не променя поредността им; г) целта на понятието "семейство" е да се определят членовете на семейството, за да определи средномесечният доход, според който се определя правото на съответната помощ. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита доводите по б. "а", "в" и "г" за неоснователни, поради следните съображения: Семейните помощи по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) са еднократни, месечни и целеви - арг., чл. 2 ЗСПД. Помощта за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, е месечна (чл. 7, ал. 1 ЗСПД) и нейният размер се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, като този размер е по-голям за второ дете в семейството (чл. 7, ал. 4, т. 1 ЗСПД), което включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (§ 1 ДР на ЗСПД). Според чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 ЗСПД е: за първо дете - 35 лв., за второ дете - 50 лв., за трето и всяко следващо дете - 35 лв. Съпоставката на размера на месечните помощи за първо, трето и всяко следващо дете с този за второ дете води до извода, че е спазено правилото на чл. 7, ал. 4, т. 1 ЗСПД размерът на помощта да бъде по-голям само за второ дете в семейството. Поредността на децата по смисъла на ЗСПД е различна. За еднократната помощ при бременност (чл. 5а ЗСПД) тя е ирелевантна. При еднократната помощ по чл. 6 ЗСПД за раждане на живо дете за определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането (за което се изплаща помощта - чл. 6, ал. 4 ЗСПД). В хипотезата на чл. 7, ал. 1 ЗСПД меродавна е поредността на децата в семейството, а, както вече се каза, в семейството не се включват децата, навършили 20-годишна възраст (арг. § 1 ДР на ЗСПД). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,